Въздушната гордост на Путин: Авиацията, която не излетя (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Въздушната гордост на Путин: Авиацията, която не излетя (снимки) 129
Снимка: Wikimedia

Въздушната гордост на Путин: Авиацията, която не излетя (снимки)

Облаците станаха причина самолетите и хеликоптерите да не се появят на Парада на победата в Москва

| Редактор: Стоян Гогов 350 241628

Облачното време стана причина да бъде отменена въздушната част от деветомайския Парад на победата в Москва. "Заради сложната метеорологична обстановка по предвидения маршрут на самолетите и хеликоптерите, които трябваше да вземат участие, отменихме въздушната част на Парада", заявявиха от Министерството на отбраната на Руския, цитирани от ТАСС.

Според експерти проблемът нямало да е толкова за машините или летците, колкото за зрителите.

На 7 май над руската столица обаче бе проведена генерална репетиция, показваща какви машини биха прелетели над Червения площад, ако времето бе хубаво.

Вижте как щеше да изглежда въздушната част на Парада на победата >> >> >>

Най-напред на парада щяха да прелетят хеликоптерите. Любопитен факт е, че над Москва нямаше да прелети най-новият руски стелт изтребител от 5-о поколение Су-57. Друга липса щеше да бъде МиГ-31, който прелетя с новите хиперзвукови ракети "Кинжал" над главите на московчани по време на миналогодишния парад.

Ето кои щяха да са звездите в небето над Червения площад, ако въздушната му част се бе провела, както бе планирано:

Ми-26

Ми-26

Снимка: Wikimedia

В центъра на състава щеше да е тежкият вертолет Ми-26 - най-големият и най-тежкият хеликоптер влязъл някога в серийно производство. Ми-26 може да превозва до 90 души или до 20 000 килограма полезен товар.

Максималната му скорост е 295 км/ч, а задвижването се осигурява от два газотурбинни двигателя с обща мощност от над 22 000 к.с.

Ми-28НМ

Ми-28

Снимка: Минобороны РФ

Основната задача на този хеликоптер е да унищожава бронетанковата техника на противника. Освен това Ми-28 може да се използва за огнева поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи.

Като цяло габаритите му са по-малки от тези на Ми-24, но е по-голям от американският си аналог - AH-64 "Апачи". Максималната скорост е 324 км/ч, а бойният радиус е 200 километра.

Хеликоптерът разполага с 30-милиметрово автоматично оръдие и широк набор от управляеми или неуправляеми ракети. Ми-28НМ може да носи 250 килограмови бомби.

Ми-35

Ми-35

Снимка: Wikimedia

Този вертолет представлява дълбока модернизация на Ми-24. Основното въоръжение включва два броя 23-милиметрови автоматични оръдия, 8 противотанкови ракети "Штурм-В" или "Атака-М" и неуправляеми ракети въздух-земя. Максималната скорост е 300 км/ч, а бойният радиус е 500 км.

Ка-52

Ка-52

Снимка: Wikimedia

Най-модерният военен хеликоптер на Русия в момента е Ка-52 "Аллигатор", който е създаден по съосната система и има максимална скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км.

За задвижването отговарят два газотурбинни двигатели - всеки с мощност от по 2400 к.с.

Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие, две 23-мм оръди и голям комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях участват в мисии в Сирия.

След хеликоптерите в парада щяха да преминат бомбардировачите и транспортните самолети

Ту-95МСМ

Ту-95МСМ

Снимка: Wikimedia

Това е единственият витлов стратегически бомбардировач, който е на въоръжение към днешна дата, но за това си има добра причина - той е въоръжен не с бомби, а с крилати ракети, можещи да носят ядрени бойни глави. Направил първия си полет през 1952 година, Ту-95 осъществи своето бойно кръщение през 2015 година, нанасяйки удари по цели в Сирия.

Самолетът има 4 витлови двигателя с обща мощност от около 50 000 к.с., а максималната му скорост е 830 км/ч. Без презареждане Ту-95 е способен да измине 15 000 км.

Версията МСМ на бомбардировача е усъвършенстване за носене на най-модерните крилати ракети, но освен това има и подобрена електроника и радар.

Ту-160

Ту-160

Снимка: Минобороны РФ

Първият прототип на Ту-160 полита през 1981 година, а от Туполев използват много от натрупаното знание от "съветския Конкорд" - пътническия Ту-144.

