Наскоро представеният o3 модел на OpenAI се смята за най-мощния изкуствен интелект. Той обаче има един голям недостатък - изключително високи разходи за работа, съобщава TechCrunch.

Обявен преди малко повече от седмица, o3 използва техника, известна като "изчисление в реално време" (test-time compute), което означава, че изкуственият интелект има нужда от малко повече време, за да "мисли" и да изследва множество възможности, преди да даде отговор.

С този подход инженерите на OpenAI се надяват моделът да генерира по-добри отговори на сложни запитвания, вместо да достига до грешни заключения.

Тази стратегия, изглежда, е донякъде успешна. В най-мощния си режим, наречен "high-compute mode", o3 постига резултат от 87.5% в ARC-AGI теста, предназначен да измерва възможностите на езиковите модели, според създателя на теста Франсоа Шоле. Това е почти три пъти повече от резултата на предишния модел o1, който достига само 32%.

Но този внимателен процес на "мислене" е свързан с огромни разходи. За да постигне тези резултати, o3 използва над $1000 компютърни ресурси на задача — повече от 170 пъти разходите на по-нисковолтовата версия на o3 и много повече от o1, който струва по-малко от $4 на задача.

Високи разходи и трудни решения

Тези разходи поставят под въпрос твърденията в индустрията, че o3 оборва страховете за достигане на "стена" в развитието на AI чрез увеличаване на изчислителната мощ и данните за обучение.

От една страна, резултатът на o3 е впечатляващ — почти три пъти по-добър от o1, само три месеца след предходния модел, което доказва, че напредъкът не се забавя.

От друга страна, критиците на мащабирането посочват, че увеличаването на изчислителната мощ носи намаляваща възвръщаемост. Докато успехът на o3 до голяма степен се дължи на промени в начина, по който моделът "разсъждава", а не само на мащабирането, високите разходи са трудни за пренебрегване.

Дори нисковолтовата версия на o3, която постига забележителните 76% в теста, струва около $20 на задача — много повече от предшествениците си.

Преход към нова структура

С цел да продължи развитието си и да събере необходимия капитал, OpenAI обяви преход към нова корпоративна структура, насочена повече към печалбата.

Според OpenAI, този модел ще позволи на инвеститорите да видят по-голяма възвръщаемост, докато организацията ще запази част от своите непечалбени цели.

Тази трансформация обаче може да срещне правни препятствия. По-рано тази година Илон Мъск заведе дело срещу компанията, обвинявайки я, че поставя печалбите над интересите на човечеството.

Мъск обаче има собствена компания за изкуствен интелект, която иска да се превърне във водеща на пазара. Възможно е делото му срещу OpenAI да цели да попречи на своите основни конкуренти.

Докато дебатите за баланса между разходи, печалби и обществена полза продължават, бъдещето на o3 и OpenAI остава вълнуващ въпрос, който ще се изясни през следващите месеци.