Големите технологични корпорации вече не крият амбицията си да автоматизират възможно най-голяма част от човешкия труд чрез изкуствен интелект. В основата на тази стратегия стои проста логика - колкото повече дейности бъдат поети от AI, толкова по-незаменими стават самите компании за световната икономика. Но зад този стремеж се крие въпрос, на който дори най-влиятелните фигури в индустрията нямат ясен отговор - какво ще се случи със света, ако изкуственият интелект действително измести огромна част от работните места.

По време на пресконференция миналия месец Джефри Хинтън, един от пионерите в развитието на невронните мрежи и ключова фигура в съвременния AI, формулира проблема директно.

Според него е "ясно, че много работни места ще изчезнат", но далеч не е ясно дали ще се появят достатъчно нови, които да ги заменят. Хинтън, често наричан "кръстник на изкуствения интелект", отдавна предупреждава за социалната цена на технологичния оптимизъм в икономическа система, водена от печалбата. По думите му това не е проблем на самия AI, а на политическите и икономическите механизми, които трябва да решат как новосъздаденото богатство ще бъде разпределяно.

Въпросът става все по-належащ на фона на факта, че разходите за AI вече са структуроопределящи за икономиката на САЩ и редица други развити държави. Въпреки това технологичните компании и милиардерите начело на сектора изглеждат неподготвени да предложат убедителен сценарий за общество с масова автоматизация.

Илон Мъск, главен изпълнителен директор на Tesla и SpaceX и най-богатият човек в света, често рисува утопична картина, в която AI и роботиката правят всички "богати". През последните седмици той активно популяризира идеята за т.нар. "универсален висок доход" - вариация на универсалния базов доход, при която хората без работа живеят комфортно благодарение на просперитета на частни корпорации, включително собствената му AI компания xAI. Както отбелязва обаче анализаторът Джон Касиди от The New Yorker, подобен сценарий е възможен само ако самите милиардери са готови доброволно да споделят богатството си - нещо, което историята рядко потвърждава.

Подобни идеи изразява и Сам Алтман, изпълнителен директор на OpenAI, който говори за "универсално екстремно богатство", при което всеки би имал дялово участие във всички AI компании. На свой ред Мустафа Сюлейман, съосновател на DeepMind и настоящ CEO на Microsoft AI, определя изкуствения интелект като "инструмент, който фундаментално замества труда". Според него масовото разместване на работни места си струва, защото след 15-20 години човечеството ще произвежда научни и културни знания при почти нулев пределeн разход.

Проблемът е, че икономическите прогнози не подкрепят толкова грандиозни очаквания. Анализ на Goldman Sachs предвижда едва 7% ръст на световния БВП през следващите десет години вследствие на AI, а моделът на Penn Wharton Budget Model прогнозира около 3,7% увеличение на БВП чак до 2075 г. Това са значими, но далеч не революционни стойности - и със сигурност недостатъчни, за да предотвратят масова бедност и социално напрежение без сериозни преразпределителни механизми.

На този фон изглежда, че технологичните лидери все още нямат реалистичен план за свят, в който машините вършат по-голямата част от работата. Причината? Те със сигурност не изглеждат ангажирани с реализирането на утопичните си обещания за мнозинството от хората, а ангажирани единствено с печалбата на компаниите си.