Междуконтиненталните балистични ракети могат да улучват цели на 10 000 километра разстояние, при това, носейки смъртоносни ядрени бойни глави. Наскоро обаче медиите в САЩ разпространиха снимки на една от най-ключовите системи за работата на това страшно оръжие. Сложна навигационна система, разчитаща на жироскоп и имаща 19 000 части прави насочването и управлението на балистичната ракета възможно.

Вижте снимките >> >> >>

Показаната на снимките "джаджа" изглежда като от научно фантастичен филм. Тя позволява управление и без GPS, а със системата от снимките са били екипирани американските междуконтинентални балистични ракети Peacekeeper. Макар те да са пенсионирани през 2005 година, Peacekeeper остават най-точните балистични ракети създавани някога. Те са били способни да нанесат попадение на другия край на земното кълбо с едва няколко сантиметра отклонение.

LGM-118 Peacekeeper

Снимка: Wikimedia

От американската армия уточняват, че днес ползват много по-миниатюризирана версия на показаното на снимките. Военните разкриват, че дизайнът на системата е ръководен от това, че тя трябва да издържа на огромни натоварвания без да се поврежда.

Съвременен лезерен жироскоп, монтиран на редица оръжия

Снимка: US Airforce

Любопитен факт е, че системата не разчита на GPS или интернет, което прави "хакването" ѝ невъзможно. Това обаче идва на голяма цена - сферичната система от снимките струва милиони, а една се изработва за години. Това е причината САЩ да спре да използва този вид системи, въпреки огромната им надеждност, точност и сигурност.

Днес американските въоръжени сили разчитат на комбинация от лазерни жироскопи и сателитно насочване. Те са станали толкова съвършени, че вече могат да се монтират не само в големи десетки метри ракети, но и в малки снаряди.

Що се отнася до показана система на ракетите Peacekeeper, военните обясняват, че тя работи като стандартен жироскоп и следи постоянно позицията на ракетата спрямо земната повърхност и целта. Информацията се обработва от процесор, които извършва необходими корекции. Макар траекторията да е балистична, леки промени са необходими, за да може попадението да е точно до сантиметри. През това време проблем са не само високите натоварвания, но и високите температури, както и заредените частици в космоса. Американската електроника обаче е надеждно защитена от тях.