Учени откриха химически следи от планетата, предшествала Земята
Аномалия в съотношението на калиеви изотопи в древни скали се смята за първото пряко доказателство за съществуването на т.нар. "прото-Земя"
Преди да се формира планетата, която познаваме, е съществувала "прото-Земя" - примитивно скално тяло, образувано преди около четири и половина милиарда години. Този свят, покрит с разтопена лава и лишен от днешния си облик, е имал кратко съществуване.
Когато е била на възраст под 100 милиона години, прото-Земята е била ударена от обект с размерите на Марс. Катастрофалният сблъсък не само е изхвърлил в космоса материята, от която по-късно се е формирала Луната, но и е променил завинаги химическия състав на нашата планета. Доскоро се смяташе, че всички следи от онзи първичен свят са безвъзвратно заличени.
Ново изследване на екип от Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувано в списание Nature Geosciences, оборва това схващане. Учените твърдят, че са открили първите разграничими останки от оригиналния материал на прото-Земята, осигурявайки осезаема връзка с изгубена епоха от планетарната еволюция. Пробивът се основава на уникална химическа "аномалия", установена в проби от древни скали, извлечени от голяма дълбочина.
"Това е може би първото пряко доказателство за запазен материал от прото-Земята", коментира в изявление един от водещите автори, доц. Никол Ни от катедрата по земни и планетарни науки в MIT. "Виждаме фрагмент от много древната Земя, съществувала дори преди гигантския сблъсък. Откритието е удивително, защото бихме очаквали този ранен отпечатък да бъде постепенно заличен в хода на земната еволюция."
Ключът към откритието не идва от земните недра, а от космоса - под формата на метеорити. Екипът на Ни анализира химическия състав на метеорити от цял свят, като всеки от тях служи за своеобразна капсула на времето от различни етапи в 4,6-милиардната история на Слънчевата система. Взети заедно, пробите оформят времева линия на еволюцията ѝ.
Сравнявайки състава на метеоритите със земни проби, изследователите установяват т.нар. "калиева изотопна аномалия" - необичайно съотношение на различните изотопи на калия. В днешната Земя доминират изотопите калий-39 и калий-41, докато калий-40 е в незначителни количества. В метеоритите обаче съотношението е различно, което предполага, че всяка скала с подобен дисбаланс би трябвало да предхожда сегашния състав на Земята.
Въоръжени с тази следа, учените анализират едни от най-старите скални проби на планетата. Резултатите са успешни - някои от тях съдържат дори по-малко от и без това редкия калий-40. Това откритие, подкрепено от компютърни симулации, предполага, че на прото-Земята този изотоп е бил почти отсъстващ, но количеството му постепенно се е увеличавало в продължение на милиарди години.
"Нашата работа показва, че познанията ни за химичния състав на метеоритите не са пълни и има още много какво да научим за произхода на нашата планета", заключава Никол Ни.