Телескопът "Джеймс Уеб" е установил най-далечната галактика, откривана досега, съобщи АФП. Тя се е формирала в ранния етап от развитието на Вселената, около 320 млн. години след Големия взрив.

Повечето галактики са далечни и млади, освен това са трудни за улавяне от телескопа. Първите, открити от "Джеймс Уеб" от юли 2022 г. досега, бяха в инфрачервения спектър, който е невидим за човешкото око.

Чрез своето устройство за изображения "НИРкам (NIRCam), комбинирано със спектроскоп, анализиращ светлината от даден обект за установяване на химичния състав на обекта, суперапаратът е потвърдил съществуването на четири галактики. Всички те са ситуирани към червения край на спектъра, т.е. много далечни, пише БТА. Тяхната възраст е между 300 и 500 млн. години след Големия взрив (настъпил преди 13,8 млрд. години) според две изследвания, публикувани в сп. "Нейчър астрономи". Вселената е била само на 2 процента от настоящата си възраст в периода на т.нар. рейонизация: след период на тъмнина тя е "светнала" отново, като са започнали да се появяват голям брой звезди.

Най-далечната галактика, открита от "Джеймс Уеб" - JADES-GS-z13-0, се е формирала 320 млн. години след Големия взрив и нейната светлина е най-отдалечената, наблюдавана някога от астрономите, каза пред АФП Стефан Шарло от Института по астрофизика в Париж, който е сред авторите на изследването.

Телескопът е потвърдил и съществуването на галактиката GM-z11, която е датирана 450 млн. години след Големия взрив и чието съществуване е открито от телескопа "Хъбъл".

Четирите наблюдавани от "Джеймс Уеб" галактики не са масивни - около стотина милиона звезди. Млечният път, например, има 1500 млрд. звезди. Но тези галактики са много активни в продуцирането на звезди, пропорционални на тяхната маса, уточнява астрофизикът.

Формирането на звезди би трябвало да се случва със същия ритъм като това на Млечния път. Тези галактики са бедни на метали. Малко звезди са имали време да формират комплексни молекули.

Наблюденията на "Джеймс Уеб" е тържество на технологичното развитие, каза Питър ван Докум от Йейлския университет.

През февруари телескопът, разработен от НАСА, засне популация на шест галактики между 500 и 700 млн. години след Големия взрив, които изглеждат много по-масивни от първоначално допусканото.

Ако тяхното съществуване бъде потвърдено от спектроскопа, то ще постави под въпрос част от теорията за възникването на Вселената.