Какви астрономически събития ни очакват през 2023 | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Какви астрономически събития ни очакват през 2023
Снимка: IStockphoto

Какви астрономически събития ни очакват през 2023

Годината ще бъде по-скоро бедна на астрономически събития

| Редактор: Стоян Гогов 0 4946

През 2023 година от България няма да можем да видим пълно лунно затъмнение или частично слънчево. За сметка на това стига небето да е без облаци, Персеидите ще бъдат много добри за наблюдение.

Ето кои са какви астрономически събития ни очакват през 2023 година:

Януари

В нощта между 3 и 4 януари ще бъде максимумът на метеорния поток Квадрантиди. Очакват до 110 метеора за час, като явлението е най-благоприятно за наблюдение след 23 часа.

В 18:00 на 4 януари Земята ще е най-близо до Слънцето.

Рано сутринта на 30 януари Меркурий ще е най-добър за наблюдение.

Февруари

На 1 февруари комета, която беше открита едва през март 2022 г., ще може да се наблюдава. Има шанс C/2022 E3 да бъде достатъчно ярка в нощното небе, за да бъде видима без използването на телескоп.

На 22 февруари ще може да наблюдавате Юпитер и Венера в близост до Луната, която ще е едва започнала да излиза от новолуние. Планетите ще са най-видими малко след залеза.

Март

Пролетното равноденствие ще бъде на 20 март. Слънчевите лъчи ще бъдат директно над екватора, което означава, че хората на север и на юг от екватора имат почти еднакво количество ден и нощ. В следствие на това на 26 март България ще премине към лятното време, а стрелките на часовника ще се преместят един час напред.

Април

На 20 април жителите на части от Австралия, Индонезия и Океания ще могат да наблюдават Хибридно слънчево затъмнение. Явлението е изключително рядко и познато като "огнен пръстен". Други го наричат пръстенообразно пълно слънчево затъмнение. За разлика от обикновеното пълно слънчево затъмнение, Луната ще остави видима част от външния край на слънчевия диск.

На 23 април ще бъде максимумът на метеорния поток Лириди, като се очакват средно 18 "падащи звезди" на час. Луната ще излиза от новолуние, което ще улесни наблюдението.

Май

На 5 май ще можем да наблюдаваме частично лунно затъмнение. В България максимумът му ще е около 20:00 часа.

В нощта между 6 и 7 май ще има още един метеорен поток, но този път Луната няма да спомага за наблюдението му. В максимума на Ета Акваридите могат да се видят до 60 метеора на час.

Юни

Този месец ще е беден на събития, но на 4 юни Венера ще е най-добра за наблюдения.

Лятното слънцестоене ще е на 21 юни - това ще бъде най-дългият ден на годината.

Юли

В 23 часа на 6 юли Земята ще е най-далече от Слънцето.

Между 28 и 29 юли е пикът на метеорния поток Делта Аквариди Заради наближаващото пълнолуние, гледането може да е трудно. Въпреки това, ако имате късмет може да видите над 20 метеора за час.

Август

Персеидите са най-популярният метеорен поток за годината. От 50 до 100 ярки и бързи метеора на час могат да се видят по време на пика му в средата на лятото. Този път максимумът ще е на 13 август.

На 27 август ще можем да наблюдаваме много добре Сатурн. Втората по големина планета в Слънчевата система ще бъде ярка в нощното небе, тъй като се приближава най-близо до Земята на 1,3 милиарда километра.

Гигантската планета с пръстени ще бъде центрирана в съзвездието Водолей и ще бъде в опозиция. Това означава, че Земята ще бъде между Слънцето и Сатурн. С помощта на телескоп може да се видят и някои от 83-те луни на планетата.

На 31 август ще има Синя луна. Така се нарича второ пълнолуние в един и същи месец.

Септември

На 19 септември Нептун е в опозиция. Това означава, че най-отдалечената и най-тъмна планета на Слънчевата система ще е най-добра за наблюдение. Астрономите съветват да ползвате бинокъл.

На 23 септември е начало на астрономическата есен или есенно равноденствие. След тази дата денят ще бъде по-кратък от нощта.

Октомври

На 14 октомври милиони хора от Западното полукълбо ще имат шанса да станат свидетели на пръстеновидното слънчево затъмнение. То ще е невидимо за България.

За сметка на това на 28 октомври ще можем да гледаме частично лунно затъмнение.

Малко преди това на 22 октомври ще е максимумът на метеорния поток Ориониди. Очакват се до 20 "падащи звезди" на час.

На 29 октомври ще преминем към зимното време и ще върнем стрелката на часовника с един час назад.

Ноември

Този месец ще е беден на събития, но на 13 ноември Уран ще бъде оптимален за наблюдение. Астрономите все пак препоръчват употребата на бинокъл или телескоп.

Между 17 и 18 ноември ще бъде пикът на метеорния поток Леониди, като се очакват не повече от 20 метеора на час.

Декември

Между 13 и 14 декември е максимумът на метеорния поток Геминиди. Очакват се до 120 метеора на час. Малката Луна ще спомогне за доброто наблюдение.

Зимното слънцестоене ще е на 22 декември. Това е най-краткият ден на годината. След него денят започва да расте.