Създаденият от Туполев самолет се оказва огромен. При максимално разперени крила, размахът им е от 55.7 метра, а когато са сгънати, размахът е от 35 метра. Самолетът е дълъг 54 метра, а височината му е 13 м. Теглото на празно е 111 000 килограма, но когато е натоварен с въоръжение и гориво, самолетът тежи 267 600 килограма.

Ту-160 може да носи цели 40 000 килограма въоръжение.

За да излети толкова тежък самолет са използвани 4 мощни реактивни двигателя "Кузнецов НК-32". Това е най-мощният и голям двигател монтиран някога в историята на военен самолет. Благодарение на него тежката машина може да лети с 2220 км/ч.

Максималната дължина на полета варира според въоръжението и скоростта, но ако Ту-160 носи 6 крилати ракети Х-55 с ядрена глава с 200 килотона и се движи със скорост около 800 км/ч, то могат да бъдат изминати 12 000 километра без допълнително зареждане във въздуха.

На 10 юни 2010 година, два Ту-160 поставят рекорд, прекарвайки 23 часа във въздуха и изминавайки 18 000 километра.

Друго постижение е реализирано 4 години по-рано, когато самолетът успява незабелязано да проникне в американското въздушно пространство над Аляска, въпреки че Ту-160 няма стелт възможности.

Максималната височина на полета е 16 000 метра, но полетите в повечето случаи се извършват на 12 000 метра над земята.

Макар да влиза на въоръжение през 1987 година, самолетът прави първият си боен полет чак през 2015 година, когато изстрелва крилати ракети 3M-54 Калибр от акваторията на Средиземно море по цели в Сирия.

От 2007 година до сега Русия постоянно държи въоръжени самолети Ту-160 във въздуха си - тези полети са били прекратени в края на 1991 г. Освен това Русия е рестартирала производството на бомбардировача.

Ту-22М3

Ту-22М3

Снимка: Wikimedia

Това е дълбока модернизация на оригиналния Ту-22, която няма почти нищо общо с оригиналния самолет. Бомбардировачът е приет на въоръжение през 1989 година.

Максималната скорост нараства до 2531 км/ч, а радиусът е увеличен до около 7000 км. Ту-22М3 не е малък самолет, като дължината му е малко над 42 метра. Тъй като крилата му са с променлива геометрия, при максималния си размах те имат дължина от 34.3 метра, но когато се свият, размахът им може да намалее до 23.3 метра.

Днес основното въоръжение на самолета продължава да включва противокорабната ракета Х-22, но са добавени още и крилатите ракети Х-15, Х-32 и Х-55.

Интересно е, че Ту-22М3 е може би един от малкото съвременни самолети, които имат защитно оръдие, разположено в края на самолета (почти до двигателите).

Към днешна дата Русия разполага с 69 бройки от бомбардировача, като наскоро те взеха участие и в мисиите в Сирия.

Парадът щеше да бъде закрит от аеро акробатичните групи "Руски витязи", въоръжени с изтребителите Су-30СМ и "Стрижи", летящи на МиГ-29. Те щяха да покажат някои трикове, да летят във формация и да разпръснат цветовете на руското знаме над Червения площад.

Су-30СМ

Су-30СМ

Снимка: Wikimedia

Това е тежък изтребител от поколение 4++, който прави първия си полет през 2012 г. Към този момент Русия разполага със 71 бройки от самолета, който е дълбока модификация на Су-27.

Су-30СМ се отличава със свръхвисока маневреност и за разлика от Су-27 разполага с предкрилки. Той е многоцелеви самолет и може да нанася удари като по наземни, така и по въздушни цели, използвайки високоточни ракети.

Изтребителят се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната му скорост е 2125 км/ч, а бойният му радиус е 1500 км.

МиГ-29

МиГ-29

Снимка: Shutterstock

Това е най-популярният руски лек изтребител, който може да бъде наречен малкият брат на Су-27. МиГ-29 може да носи по-малко количество ракети от самолета на "Сухой", но разполага със същата висока маневреност и може да изпълнява акробатичния трик "Кобрата на Пугачов".

МиГ-29 се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната скорост е 2400 км/ч, а бойният му радиус е от 750 километра.

