Комуникация, забавление и... политика: 15 години от старта на Twitter
Днес сайтът е арена на идеологически сблъсъци
Преди 15 години на днешната дата стартира социалната мрежа Twitter. Сайтът е дело на Джак Дорси, който по това време е студент в Университета на Ню Йорк. Първоначалната му идея е да направи "SMS-a на Internet". Реализирането й му носи милиарди долари.
Началото
Туитовете са текстово-базирани съобщения с размер до 140 символа, съхранявани в страницата с потребителския профил на автора им. Те са достъпни за всички, които следват пишещия, като по желание той може да ограничи възможността им за виждане до най-близкия си кръг приятели или да ги направи достъпни за всеки в мрежата.
Туитовете могат да бъдат изпращани през уеб страницата на Twitter, през SMS, чат-програми или през приложения, написани от трети лица. Услугата е достъпна безплатно, а рекламите в сайта са по-малко спрямо Facebook.
Тази идея се оказва изключително добра. Само година след старта, в Twitter се публикуват 400 000 съобщения дневно, а потребителите са около четвърт милион.
7 години след написването на първия код за Twitter, неговият създател Джак Дорси вече е милиардер.
През годините броят на потребителите на Twitter расте, като той се превръща във втората основна социална мрежа на Западния свят, Африка и големи части от Азия след Facebook.
За това е отговорен интерфейсът, който предразполага към написването на по-съществени, но и лесни за четене коментари. Към 2017 година Twitter увеличава броя на позволените символи в публикации, но и днес е трудно в мрежата да се публикува "стена от текст".
Площад за милиони души
Днес Twitter се използва от близо половин милиард души. Най-голямата му потребителска база е в САЩ, където има над 75 милиона потребителя.
Twitter е предпочитан от мнозина заради по-малкото цензура спрямо Facebook. Сайтът има много по-либерална политика и за видеата и снимките, които могат да се публикуват на него. Триенето на профили и бановете също се случват по-рядко за обикновените потребители спрямо Facebook.
Всеки с достъп до социалните мрежи може да обменя идеи и мнения със стотици милиони души
Снимка: iStock ImagesАртисти използват социалната мрежа повече от тази на Марк Зукърбърг, тъй като могат да публикуват картини или изображения, които Facebook би цензурирал.
Заради пандемията от COVID-19 Twitter бележи драстичен ръст през 2020 г. Трафикът на сайта и броя нови потребители се увеличава съществено. Това обаче върви и ръка за ръка с използване на платформата за дезинформация, свързана с пандемията.
През март 2020 година Twitter обявява, че ще започне да маркира туитове, които могат да съдържат подвеждаща информация, в някои случаи ще предоставя връзки към страници с информация за проверка на фактите. Истината е, че идеологическите битки и политиката са отговорни за успеха на сайта.
Политическо оръжие
Социалните мрежи днес са арена на политически и идеологически сблъсъци. Ефектът им е описан добре от мнозина изследователи, анализиращи затварянето на потребителите в "балони" или ехо-камери, в които по-крайните мнения надделяват. Въпреки това в сайтове като Twitter могат да се появят и множество ценни мнения, които биха били пропуснати от масовите медии.
За пръв път политическата роля на социалните мрежи стана явна по време на Арабската пролет от 2011 година. Тогава потребителите от арабските страни използваха масово Twitter и Facebook, за да организират бунта си и да споделят информация за него.
Оттогава насам социалните мрежи, групите в тях и хаштаговете се използват за всеки един протест.
За популяризирането на Twitter съществен принос има и бившият президент на САЩ - Доналд Тръмп. Той реши да използва платформата за директен контакт със своите привърженици, избягвайки от възможността медиите да преиначават думите му или да влагат различно значение в тях. За годините си на управление Тръмп написа хиляди туита по въпроси за вътрешната или външна политика. Броят на последователите му в Twitter - над 88 милиона потребителя.
Много други политици също започнаха да ползват Twitter, но за разлика от Тръмп публикуваха основно прецизно написани съобщения от техните екипи, в които живата връзка не се усещаше толкова добре.
Всичко това накара множество хора да се присъединят към социалната мрежа, за да научат от първа ръка какво мислят техните лидери и политици.
2021 година обаче доведе до обрат в отношенията между Тръмп и Twitter. Социалните мрежи решиха да наложат единодушен бан на американския президент. Причина за това станаха протестите от началото на януари тази година, прераснали в размирици във Вашингтон.
Макар противоречащо на свободата на словото като ценност, това решение далеч не е уникално.
Авторитарни страни и режими блокират изцяло Twitter по време на протести, изнудват сайта за информация за потребителите или изискват блокирането на профили.
Така например по време на протестите в Турция през 2014 година Twitter е напълно блокиран от правителството на Ердоган.
Индия е рекордьор по искове за разкриване на информация за потребители и изтриване на публикувани от тях снимки, като за последните 6 месеца на 2020 година са подадени 7000 заявки до Twitter.
Настоящата година демонстрира, че пълното блокиране може да се използва и срещу президента на най-силната военно и икономически страна в света.
Контролът над социалните мрежи е много важен за контрола над обществото и политическите процеси, протичащи в него. Така ролята на Twitter, а и Facebook вече далеч не е само на социална мрежа, в която споделяте вицове, мисли и снимки с приятелите си.
Големите ИТ-гиганти, правителства от Изток и Запад, затягат контрола над онлайн пространството, а Twitter не е изключение. Днес сайта е по-малко свободен спрямо предходното десетилетие, а някои постове се изтриват от автоматично ботовете на мрежата или след докладвания от потребителите.
Въпреки това в много отношения Twitter продължава да е по-свободната социална мрежа, и да е важно място за научаването на алтернативни мнения или съобщения от властимащите.