Интересно ново експериментално изследване от Университета на Пенсилвания демонстрира за първи път причинно-следствената връзка между употребата на социалните медии и чувствата на депресия и самота. Изследването доказва, че намаляването на употребата на социални медии може да доведе до значителни подобрения в личното благополучие, предава technews.bg.

Учените ще продължат изследванията си по темата, за да определят дали има "оптимално ниво" на използване на социалните медии и ако да, какво е то.

Експериментът проследява нагласите на 143 участници, наблюдавани в продължение на четири седмици. В началото на проучването всички доброволци завършили субективно проучване на чувството за благосъстояние, в което били включени седем различни измервания, предназначени за степенуване и оценка на различни параметри на чувството за благополучие - от усещанията за депресия и самота до модерния "страх да не пропуснеш нещо важно".

През първата седмица участниците били насърчени да използват социалните медии както обикновено. В следващите три седмици субектите били разделени на две: контролна група, в която участниците продължили да използват социалните медии като обикновено, и експериментална група, насочена към ограничаване на използването на Facebook, Instagram и Snapchat до не повече от 10 минути на платформа на ден.

Всеки от участниците качвал скрийншотове всяка вечер, така че да може да се проследи истинската употреба на приложенията. В края на всяка седмица участниците попълвали и тестове за усещанията си за благополучие.

Подобрена самооценка

"Стремяхме се да направим много изчерпателно и щателно проучване, което да е и екологично валидно", обяснява Мелиса Хънт, един от изследователите по проекта.

"Това е най-същественото: използването на по-малко социални медии, отколкото обикновено, би довело до значително намаляване както на депресията, така и на самотата. Тези ефекти бяха особено силно изразени у хората, които бяха по-депресирани при влизането в проучването", допълва Хънт.

Макар че резултатите ясно показват общите подобрения в самооценките за благополучие при тези, които са намалили употребата на социалните медии, проучването има няколко ограничения, които трябва да се имат предвид. Едното е, че са ограничени само три платформи за социални медии - тоест хората все пак са можели да отделят повече време за престой в Twitter, Messenger и други видове социални медии.

Второто е, че проучването разчита на самосъзнанието на всички субекти предвид обещанието им да не използват "забранените" социални медии на други устройства, като например персоналните си компютри.

По-малко самота

Най-интересният извод е това, че участниците в експерименталната група съобщават за намалено усещане за самота след ограничаването на употребата на социални медии в сравнение с контролната група.

"Има известна ирония в това, че намаляването на използването на социалните медии всъщност ви кара да се чувствате по-малко самотни", казва Хънт.

"Някои книги от вече съществуващата литература относно социалните медии твърдят, че при употребата на социални медии е налице огромно количество социално сравнение. Това значи, че когато човек гледа живота на други хора, особено на Instagram, е лесно да стигне до заключението, че животът на всеки друг е по-готин или по-добър от неговия собствен", допълва Хънт.

Има ли оптимално ниво на употреба?

Общото заключение от изследването предполага, че намаляване на използването на социалните мрежи до максимум 30 минути на ден може да бъде от полза.

Все пак проучването не е определило със сигурност оптимално време за използване на социалните медии. Изследователите отбелязват, че е необходимо да се извърши по-нататъшно проучване, за да се определи дали има подобно "оптимално ниво на употреба" и евентуално какво е то, тъй като "не би било неразумно да се приеме, че нулевата употреба може да доведе до отрицателни ефекти върху благосъстоянието на хората, особено у младите".

Изследването бе публикувано в "Журнал по социална и клинична психология".