Учени от университета на щата Ню Йорк в Бингхамптън са намерили ново приложение за стари компактдискове, използвайки ги за направата на гъвкави носими биосензори, съобщава сайтът Ню Атлас, цитиран от БТА.

Тъй като цифровите музикални файлове стават все по-популярни, CD-тата излизат от употреба. Някои от тях обаче могат да "възкръснат" за нов живот.

Въпреки че компактдисковете са изработени основно от поликарбонат, те съдържат тънък слой отразяващо фолио, обикновено от алуминий. При т.нар златни компактдискове то е от благородния метал.

Обикновено при изхвърляне на тези CD-та златното фолио отива на сметището заедно с останалата част от диска. Тъй като тънки слоеве злато се използват в гъвкави биосензори, които залепват за кожата, авторите на настоящото изследване са си задали въпроса дали не могат да използват за целта златото от компактдисковете.

Учените са разработили техника, при която златните компактдискове първоначално се накисват в ацетон за 90 секунди. По този начин се разрушава поликарбонатът, което води до разхлабване на връзката между него и фолиото.

След това инженерите са нанесли полиамидна лента върху златния слой и го отлепват от поликарбоната. От този слой са изрязани гъвкави схеми, за да се получат сензори, които се залепват върху човешката кожа и могат да се употребяват многократно.

В комбинация с друга електроника тези биосензори могат да се използват за наблюдение на електрическата активност на сърцето и мускулите на човека, който ги носи, както и за измерване на лактоза, глюкоза, рН и нива на кислород. Всички данни могат да се предават на смартфон чрез блутут.

Целият процес на рециклиране/производство отнема само 20 до 30 минути, не изисква скъпо оборудване и струва приблизително 1,5 щатски долара на сензор. И въпреки че в процеса се използва ацетон, в отпадъчния поток не се отделят токсични химикали.