Макар да са по-познати в кулинарията, отколкото в света на суперкомпютрите, гъбите шийтаке вече демонстрират потенциал да функционират като живи процесори. Те могат да съхраняват и извикват данни подобно на полупроводников чип, но с почти нулев екологичен отпечатък.

Учени от Щатския университет в Охайо показаха, че гъбичният мицел - подземната мрежа от нишки, която гъбите използват за хранене и комуникация - може да бъде "обучен" да действа като мемристор. Мемристорът (от memory resistor - "резистор с памет") е електронен компонент, който променя съпротивлението си в зависимост от преминалия през него ток, като по този начин "помни" предишна електрическа активност. Устройствата на основата на шийтаке са показали възпроизводими ефекти на паметта, сходни с тези на полупроводниковите чипове, и биха могли да се използват за създаването на евтини и екологични компоненти, вдъхновени от невронните мрежи.

"Разработването на микрочипове, които имитират реална невронна дейност, означава, че не е необходима голяма мощност в режим на готовност или когато машината не се използва", обяснява водещият автор Джон ЛаРоко, научен сътрудник в Медицинския колеж на университета. "Това може да донесе огромно изчислително и икономическо предимство."

Традиционните мемристори се изработват от метални оксиди или силиций, изискват редкоземни минерали, високотемпературно производство и значителна енергия за работа. За разлика от тях, гъбеният мицел може да се отглежда при стайна температура, а в края на жизнения си цикъл лесно се компостира.

За целите на експеримента изследователите са култивирали гъби шийтаке върху органичен субстрат, докато пробата се покрие с плътна мицелна подложка. След това тези подложки са били дехидратирани и свързани към електронни вериги. При прилагане на напрежение гъбените вериги са започнали да се държат като органични мемристори.

След двумесечни тестове екипът установява, че при използване като RAM памет, гъбеният мемристор може да превключва между електрически състояния и да задържа тази информация със скорост до 5850 сигнала в секунда при точност от около 90%. При по-ниски честоти точността на превключване достига до 95%. Макар производителността да намалява с увеличаване на честотата, този проблем може да бъде решен чрез свързване на повече гъбени компоненти към веригата.

Идеята за електроника на базата на гъби не е съвсем нова, но интересът към използването им за изчисления и производство на енергия нараства. Мицелът образува самовъзстановяваща се триизмерна мрежа, която предава електрически импулси в отговор на стимули, подобно на невроните в мозъка. За разлика от силиция, тази органична система е гъвкава, мащабируема и способна да се разраства в нови конфигурации.

"Все още сме в начален етап, но планираме да търсим начини за отглеждане на гъби, които да намалят размера на устройствата до необходимия за реална употреба", допълва ЛаРоко. По думите му ресурсите за изследване на гъбите като компютърен компонент вече са налични - от малка купчина компост и домашно направена електроника до цели фабрики за култивиране.