Извеждането от експлоатация на блоковете от първи до четвърти в АЕЦ „Козлодуй“ се осъществява от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Предприятието има издадени лицензии за изваждане от експлоатация на блокове 1 и 2 от октомври миналата година. Пред Дарик от предприятието обясниха, че до 2020 година трябва да е демонтирано цялото оборудване, което е нерадиоактивно, а до 2030 година - всичко като оборудване. В момента се извършва демонтаж на системи и оборудване в машинната зала, която е конвенционалната незамърсена част на 1-4 блок, като за периода 2011-2014-а са демонтирани около 12 000 тона материали. Те се съхраняват на площадки за временно съхранение, където се обследват с цел откриване на наличие на замърсяване и след това се освобождават от регулиране за повторна употреба. През 2013 и 2014 година са освободени от регулиране около 7000 тона метали, които вече са изнесени от площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Ядрената енергетика е единствената индустрия в света, която се грижи какво ще стане след като съоръженията спрат да работят, напомнят от предприятието „Радиоактивни отпадъци“. За целта докато съоръженията работят, се генерира финансов ресурс, който след това да послужи за извеждането им от експлоатация. Дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени мощности в предаването „Зелени алтернативи“ обясниха Момчил Казаков - главен технолог в специализираното поделение „Извеждане от експлоатация на блоковете от 1-4 в АЕЦ „Козлодуй“ на ДП „Радиоактивни отпадъци“ и заместник изпълнителният директор на предприятието Борис Пеков. Чуйте разговора Да започнем с информация за нормативната база, действаща в България в областта на извеждането от експлоатация на ядрените централи. Кой е отговорен, кой извършва дейността по извеждането от експлоатация на блоковете? Момчил Казаков: Отговорността е на ДП „Радиоактивни отпадъци“. Тя ни е вменена посредством Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Това е основният закон в тази материя и урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. Законът е подплатен с подзаконови актове и основните, които касаят самото извеждане от експлоатация, са Наредба за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, Наредба за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, както и наредбата за основни норми на радиационната защита. Като по-висш документ също така има стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 година, който дава общата визия за реда, по който ще се случват нещата. По реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и наредбите към него се издават лицензии за извеждане от експлоатация на съответното ядрено съоръжение, като такива две лицензии има издадени на лицензианта ДП „Радиоактивни отпадъци“ за блокове 1 и 2 през октомври миналата година. Това работите вие в момента. Господин Пеков, добър ли е този закон? Той действа от юни 2002 година. Съобразен ли е с изискванията на ЕС? Борис Пеков: Бих казал, че е повече от добър. Това е един от най-добрите закони, който съществува в момента, даже дори в Европейския съюз. Имам предвид, че той е нов и е изцяло съобразен с всички документи и конвенции, подписани в тази област. Те са две за ядрена безопасност и един документ за управление на отработено ядрено гориво и отпадъци. Така че да, въпросът е как се изпълнява. Имаме гарант в тази работа и това е Агенцията за ядрено регулиране, която гарантира изпълнението на закона и без нея нищо не можем да направим. Господин Казаков каза, че има по-висш документ и това е стратегията за извеждане от експлоатация. Кажете няколко думи за нея. Борис Пеков: Не бих казал, че е по-висш. Най-висш е законът. Даже конвенциите са ратифицирани от Народното събрание. Но стратегията определя как се случват нещата. И една корекция: „Нещата не се случват, те са такива каквито са и някой прави така че те да се случат“. Това не е моя мисъл, а на Кенеди, но си позволявам да я цитирам. Ние сме хората, които правим нещата да се случат, разбира се, в съответствие със закона и с всички нормативни актове. Добре, какво казва стратегията? Докога блоковете от първи до четвърти трябва да... Борис Пеков: Най-общо през 2020 година трябва да е демонтирано цялото оборудване, което е нерадиоактивно, незамърсено. До 2030 година най-общо казано трябва да е демонтирано всичко като оборудване. Какво е състоянието