Откривателят на СПИН: Започнахме "надпревара срещу времето" | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Откривателят на СПИН: Започнахме "надпревара срещу времето"
Снимка: Shutterstock

Откривателят на СПИН: Започнахме "надпревара срещу времето"

По време на дългата си кариера Баре-Синуси работи непрекъснато за намирането на лечение за ХИВ

| Редактор: Стоян Гогов 1 1960

С откриването на вируса на СПИН започва "надпревара срещу времето" за справяне с надвисналата криза от разпространение на заразата, казва носителката на Нобелова награда проф. Франсоаз Баре-Синуси в интервю за АФП, цитирано от БТА.

Преди 40 години тя помага за идентифицирането на мистериозния вирус, станал известен като ХИВ.

Вирусоложката, която е на 75 години, разказва как през 1983 г. заедно с колеги от института "Пастьор" в Париж откриват ХИВ, за което е отличена с Нобелова награда за медицина и/или физиология.

"Началото беше през 1982 г.", когато лекарите започват да споделят истории за първите френски пациенти със СПИН, казва проф. Баре-Синуси. "Те бяха убедени, че ретровирус може да е отговорен за това ново заболяване".

В продължение на повече от десетилетие професорката работи върху ретровирусите.

През януари 1983 г. стратегията на екипа е да вземе биопсия от лимфен възел на болен пациент, след което да изследва клетките в лаборатория, търсейки "много специфична ензимна активност", казва тя.

Френските лекари смятат, че СПИН трябва да е причинен от HTLV-1 - единственият ретровирус, за който е известно, че директно води до развитието на рак при хората.

"Но нашият екип не вярваше на тази хипотеза, защото този вирус предизвиква размножаване на лимфоцитите", казва проф. Баре-Синуси. Пациентите със СПИН имаха по-ниски нива на тази важна имунна клетка. "Нещо не се връзваше", казва тя.

"През май 1983 г. изолирахме вируса и доказахме, че това е ретровирус, различен от HTLV-1. Но все още не бяхме сигурни, че той причинява СПИН".

Това е потвърдено следващата година от американския учен Робърт Гало.

Така се стига до трансатлантически разрив за това кой е открил ХИВ. Накрая САЩ и Франция постигат съгласие, че както на Гало, така и на екипа на института "Пастьор", ръководен тогава от Люк Монтание, трябва да бъде призната съвместна заслуга.

Най-накрая изследователите по света имаха цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който се разпространяваше бързо и опустошаваше общностите.

"От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус", казва Баре-Синуси.

"Трябваше да научим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, генетичния му материал, какъв тип клетки заразява, какви са последиците от тази инфекция."

Най-накрая световните учени имат цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който разпространява бързо и нанася тежки поражения на общностите.

"От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус", спомня си Франсоаз Баре-Синуси.

"Трябваше да проучим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, неговият генетичен материал, какъв вид клетки заразява, последиците от тази инфекция".

Първата важна стъпка е възможно най-бързото разработване на тестове, както за диагностициране на пациентите, така и за доказване, че ХИВ заразява само със СПИН.

"Едва тогава можеше да се обмислят стратегии за блокирането му", казва тя.

"Това беше надпревара с времето, защото разбрахме, че вирусът се предава по кръвен път, по полов път и от майка на дете".

Задачата изисква бърза мобилизация на имунолози, молекулярни биолози и лекари, е мнението на професор Баре-Синуси.

Да не говорим за пациентите, въпреки че учените знаят, че "няма да имаме време да намерим лечение, което да ги спаси", допълва тя.

"Оказахме се изправени пред хора, които идваха в института "Пастьор", за да ни задават въпроси за вируса", спомня си професорката. "Беше много трудно."

През 2008 г. Баре-Синуси и нейният бивш ментор Люк Монтание получават заедно Нобелова награда за медицина за откриването на ХИВ.

"Бях в Камбоджа, когато чух новината. Това беше огромна изненада. Не очаквах всичко това", казва проф. Баре-Синуси. "Хората, живеещи с ХИВ в страната, дойдоха при мен с усмивки и букети цветя".

"Разбрах, че тази награда е признание за една общност, която работи заедно от самото начало".

"Всички нива на обществото са били засегнати от ХИВ/СПИН - битка, която винаги се е водила на много фронтове - разбира се, на научния, но също така на политическия, обществения (и) срещу фармацевтичните компании", казва тя.

Когато Франсоаз Баре-Синуси започва кариерата си, "бях изследовател, който никога не излизаше от лаборатопията", спомня си тя.

Но след като помага за откриването на ХИВ, ситуацията се променя. "Изведнъж се сблъсках с неща, които никога не съм си представяла, че са възможни, като например липсата на толерантност от страна на обществото към определени хора", казва тя.

"Пациентите бяха заклеймявани, изоставяни от семействата, приятелите, а понякога и от здравните специалисти. Някои загубиха домовете си, работата си".

Проф. Баре-Синуси заяви, че е "научила много за неравенствата, които за съжаление днес може би са се задълбочили още повече".

По време на дългата си кариера Баре-Синуси работи непрекъснато за намирането на лечение за ХИВ, като преди десетилетие беше председател на Международното дружество за борба със СПИН. Тя се пенсионира през 2017 г., отбелязва АФП.

