Заплаха от изчезване: Близо 100% от морските костенурки са женски
Това застрашава бъдещето на вида
Зелените морски костенурки вече са застрашен вид. Основната причина за това е, че хората ги ловуват, събират яйцата им, влошават местообитанията им или ги оплитат в някакъв вид боклук. Но те също са изправени и пред друга, вече по-коварна заплаха от хората: загубата на мъжки индивиди.
Според учените това отчасти е причинено от покачващите се температури поради изменението на климата. Но за притеснителната липса на излюпени мъжки са отговорни и изпуснати в глобални океан химикали.
Някои замърсители могат да насърчат "феминизацията" при морските костенурки, обяснява водещият автор Артър Бараза, токсиколог от Австралийския речен институт към университета Грифит.
"Нашето изследване показва, че рискът от изчезване поради липса на мъжки зелени морски костенурки може да бъде усложнен от замърсители, които също могат да повлияят на съотношението между половете при развиващите се зелени морски костенурки", казва Бараза.
Зелените морски костенурки (Chelonia mydas) имат обширен географски ареал, обитаващи тропическите, субтропичните и умерените региони на Атлантическия, Тихия и Индийския океан, както и Средиземно море.
Мъжките излюпени сега са значително по-малко от женските като цяло, въпреки че степента на дисбаланс варира в различните части на техния ареал.
В някои по-топли места като северния Голям бариерен риф, според изследователите, сега се раждат стотици женски костенурки за всеки мъжки.
За изчезването на мъжките костенурки са отговорни 18 тежки метала като кадмий и хром, плюс органични замърсители като полициклични ароматни въглеводороди (PAH), полихлорирани бифенили (PCB) и полибромирани дифенил етери (PBDE).
"Всички тези замърсители са известни или се предполага, че функционират като "ксеноестрогени" или молекули, които се свързват с рецепторите за женски полови хормони", казва главният учен в изследването, Джейсън ван де Мерве, морски еколог и екотоксиколог в Австралийския речен институт.
Женските костенурки натрупват тези замърсители на местата си за хранене, обяснява ван де Мерве.
"Докато яйцата се развиват в нея, те абсорбират натрупаните от нея замърсители и ги изолират в черния дроб на ембрионите, където могат да останат години след излюпването", казва той.
Тъй като съотношението между половите при вида доближава 100 процента женски, то спасяването му от изчезване става трудна задача.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}