Защо най-секретният съветски радар днес е просто туристическа дестинация (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Защо най-секретният съветски радар днес е просто туристическа дестинация (снимки) 42
Снимка: iStockphoto by Getty Images

Защо най-секретният съветски радар днес е просто туристическа дестинация (снимки)

Аварията в Чернобил слага край на проекта

| Редактор: Стоян Гогов 88 105090

През цялото си съществуване СССР поддържа високи нива на секретност относно своите научни и военни обекти. Някои от тях обаче се пазят повече от други.

Вижте как изглежда днес най-секретният съветски радарен комплекс >> >> >>

В началото на 70-те години на миналия век Москва взема решението да построи гигантски радар, който да може да открива вражески балистични ракети само 2 минути след старта им. Това би дало възможност за евакуация и ответен удар.

Проектът предвижда построяването на огромен комплекс от антени, чиято височина ще е 150 метра. Заедно те образуват своеобразна 500-метрова стена, която формира фазирана антенна решетка. Те е работят заедно и наблюдават йоносферата. Учените дори предвиждали провеждането на изследвания и експерименти с тази част от атмосферата.

Изчисленията на екипа показало, че подобен гигантски и свръхмощен радар ще има нужда и от колосално количество електроенергия.

Поради голямата консумация на електричество е решено проектът да се реализира в близост до една от съветските атомни електроцентрали - злополучната АЕЦ Чернобил, намираща се на по-малко от 10 км от избрания терен.

На всички географски карти от това време, мястото е обозначено като пионерски лагер, намиращ се дълбоко в гората.

Строителните дейности по целия обект привършват през 1975 г. с изграждането на радара, наречен "Дъга" или "Дуга" на руски.

Секретният комплекс разполага още с обслужващи сгради, в това число общежития, военно поделение, комуникационен център, трансформаторна подстанция, стадион, училище, магазин, ресторант и други, а персоналът наброява 1000 души. Военните наричат жилищния обект около радара "Чернобил-2".

За нуждите на строителството е вдигнат 200-метров кран, използван при поставянето на антените. Елементите за самите антени са изработени в беларуския завод "Гомселмаш", Гомел. Външността на станцията е покрита с цинк, което е и основна причина тя да е в добро състояние дори и в наши дни.

Обектът е означен като стратегически важен за СССР и е пазен по изключителен начин.

Комплексът е заграден от масивна ограда с бодлива тел, по която тече ток. Разположените бариери са оборудвани с уредби за осветление и звукови аларми. От вътрешната страна на оградата се разполага път за патрулите. По ъглите на оградата са разположени вишки за наблюдение, а до тях - и платформи за часови, като на някои от тях са инсталирани устройства тип домофон за разговори. Зоната се патрулира 24/7. Достъпът до пътя към комплекса не е свободен, а дори пътищата на около се следят. Самият радар е разположен в гъста и обширна гора.

На 4 юли 1976 г. е извършена първата серия от електромагнитни транслации, с импулси, предавани на равен интервал (1/10 от секундата) в диапазон от 3 до 30 MHz, които нарушават радиосвръзките на цялата планета. В процеса на експериментите е открит значителен недостатък. По данни на вече построената станция са регистрирани 44 сигнала, подобни на тези при изстрелване на балистични ракети, които се оказват смущения от случайно изпуснати сигнали. Става ясно, че РЛС е способна да засича само мащабни стартове на ракети.

На основание нарушение на международна спогодба за ненарушаване на честоти за гражданско ползване САЩ, Канада и Великобритания изразяват протест, свързан с риска за авиацията и корабоплаването, но СССР отрича дори съществуването на радиолокатора. Съветските власти предприемат стъпки към решаването на проблема с използваните работни честоти и след модернизация проблемът е отстранен. Така през 1985 г. радиолокационна станция "Дъга" е приведена в експлоатация на пълно бойно дежурство в системата на противовъздушната отбрана на Съветския съюз.