Откривателят на СПИН: Започнахме "надпревара срещу времето"

Откривателят на СПИН: Започнахме "надпревара срещу времето"

По време на дългата си кариера Баре-Синуси работи непрекъснато за намирането на лечение за ХИВ

| Редактор : Стоян Гогов 1 1960 Снимка: Shutterstock

С откриването на вируса на СПИН започва "надпревара срещу времето" за справяне с надвисналата криза от разпространение на заразата, казва носителката на Нобелова награда проф. Франсоаз Баре-Синуси в интервю за АФП, цитирано от БТА.

Преди 40 години тя помага за идентифицирането на мистериозния вирус, станал известен като ХИВ.

Вирусоложката, която е на 75 години, разказва как през 1983 г. заедно с колеги от института "Пастьор" в Париж откриват ХИВ, за което е отличена с Нобелова награда за медицина и/или физиология.

"Началото беше през 1982 г.", когато лекарите започват да споделят истории за първите френски пациенти със СПИН, казва проф. Баре-Синуси. "Те бяха убедени, че ретровирус може да е отговорен за това ново заболяване".

В продължение на повече от десетилетие професорката работи върху ретровирусите.

През януари 1983 г. стратегията на екипа е да вземе биопсия от лимфен възел на болен пациент, след което да изследва клетките в лаборатория, търсейки "много специфична ензимна активност", казва тя.

Френските лекари смятат, че СПИН трябва да е причинен от HTLV-1 - единственият ретровирус, за който е известно, че директно води до развитието на рак при хората.

"Но нашият екип не вярваше на тази хипотеза, защото този вирус предизвиква размножаване на лимфоцитите", казва проф. Баре-Синуси. Пациентите със СПИН имаха по-ниски нива на тази важна имунна клетка. "Нещо не се връзваше", казва тя.

"През май 1983 г. изолирахме вируса и доказахме, че това е ретровирус, различен от HTLV-1. Но все още не бяхме сигурни, че той причинява СПИН".

Това е потвърдено следващата година от американския учен Робърт Гало.

Така се стига до трансатлантически разрив за това кой е открил ХИВ. Накрая САЩ и Франция постигат съгласие, че както на Гало, така и на екипа на института "Пастьор", ръководен тогава от Люк Монтание, трябва да бъде призната съвместна заслуга.

Най-накрая изследователите по света имаха цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който се разпространяваше бързо и опустошаваше общностите.

"От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус", казва Баре-Синуси.

"Трябваше да научим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, генетичния му материал, какъв тип клетки заразява, какви са последиците от тази инфекция."

Най-накрая световните учени имат цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който разпространява бързо и нанася тежки поражения на общностите.

"От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус", спомня си Франсоаз Баре-Синуси.

"Трябваше да проучим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, неговият генетичен материал, какъв вид клетки заразява, последиците от тази инфекция".

Първата важна стъпка е възможно най-бързото разработване на тестове, както за диагностициране на пациентите, така и за доказване, че ХИВ заразява само със СПИН.

"Едва тогава можеше да се обмислят стратегии за блокирането му", казва тя.

"Това беше надпревара с времето, защото разбрахме, че вирусът се предава по кръвен път, по полов път и от майка на дете".

Задачата изисква бърза мобилизация на имунолози, молекулярни биолози и лекари, е мнението на професор Баре-Синуси.

Да не говорим за пациентите, въпреки че учените знаят, че "няма да имаме време да намерим лечение, което да ги спаси", допълва тя.

"Оказахме се изправени пред хора, които идваха в института "Пастьор", за да ни задават въпроси за вируса", спомня си професорката. "Беше много трудно."

През 2008 г. Баре-Синуси и нейният бивш ментор Люк Монтание получават заедно Нобелова награда за медицина за откриването на ХИВ.

"Бях в Камбоджа, когато чух новината. Това беше огромна изненада. Не очаквах всичко това", казва проф. Баре-Синуси. "Хората, живеещи с ХИВ в страната, дойдоха при мен с усмивки и букети цветя".

"Разбрах, че тази награда е признание за една общност, която работи заедно от самото начало".

"Всички нива на обществото са били засегнати от ХИВ/СПИН - битка, която винаги се е водила на много фронтове - разбира се, на научния, но също така на политическия, обществения (и) срещу фармацевтичните компании", казва тя.

Когато Франсоаз Баре-Синуси започва кариерата си, "бях изследовател, който никога не излизаше от лаборатопията", спомня си тя.

Но след като помага за откриването на ХИВ, ситуацията се променя. "Изведнъж се сблъсках с неща, които никога не съм си представяла, че са възможни, като например липсата на толерантност от страна на обществото към определени хора", казва тя.

"Пациентите бяха заклеймявани, изоставяни от семействата, приятелите, а понякога и от здравните специалисти. Някои загубиха домовете си, работата си".

Проф. Баре-Синуси заяви, че е "научила много за неравенствата, които за съжаление днес може би са се задълбочили още повече".

По време на дългата си кариера Баре-Синуси работи непрекъснато за намирането на лечение за ХИВ, като преди десетилетие беше председател на Международното дружество за борба със СПИН. Тя се пенсионира през 2017 г., отбелязва АФП.