Минерали, намерени в кратери на Луната, може и да са останки от астероиди, които са се разбили на повърхността й, а не част от лунните скали, извадени на повърхността от тези сблъсъци - това показват данни от ново проучване. Експертите смятат отдавна, че метеоритите “чисто и просто се изпаряват“, когато се сблъскат с небесно тяло като Луната. Но изследването, публикувано в British Journal Nature Geoscience, може да ги принуди да преразгледат състава на естествения спътник на Земята, посочва БГНЕС. Два сравнително редки минерала - единият хризолит, а другият шпинел - са открити в много лунни кратери, но на практика не съществуват на други места на повърхността. Тогава логично присъствието им се приписва на сблъсък на астероиди, които биха довели до изваждане на материал от вътрешността на Луната. Минералите са общи компоненти на астероиди и метеорити и са открити в сърцето на кратерите Коперник, Тихо и Теофилус, които са с около 100 километра в диаметър. Китайски и американски учени направиха компютърна симулация на образуването на такива кратери. Според техните изчисления, ако астероид падне на Луната със скорост по-ниска от 12 километра в секунда, би се деформирал и разбил и от удара, но не би се изпарил. С други думи - могат да се открият следите им. Около една четвърт от лунните сблъсъци са при по-ниски скорости. “Ние стигаме до извода, че някои от необичайните минерали, наблюдавани в централните върхове на много кратери на Луната, може да са с външен произход и е възможно да не произлизат от Луната“, пишат учените. Един от авторите на проучването твърди, че това ще разреши загадката от предишни изследвания, според които кратерите като Коперник нямат достатъчен размер, за да са извадили материал от недрата на Луната. Дори възниква хипотезата, че минералите са стигнали до Луната, след като са били откъснати при удар на астероид. В действителност от няколко милиарда години астероидни сблъсъци на Земята биха могли да прехвърлят отломките върху Луната. На Земята тези два минерала са източник на скъпоценни камъни.