На запад радарния комплекс получава прозвището "Кълвача", заради характерния звук, който може да се чуе от радиолюбители по цял свят.

По-малко от година след влизането на мощния радар в експлоатация се случва аварията в АЕЦ ЧЕрнобил. Целият екип на станцията е евакуиран.

През юни 1986 г. пристига екип за химическа защита, който в продължение на 3 дни измива 150-метровите антени и всички сгради в комплекса. Скоро след това отново е отчетено високо радиационно ниво. Следват още няколко опита на ликвидатори за нормализиране на условията, но без резултат.

Обектът е консервиран с намерението да се използва в бъдеще, но през 1987 г. след оценка на въздействието от бедствието става ясно, че това е невъзможно да се случи в забранената зона около АЕЦ Чернобил.

Най-важните компоненти са демонтирани и откарани в град Комсомолск на Амур. Всички останали прилежащи сгради и съоръжения са изоставени.

Разпадането на СССР води до занижен контрол на зоната около Припят и Чернобил. Лица, представящи се за ликвидатори, с фалшиви документи, също са посещавали мястото в търсене на благородни метали, като са нанесли трайни щети на цялата останала апаратура.

Междувременно се появяват множество конспиративни теории. Според тях антените на радара и неговата мощност са били част от проекта на СССР за създаване на геофизично оръжие. Подобни разработки се водят от края на 70-те години, но няма данни те да са успешно създадени. Други твърдят, че антените могат да се използват за контрол над мозъка, като според излъчванията си водят или до пасивност на големи маси или до изблици на агресия.

Всички тези конспиративни теории избухват през 90-те, когато хората за пръв път научават за огромния секретен радар.

Това, както и фактът, че той се намира до Чернобил и Припят днес са превърнали комплексът "Дъга" в магнит за множество туристи. Успехът на сериала на НВО за събитията в Чернобил водят до голям скок в интереса и към радара, който доскоро често е бил пропускан от организираните туристически обиколки.

Защо най-секретният съветски радар днес е просто туристическа дестинация (снимки) 42

Защо най-секретният съветски радар днес е просто туристическа дестинация (снимки)

Аварията в Чернобил слага край на проекта

| Редактор : Стоян Гогов 88 105090 Снимка: iStockphoto by Getty Images

През цялото си съществуване СССР поддържа високи нива на секретност относно своите научни и военни обекти. Някои от тях обаче се пазят повече от други.

Вижте как изглежда днес най-секретният съветски радарен комплекс >> >> >>

В началото на 70-те години на миналия век Москва взема решението да построи гигантски радар, който да може да открива вражески балистични ракети само 2 минути след старта им. Това би дало възможност за евакуация и ответен удар.

Проектът предвижда построяването на огромен комплекс от антени, чиято височина ще е 150 метра. Заедно те образуват своеобразна 500-метрова стена, която формира фазирана антенна решетка. Те е работят заедно и наблюдават йоносферата. Учените дори предвиждали провеждането на изследвания и експерименти с тази част от атмосферата.

Изчисленията на екипа показало, че подобен гигантски и свръхмощен радар ще има нужда и от колосално количество електроенергия.

Поради голямата консумация на електричество е решено проектът да се реализира в близост до една от съветските атомни електроцентрали - злополучната АЕЦ Чернобил, намираща се на по-малко от 10 км от избрания терен.

На всички географски карти от това време, мястото е обозначено като пионерски лагер, намиращ се дълбоко в гората.

Строителните дейности по целия обект привършват през 1975 г. с изграждането на радара, наречен "Дъга" или "Дуга" на руски.

Секретният комплекс разполага още с обслужващи сгради, в това число общежития, военно поделение, комуникационен център, трансформаторна подстанция, стадион, училище, магазин, ресторант и други, а персоналът наброява 1000 души. Военните наричат жилищния обект около радара "Чернобил-2".

