Международен екип от астрономи, използвайки наблюдения с космическия телескоп "Джеймс Уеб", откри доказателства за масивни планети, които могат да формират собствени планетни системи — без да имат звезда.

Тези планети биха били център на нещо като мини версия на нашата Слънчева система, където други, по-малки планети се въртят около тях. Но без светлината на звезда, такива системи, ако съществуват, биха останали почти невидими за нашите телескопи, изгубени в тъмната бездна на космоса.

Изследването, прието за публикуване в The Astronomical Journal, е съсредоточено върху свободно движещи се "скитници" - планети, които не са гравитационно свързани със звезда. Докато някои такива планети първо се образуват около звезда и след това биват изхвърлени от системата ѝ, учените смятат, че тези конкретни обекти може да са се образували по същия механизъм, който поражда звездите.

"Тези открития показват, че градивните елементи за образуване на планети могат да се намерят дори около обекти, които са едва малко по-големи от Юпитер и се носят самотни в космоса," казва водещият автор Белинда Деймиън, астроном от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия. "Това означава, че формирането на планетни системи не е изключително за звездите, а може да се случва и около самотни светове без звезди."

Използвайки наблюдения на "Джеймс Уеб" от август до октомври 2024 г., астрономите изследвали осем свободно движещи се планети. С маси между пет и десет пъти масата на Юпитер, те принадлежат към клас обекти, смятани за най-малко масивните, които се образуват от срутването на гигантски газови облаци — т.нар. "звездни родилни домове", обикновено свързвани с раждането на звезди.

По една или друга причина тези обекти не са натрупали достатъчно маса, за да поддържат термоядрени реакции в ядрото си и да станат звезди. Не бива обаче да се бъркат с кафявите джуджета — много по-масивни субзвездни обекти, десетки пъти по-тежки от Юпитер, които също не успяват да започнат термоядрен синтез и затова се наричат "неуспели" звезди.

В новото изследване учените открили излишни излъчвания в инфрачервения спектър на тези обекти, показващи, че шест от тях имат излъчване, свързано с топъл прах. Това показва наличието на диск - облак от газ и прах, който обгражда планетата.

Само по себе си това не е необичайно — такива дискове са откривани и преди около планети-скитници. Около звезди тези дискове, известни като протопланетни дискове, са местата, където гъсти области от газ и прах могат да се слеят в планети, като представляват остатъчния материал от образуването на звездата.

Но най-интересното е, че учените открили признаци, че дисковете на планетите-скитници вече показват първите критични стъпки към формиране на планети — наличие на силикатни зърна, които изглежда нарастват и кристализират. Тези прашни зърна могат да се слепят и да образуват планетезимали - големи твърди тела, които са градивните елементи на новородени планети.

Това е първото откриване на силикатни зърна около обект с планетна маса, казват авторите. А откритието се допълва от предишно тяхно проучване, показващо, че дисковете около планети-скитници могат да съществуват милиони години — достатъчно време за зараждане на нови светове.

"Взети заедно, тези изследвания показват, че обекти с маси, сравними с тези на гигантските планети, имат потенциала да формират собствени миниатюрни планетни системи," казва съавторът Алекс Шолц, също астроном в Сейнт Андрюс. "Тези системи могат да приличат на Слънчевата система, но умалени стократно по маса и размер. Дали обаче такива системи наистина съществуват, тепърва предстои да разберем."

Иронично, може би предците ни не са били напълно далеч от истината с геоцентричната си мания — просто са мислели за грешната планетна система.