Какви астрономически събития ни очакват през 2023

Какви астрономически събития ни очакват през 2023

Годината ще бъде по-скоро бедна на астрономически събития

| Редактор : Стоян Гогов 0 4946 Снимка: IStockphoto

През 2023 година от България няма да можем да видим пълно лунно затъмнение или частично слънчево. За сметка на това стига небето да е без облаци, Персеидите ще бъдат много добри за наблюдение.

Ето кои са какви астрономически събития ни очакват през 2023 година:

Януари

В нощта между 3 и 4 януари ще бъде максимумът на метеорния поток Квадрантиди. Очакват до 110 метеора за час, като явлението е най-благоприятно за наблюдение след 23 часа.

В 18:00 на 4 януари Земята ще е най-близо до Слънцето.

Рано сутринта на 30 януари Меркурий ще е най-добър за наблюдение.

Февруари

На 1 февруари комета, която беше открита едва през март 2022 г., ще може да се наблюдава. Има шанс C/2022 E3 да бъде достатъчно ярка в нощното небе, за да бъде видима без използването на телескоп.

На 22 февруари ще може да наблюдавате Юпитер и Венера в близост до Луната, която ще е едва започнала да излиза от новолуние. Планетите ще са най-видими малко след залеза.

Март

Пролетното равноденствие ще бъде на 20 март. Слънчевите лъчи ще бъдат директно над екватора, което означава, че хората на север и на юг от екватора имат почти еднакво количество ден и нощ. В следствие на това на 26 март България ще премине към лятното време, а стрелките на часовника ще се преместят един час напред.

Април

На 20 април жителите на части от Австралия, Индонезия и Океания ще могат да наблюдават Хибридно слънчево затъмнение. Явлението е изключително рядко и познато като "огнен пръстен". Други го наричат пръстенообразно пълно слънчево затъмнение. За разлика от обикновеното пълно слънчево затъмнение, Луната ще остави видима част от външния край на слънчевия диск.

На 23 април ще бъде максимумът на метеорния поток Лириди, като се очакват средно 18 "падащи звезди" на час. Луната ще излиза от новолуние, което ще улесни наблюдението.

Май

На 5 май ще можем да наблюдаваме частично лунно затъмнение. В България максимумът му ще е около 20:00 часа.

В нощта между 6 и 7 май ще има още един метеорен поток, но този път Луната няма да спомага за наблюдението му. В максимума на Ета Акваридите могат да се видят до 60 метеора на час.

Юни

Този месец ще е беден на събития, но на 4 юни Венера ще е най-добра за наблюдения.

Лятното слънцестоене ще е на 21 юни - това ще бъде най-дългият ден на годината.

Юли

В 23 часа на 6 юли Земята ще е най-далече от Слънцето.

Между 28 и 29 юли е пикът на метеорния поток Делта Аквариди Заради наближаващото пълнолуние, гледането може да е трудно. Въпреки това, ако имате късмет може да видите над 20 метеора за час.

Август

Персеидите са най-популярният метеорен поток за годината. От 50 до 100 ярки и бързи метеора на час могат да се видят по време на пика му в средата на лятото. Този път максимумът ще е на 13 август.

На 27 август ще можем да наблюдаваме много добре Сатурн. Втората по големина планета в Слънчевата система ще бъде ярка в нощното небе, тъй като се приближава най-близо до Земята на 1,3 милиарда километра.

Гигантската планета с пръстени ще бъде центрирана в съзвездието Водолей и ще бъде в опозиция. Това означава, че Земята ще бъде между Слънцето и Сатурн. С помощта на телескоп може да се видят и някои от 83-те луни на планетата.

На 31 август ще има Синя луна. Така се нарича второ пълнолуние в един и същи месец.

Септември

На 19 септември Нептун е в опозиция. Това означава, че най-отдалечената и най-тъмна планета на Слънчевата система ще е най-добра за наблюдение. Астрономите съветват да ползвате бинокъл.

На 23 септември е начало на астрономическата есен или есенно равноденствие. След тази дата денят ще бъде по-кратък от нощта.

Октомври

На 14 октомври милиони хора от Западното полукълбо ще имат шанса да станат свидетели на пръстеновидното слънчево затъмнение. То ще е невидимо за България.

За сметка на това на 28 октомври ще можем да гледаме частично лунно затъмнение.

Малко преди това на 22 октомври ще е максимумът на метеорния поток Ориониди. Очакват се до 20 "падащи звезди" на час.

На 29 октомври ще преминем към зимното време и ще върнем стрелката на часовника с един час назад.

Ноември

Този месец ще е беден на събития, но на 13 ноември Уран ще бъде оптимален за наблюдение. Астрономите все пак препоръчват употребата на бинокъл или телескоп.

Между 17 и 18 ноември ще бъде пикът на метеорния поток Леониди, като се очакват не повече от 20 метеора на час.

Декември

Между 13 и 14 декември е максимумът на метеорния поток Геминиди. Очакват се до 120 метеора на час. Малката Луна ще спомогне за доброто наблюдение.

Зимното слънцестоене ще е на 22 декември. Това е най-краткият ден на годината. След него денят започва да расте.