Разследване на "Ню Йорк Таймс" хвърля светлина върху бързото навлизане на автономни бойни AI-дронове в Украйна - и върху ролята на компании, свързвани с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Според публикацията, AI-базирани безпилотници вече постигат над 70% директни попадения чрез автономно насочване в крайната фаза на атаката.

Историята е показателна за нещо по-голямо. Комерсиални технологии, като компютърно зрение, визуално позициониране, автономна навигация и евтини микрокомпютри от типа на Raspberry Pi се оказват незаменими за по-ефективното убиване на противникови войници

Един от примерите е компанията Vermeer, основана от предприемача Брайън Стрийм, който преди това се е занимавал с дронова кинематография за холивудски продукции. Днес фирмата разработва визуална позиционираща система (VPS), способна да определя местоположението на апарата без GPS сигнал и без излъчване на радиосигнали - тоест устойчива на заглушаване.

Модулът тежи около половин килограм, разполага с две камери и миникомпютър и може да работи при високи скорости. Според разследването, подобни системи вече се използват в украински дронове за удари в дълбочина.

Компанията е получила финансиране от американски инвеститори, а Пентагонът проявява интерес към интеграцията на технологията в бъдещи безпилотни платформи.

Според изнесените данни, дронът Bumblebee, свързван с инициативи около Ерик Шмид (под различни имена като White Stork или Project Eagle), разчита на автономно крайно насочване. Човешкият оператор избира целта, след което системата поема управлението и довършва атаката.

Отчетена е успеваемост над 70% при директни попадения, както и устойчивост срещу електронно заглушаване чрез използване на визуално-инерциална одометрия и резервни комуникационни канали. В отделни случаи се съобщава за по-сложни варианти - включително фиксирано-крило апарати с обсег над 140 км.

Руски анализатори, цитирани в разследването, твърдят, че системите са способни да действат "в пълна радио тишина" и без зависимост от стандартни навигационни сигнали.

Особено показателен е фактът, че част от тези системи използват масови компоненти и концепции, познати от гражданския сектор - "pixel lock" проследяване на обект, компютърно зрение за разпознаване на техника, автономно задържане на позиция и избягване на препятствия.

Компании като NORDA Dynamics и X-Drone са доставили десетки хиляди AI-модули, които добавят автономни функции към бойни дронове. Според данните, над 80 000 AI-усъвършенствани системи са внедрени в конфликта.

Това заличава границата между гражданска и военна технология. Същите алгоритми, които позволяват на оператор по Part 107 в САЩ да инспектира мост или далекопровод, могат да бъдат адаптирани за автономно насочване на боен дрон срещу танк, бойна машина или дори войник с униформата на противника.

Разработват се и роячни системи, при които един оператор може да управлява десетки апарати с автоматизирано излитане, навигация и задържане във въздуха. Обсъждат се и експерименти с разпознаване на лица и интеграция на езикови модели за гласово управление.

Макар публично да се подчертава, че "човекът остава в цикъла на вземане на решение", разликата между полуавтономни и напълно автономни системи става все по-тънка - особено при загуба на комуникация. Тогава AI модулът сам осъществява попадението.

Случаят има и пряко отражение върху дебата за регулациите. В САЩ вече се наблюдава затягане на правилата за чуждестранни дронове с аргумент "потенциална милитаризация". Разследването обаче показва, че реалната индустриализация на автономни оръжейни системи се случва с подкрепа на западни компании и инвеститори.

За регулаторите това означава едно. Дроновете вече се възприемат като технология с двойна употреба по подразбиране. А това може да доведе до по-строги изисквания, лицензиране и контрол върху автономните функции - дори в чисто гражданския сектор.

Рубикон вече е преминат. Потребителските и търговските безпилотни технологии вече не могат да се разглеждат единствено като инструменти за фотография, инспекция или логистика.