"Хранилището на Страшния съд" обогатява колекцията си от семена | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
"Хранилището на Страшния съд" обогатява колекцията си от семена
Снимка: iStock by Getty Images

"Хранилището на Страшния съд" обогатява колекцията си от семена

Арктическото хранилище на остров Шпицберген очаква нови близо 20 000 редки семена

| Редактор: Стоян Гогов 14 3465

Арктическото хранилище за семена на норвежкия о. Шпицберген (Свалбард) ще получи най-разнообразното досега допълнение от култури на фона на нарастващите усилия да се гарантира глобалната хранителна сигурност в условията на загриженост за климата, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

Глобалната банка за семена е известна още като "Хранилището на Страшния съд". Тя е създадена, за да защити световните хранителни запаси от бедствия като ядрена война или глобално затопляне, очаква във вторник доставката на 19 500 образци от редки семена. С тях общият брой екземпляри в т.нар. "Ноев ковчег" на семената ще надвиши 1,2 милиона.

С тяхна помощ човечеството ще може да възстанови част от загубеното биологично разнообразие в следствие на глобален катаклизъм или ядрен апокалипсис.

Хранилището бе създадено през 2008 г. във вечнозамръзнали пещери на норвежкия архипелаг между Европа и Северния полюс като резерв на националните и регионални банки за съхраняване на генетичния код на хиляди растителни видове. В него има образци от почти всички страни по света, които изиграха важна роля между 2015 г. и 2019 г. за възстановяване на колекциите от семена, унищожени по време на войната в Сирия.

"Цялото човечество разчита на генетичното разнообразие на семената, поддържани в световните генетични банки и Хранилището за семена е последната линия на отбрана срещу загубата на това разнообразие", каза Сандра Борх, министър на селското стопанство и храните на Норвегия.

Хранилището, което служи и като резерв за разработчиците на сортове, които търсят начини да създадат устойчиви на климатичните промени растения, отваря вратите си днес за пръв път с безплатни виртуални обиколки в подземните камери за съхранения на семена.

В камерите, които се отварят само три пъти в годината, за да се ограничи излагането на семената на външни въздействия, се поддържа температура от около минус 18 градуса по Целзий.

Депозирането на новите образци от семена и началото на безплатните виртуални обиколки на хранилището са повод 15-ата годишнина от създаването на "Ноевия ковчег" за семена.

"От Свалбард светът изглежда различно. Това хранилище за семена олицетворява надежда, единство и сигурност", каза Щефан Шмиц, изпълнителен директор на "Кроп Тръст", международна неправителствена организация, която управлява хранилището заедно с норвежките власти.

"В този свят, в който климатичната криза, загубата на биоразнообразие, природни катастрофи и конфликти все повече дестабилизират нашите хранителни системи, никога не е било по-важно да издигнем като приоритет опазването на тези малки семенца", каза той.

В света са култивирани над 6000 различни растения, но според експерти на ООН днес хората получават около 40 на сто от калориите си от три основни култури - царевица, пшеница и ориз, което прави хранителните доставки уязвими, ако реколтите от тези култури пострадат заради промените в климата.

"Хранилището на Страшния съд" обогатява колекцията си от семена

"Хранилището на Страшния съд" обогатява колекцията си от семена

Арктическото хранилище на остров Шпицберген очаква нови близо 20 000 редки семена

| Редактор : Стоян Гогов 14 3465 Снимка: iStock by Getty Images

Арктическото хранилище за семена на норвежкия о. Шпицберген (Свалбард) ще получи най-разнообразното досега допълнение от култури на фона на нарастващите усилия да се гарантира глобалната хранителна сигурност в условията на загриженост за климата, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

Глобалната банка за семена е известна още като "Хранилището на Страшния съд". Тя е създадена, за да защити световните хранителни запаси от бедствия като ядрена война или глобално затопляне, очаква във вторник доставката на 19 500 образци от редки семена. С тях общият брой екземпляри в т.нар. "Ноев ковчег" на семената ще надвиши 1,2 милиона.

С тяхна помощ човечеството ще може да възстанови част от загубеното биологично разнообразие в следствие на глобален катаклизъм или ядрен апокалипсис.

Хранилището бе създадено през 2008 г. във вечнозамръзнали пещери на норвежкия архипелаг между Европа и Северния полюс като резерв на националните и регионални банки за съхраняване на генетичния код на хиляди растителни видове. В него има образци от почти всички страни по света, които изиграха важна роля между 2015 г. и 2019 г. за възстановяване на колекциите от семена, унищожени по време на войната в Сирия.

"Цялото човечество разчита на генетичното разнообразие на семената, поддържани в световните генетични банки и Хранилището за семена е последната линия на отбрана срещу загубата на това разнообразие", каза Сандра Борх, министър на селското стопанство и храните на Норвегия.

Хранилището, което служи и като резерв за разработчиците на сортове, които търсят начини да създадат устойчиви на климатичните промени растения, отваря вратите си днес за пръв път с безплатни виртуални обиколки в подземните камери за съхранения на семена.

В камерите, които се отварят само три пъти в годината, за да се ограничи излагането на семената на външни въздействия, се поддържа температура от около минус 18 градуса по Целзий.

Депозирането на новите образци от семена и началото на безплатните виртуални обиколки на хранилището са повод 15-ата годишнина от създаването на "Ноевия ковчег" за семена.

"От Свалбард светът изглежда различно. Това хранилище за семена олицетворява надежда, единство и сигурност", каза Щефан Шмиц, изпълнителен директор на "Кроп Тръст", международна неправителствена организация, която управлява хранилището заедно с норвежките власти.

"В този свят, в който климатичната криза, загубата на биоразнообразие, природни катастрофи и конфликти все повече дестабилизират нашите хранителни системи, никога не е било по-важно да издигнем като приоритет опазването на тези малки семенца", каза той.

В света са култивирани над 6000 различни растения, но според експерти на ООН днес хората получават около 40 на сто от калориите си от три основни култури - царевица, пшеница и ориз, което прави хранителните доставки уязвими, ако реколтите от тези култури пострадат заради промените в климата.