Въздушната гордост на Путин: Авиацията, която не излетя (снимки) 129

Въздушната гордост на Путин: Авиацията, която не излетя (снимки)

Облаците станаха причина самолетите и хеликоптерите да не се появят на Парада на победата в Москва

| Редактор : Стоян Гогов 350 241628 Снимка: Wikimedia

Облачното време стана причина да бъде отменена въздушната част от деветомайския Парад на победата в Москва. "Заради сложната метеорологична обстановка по предвидения маршрут на самолетите и хеликоптерите, които трябваше да вземат участие, отменихме въздушната част на Парада", заявявиха от Министерството на отбраната на Руския, цитирани от ТАСС.

Според експерти проблемът нямало да е толкова за машините или летците, колкото за зрителите.

На 7 май над руската столица обаче бе проведена генерална репетиция, показваща какви машини биха прелетели над Червения площад, ако времето бе хубаво.

Вижте как щеше да изглежда въздушната част на Парада на победата >> >> >>

Най-напред на парада щяха да прелетят хеликоптерите. Любопитен факт е, че над Москва нямаше да прелети най-новият руски стелт изтребител от 5-о поколение Су-57. Друга липса щеше да бъде МиГ-31, който прелетя с новите хиперзвукови ракети "Кинжал" над главите на московчани по време на миналогодишния парад.

Ето кои щяха да са звездите в небето над Червения площад, ако въздушната му част се бе провела, както бе планирано:

Ми-26

Ми-26

Снимка: Wikimedia

В центъра на състава щеше да е тежкият вертолет Ми-26 - най-големият и най-тежкият хеликоптер влязъл някога в серийно производство. Ми-26 може да превозва до 90 души или до 20 000 килограма полезен товар.

Максималната му скорост е 295 км/ч, а задвижването се осигурява от два газотурбинни двигателя с обща мощност от над 22 000 к.с.

Ми-28НМ

Ми-28

Снимка: Минобороны РФ

Основната задача на този хеликоптер е да унищожава бронетанковата техника на противника. Освен това Ми-28 може да се използва за огнева поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи.

Като цяло габаритите му са по-малки от тези на Ми-24, но е по-голям от американският си аналог - AH-64 "Апачи". Максималната скорост е 324 км/ч, а бойният радиус е 200 километра.

Хеликоптерът разполага с 30-милиметрово автоматично оръдие и широк набор от управляеми или неуправляеми ракети. Ми-28НМ може да носи 250 килограмови бомби.

Ми-35

Ми-35

Снимка: Wikimedia

Този вертолет представлява дълбока модернизация на Ми-24. Основното въоръжение включва два броя 23-милиметрови автоматични оръдия, 8 противотанкови ракети "Штурм-В" или "Атака-М" и неуправляеми ракети въздух-земя. Максималната скорост е 300 км/ч, а бойният радиус е 500 км.

Ка-52

Ка-52

Снимка: Wikimedia

Най-модерният военен хеликоптер на Русия в момента е Ка-52 "Аллигатор", който е създаден по съосната система и има максимална скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км.

За задвижването отговарят два газотурбинни двигатели - всеки с мощност от по 2400 к.с.

Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие, две 23-мм оръди и голям комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях участват в мисии в Сирия.

След хеликоптерите в парада щяха да преминат бомбардировачите и транспортните самолети

Ту-95МСМ

Ту-95МСМ

Снимка: Wikimedia

Това е единственият витлов стратегически бомбардировач, който е на въоръжение към днешна дата, но за това си има добра причина - той е въоръжен не с бомби, а с крилати ракети, можещи да носят ядрени бойни глави. Направил първия си полет през 1952 година, Ту-95 осъществи своето бойно кръщение през 2015 година, нанасяйки удари по цели в Сирия.

Самолетът има 4 витлови двигателя с обща мощност от около 50 000 к.с., а максималната му скорост е 830 км/ч. Без презареждане Ту-95 е способен да измине 15 000 км.

Версията МСМ на бомбардировача е усъвършенстване за носене на най-модерните крилати ракети, но освен това има и подобрена електроника и радар.

Ту-160

Ту-160

Снимка: Минобороны РФ

Първият прототип на Ту-160 полита през 1981 година, а от Туполев използват много от натрупаното знание от "съветския Конкорд" - пътническия Ту-144.