За нуждите на строителството е вдигнат 200-метров кран, използван при поставянето на антените. Елементите за самите антени са изработени в беларуския завод "Гомселмаш", Гомел. Външността на станцията е покрита с цинк, което е и основна причина тя да е в добро състояние дори и в наши дни.

Обектът е означен като стратегически важен за СССР и е пазен по изключителен начин.

Комплексът е заграден от масивна ограда с бодлива тел, по която тече ток. Разположените бариери са оборудвани с уредби за осветление и звукови аларми. От вътрешната страна на оградата се разполага път за патрулите. По ъглите на оградата са разположени вишки за наблюдение, а до тях - и платформи за часови, като на някои от тях са инсталирани устройства тип домофон за разговори. Зоната се патрулира 24/7. Достъпът до пътя към комплекса не е свободен, а дори пътищата на около се следят. Самият радар е разположен в гъста и обширна гора.

На 4 юли 1976 г. е извършена първата серия от електромагнитни транслации, с импулси, предавани на равен интервал (1/10 от секундата) в диапазон от 3 до 30 MHz, които нарушават радиосвръзките на цялата планета. В процеса на експериментите е открит значителен недостатък. По данни на вече построената станция са регистрирани 44 сигнала, подобни на тези при изстрелване на балистични ракети, които се оказват смущения от случайно изпуснати сигнали. Става ясно, че РЛС е способна да засича само мащабни стартове на ракети.

На основание нарушение на международна спогодба за ненарушаване на честоти за гражданско ползване САЩ, Канада и Великобритания изразяват протест, свързан с риска за авиацията и корабоплаването, но СССР отрича дори съществуването на радиолокатора. Съветските власти предприемат стъпки към решаването на проблема с използваните работни честоти и след модернизация проблемът е отстранен. Така през 1985 г. радиолокационна станция "Дъга" е приведена в експлоатация на пълно бойно дежурство в системата на противовъздушната отбрана на Съветския съюз.

На запад радарния комплекс получава прозвището "Кълвача", заради характерния звук, който може да се чуе от радиолюбители по цял свят.

По-малко от година след влизането на мощния радар в експлоатация се случва аварията в АЕЦ ЧЕрнобил. Целият екип на станцията е евакуиран.

През юни 1986 г. пристига екип за химическа защита, който в продължение на 3 дни измива 150-метровите антени и всички сгради в комплекса. Скоро след това отново е отчетено високо радиационно ниво. Следват още няколко опита на ликвидатори за нормализиране на условията, но без резултат.

Обектът е консервиран с намерението да се използва в бъдеще, но през 1987 г. след оценка на въздействието от бедствието става ясно, че това е невъзможно да се случи в забранената зона около АЕЦ Чернобил.

Най-важните компоненти са демонтирани и откарани в град Комсомолск на Амур. Всички останали прилежащи сгради и съоръжения са изоставени.

Разпадането на СССР води до занижен контрол на зоната около Припят и Чернобил. Лица, представящи се за ликвидатори, с фалшиви документи, също са посещавали мястото в търсене на благородни метали, като са нанесли трайни щети на цялата останала апаратура.

Междувременно се появяват множество конспиративни теории. Според тях антените на радара и неговата мощност са били част от проекта на СССР за създаване на геофизично оръжие. Подобни разработки се водят от края на 70-те години, но няма данни те да са успешно създадени. Други твърдят, че антените могат да се използват за контрол над мозъка, като според излъчванията си водят или до пасивност на големи маси или до изблици на агресия.

Всички тези конспиративни теории избухват през 90-те, когато хората за пръв път научават за огромния секретен радар.

Това, както и фактът, че той се намира до Чернобил и Припят днес са превърнали комплексът "Дъга" в магнит за множество туристи. Успехът на сериала на НВО за събитията в Чернобил водят до голям скок в интереса и към радара, който доскоро често е бил пропускан от организираните туристически обиколки.