Ниската околоземна орбита, в която се намират хиляди активни сателити, може да се превърне в опасна зона, недостъпна за космически полети, предупреждават учени в ново изследване. Причината е нарастващото количество космически отпадъци и рискът от верижни сблъсъци, които биха могли да доведат до бърз и неконтролируем колапс на цялата орбитална среда.

Проучването, което все още не е преминало през рецензиране, стъпва върху т.нар. синдром на Кеслeр - теория, формулирана от учен на НАСА Доналд Кеслер. Според нея няколко случайни сблъсъка между сателити могат да предизвикат лавинообразен ефект, при който образуваните отломки причиняват нови удари, създавайки все повече космически боклук. В най-лошия сценарий това би направило изстрелването на нови апарати практически невъзможно за десетилетия.

Рискът става все по-реален на фона на безпрецедентния брой изстрелвания. Само SpaceX разполага с мегасъзвездие от над 9000 сателита в ниска орбита, а Amazon и Китай също планират мащабни орбитални мрежи. Това значително увеличава плътността на обектите около Земята и вероятността от инциденти.

Докато първоначалната теория на Кеслер разглеждаше подобна катастрофа като бавен процес, новото изследване въвежда по-тревожен сценарий. Учените допускат, че мощна слънчева буря може рязко да ускори този процес. Подобни изригвания от Слънцето излъчват силни електромагнитни вълни, които могат да повредят навигационните системи на сателитите и да прекъснат комуникацията с тях, оставяйки ги без контрол.

При загуба на възможност за маневриране рискът от сблъсъци нараства драстично. По данни на изследователите сателитите в ниска орбита се разминават на разстояние под един километър средно веднъж на всеки 36 секунди. В космически мащаб това се счита за изключително опасна близост.

За да оценят колко бързо може да настъпи критичен инцидент, учените създават нов показател, наречен CRASH clock. Той измерва времето до първия катастрофален сблъсък при сценарий, в който сателитите загубят навигация. Според изчисленията този срок е едва около 5,5 дни, което означава, че човечеството би разполагало с изключително малко време за реакция.

Изследователите отбелязват, че слънчева буря с подобна сила на историческото събитие от 1859 г., известно като събитието на Карингтън, днес би предизвикала глобални сривове в електропреносните мрежи и комуникациите. В такъв случай проблемите в орбита вероятно няма да са единственото предизвикателство пред човечеството.

Въпреки това учените подчертават, че рискът от бърз орбитален колапс трябва да бъде взет насериозно и че са необходими по-строги правила за управление на космическия трафик и отпадъците, за да се предотврати превръщането на ниската околоземна орбита в опасна зона.