Създаденият от Туполев самолет се оказва огромен. При максимално разперени крила, размахът им е от 55.7 метра, а когато са сгънати, размахът е от 35 метра. Самолетът е дълъг 54 метра, а височината му е 13 м. Теглото на празно е 111 000 килограма, но когато е натоварен с въоръжение и гориво, самолетът тежи 267 600 килограма.

Ту-160 може да носи цели 40 000 килограма въоръжение.

За да излети толкова тежък самолет са използвани 4 мощни реактивни двигателя "Кузнецов НК-32". Това е най-мощният и голям двигател монтиран някога в историята на военен самолет. Благодарение на него тежката машина може да лети с 2220 км/ч.

Максималната дължина на полета варира според въоръжението и скоростта, но ако Ту-160 носи 6 крилати ракети Х-55 с ядрена глава с 200 килотона и се движи със скорост около 800 км/ч, то могат да бъдат изминати 12 000 километра без допълнително зареждане във въздуха.

На 10 юни 2010 година, два Ту-160 поставят рекорд, прекарвайки 23 часа във въздуха и изминавайки 18 000 километра.

Друго постижение е реализирано 4 години по-рано, когато самолетът успява незабелязано да проникне в американското въздушно пространство над Аляска, въпреки че Ту-160 няма стелт възможности.

Максималната височина на полета е 16 000 метра, но полетите в повечето случаи се извършват на 12 000 метра над земята.

Макар да влиза на въоръжение през 1987 година, самолетът прави първият си боен полет чак през 2015 година, когато изстрелва крилати ракети 3M-54 Калибр от акваторията на Средиземно море по цели в Сирия.

От 2007 година до сега Русия постоянно държи въоръжени самолети Ту-160 във въздуха си - тези полети са били прекратени в края на 1991 г. Освен това Русия е рестартирала производството на бомбардировача.

Ту-22М3

Ту-22М3

Снимка: Wikimedia

Това е дълбока модернизация на оригиналния Ту-22, която няма почти нищо общо с оригиналния самолет. Бомбардировачът е приет на въоръжение през 1989 година.

Максималната скорост нараства до 2531 км/ч, а радиусът е увеличен до около 7000 км. Ту-22М3 не е малък самолет, като дължината му е малко над 42 метра. Тъй като крилата му са с променлива геометрия, при максималния си размах те имат дължина от 34.3 метра, но когато се свият, размахът им може да намалее до 23.3 метра.

Днес основното въоръжение на самолета продължава да включва противокорабната ракета Х-22, но са добавени още и крилатите ракети Х-15, Х-32 и Х-55.

Интересно е, че Ту-22М3 е може би един от малкото съвременни самолети, които имат защитно оръдие, разположено в края на самолета (почти до двигателите).

Към днешна дата Русия разполага с 69 бройки от бомбардировача, като наскоро те взеха участие и в мисиите в Сирия.

Парадът щеше да бъде закрит от аеро акробатичните групи "Руски витязи", въоръжени с изтребителите Су-30СМ и "Стрижи", летящи на МиГ-29. Те щяха да покажат някои трикове, да летят във формация и да разпръснат цветовете на руското знаме над Червения площад.

Су-30СМ

Су-30СМ

Снимка: Wikimedia

Това е тежък изтребител от поколение 4++, който прави първия си полет през 2012 г. Към този момент Русия разполага със 71 бройки от самолета, който е дълбока модификация на Су-27.

Су-30СМ се отличава със свръхвисока маневреност и за разлика от Су-27 разполага с предкрилки. Той е многоцелеви самолет и може да нанася удари като по наземни, така и по въздушни цели, използвайки високоточни ракети.

Изтребителят се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната му скорост е 2125 км/ч, а бойният му радиус е 1500 км.

МиГ-29

МиГ-29

Снимка: Shutterstock

Това е най-популярният руски лек изтребител, който може да бъде наречен малкият брат на Су-27. МиГ-29 може да носи по-малко количество ракети от самолета на "Сухой", но разполага със същата висока маневреност и може да изпълнява акробатичния трик "Кобрата на Пугачов".

МиГ-29 се задвижва от два реактивни двигателя, като максималната скорост е 2400 км/ч, а бойният му радиус е от 750 километра.