към момента през 2015 година на „малките“ блокове в АЕЦ „Козлодуй“? Момчил Казаков: В момента се извършва демонтаж на системи и оборудване в машинната зала, тази, която е конвенционалната, незамърсена част на 1-4 блок, като за последните три-четири години, 2011-2014-а са демонтирани около 12 000 тона материали. Те се съхраняват на площадки за временно съхранение, където се обследват с цел откриване на липса на замърсяване и след това се освобождават от регулиране за повторна употреба. През 2013 и 2014 година са освободени от регулиране около 7000 тона метали, които вече са изнесени от площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Къде ги съхранявате или вторична употреба... Момчил Казаков: За вторична употреба, за претопяване... Ние отговаряме за тях докато ги освободим от регулиране и ги предадем. В същото време реакторното отделение, където се намира активираното оборудване, в момента се подготвя за бъдещия демонтаж. Дори до края на тази година сме предвидили около 200 тона оборудване от контролираната зона. Тоест работите плавно, без бързане, две-три години е кратък срок за вас. Борис Пеков: Работим по график. Господин Пеков каза: до 2020 - чистото оборудване, до 2030-а - всичко. Тези срокове дори не са кой знае колко плавни. Какво се случва с управлението и съхранението на радиоактивните отпадъци в България? Какъв е подходът? Борис Пеков: Видях статия в една медия. Много добра статия, но снимката, която илюстрира съдържанието, е на нерегламентирано сметище за обикновени отпадъци. Това показва как хората си представят радиоактивните отпадъци, което бихме искали да променим. Такова нещо няма. При нас всичко се управлява: подбира се, преработва се и се поставя в условия, които не разрешават по-нататъшно разпространение на каквито и да е части от отпадъците. Момчил Казаков: Ние като предприятие следваме националната политика по управление на тези отпадъци. Нашата цел е да гарантираме, че на всички етапи от управлението на тези отпадъци ще се осигури ефективна защита на населението и околната среда от вредното въздействие на йонизиращи лъчения сега и в бъдеще и то да стане по такъв начин, че нуждите и стремежите на сегашното поколение да бъдат задоволени, без да се застрашават възможностите на бъдещите поколения да се задоволяват техните нужди, да не пренасяме прекалена тежест. Делят ли се на твърди и течни отпадъците, как ги съхранявате? Момчил Казаков: Да, най-общо по физически признак се делят на твърди и течни отпадъци, а по активност се делят на ниско, средно и високоактивни. Твърдите отпадъци, ако позволява тяхната форма, се пресоват с цел намаляване на обема, след това получените опаковки се поставят в стоманено-бетонни контейнери с размери 2х2х2 метра, след което се заливат с циментова матрица. На металните отпадъци се прилага дезактивация, ако е възможно да се изчистят, и след това, ако не могат, се циментират пак в същите стоманено-бетонни контейнери. Течните от своя страна се изпаряват в изпарител с цел намаляване на обема от два до четири пъти, а след това полученият концентриран отпадък се циментира в същите тези стоманено-бетонни контейнери. Като крайна опаковка за погребване в бъдещото национално хранилище при всички отпадъци получаваме един стоманено-бетонен контейнер, в който отпадъците са в стабилна циментова форма. По този начин се осигуряват първите бариери пред разпространението на радиоактивните вещества - това е варелът, в който циментираш отпадъка, циментовата матрица, която е около отпадъка, и самият стоманено-бетонен контейнер, който подлежи на много проби, преди да го допуснем да бъде опаковка за радиоактивни отпадъци. Казахте за национално хранилище. Изгражда се в момента, къде ще бъде, господин Пеков, пак ли в района на АЕЦ „Козлодуй“? Борис Пеков: Пак в района на АЕЦ „Козлодуй“, срещу АЕЦ ще бъде, грешно е да се каже на тази площадка, защото е нова площадка, но е в непосредствена близост. То ще бъде едно много съвременно съоръжение и ще бъде по-добро от другите съществуващи, защото е проектирано след другите и всички констатирани евентуални недостатъци на другите хранилища са отчетени. Като сравняваме с другите страни, къде сме ние в класацията? Борис Пеков: Закъснели сме малко, защото сега го строим. Има страни като Словакия, като Чехия. Не говоря за Финландия, Германия и Франция, разбира се, които са напред в тази дейност и отдавна имат хранилища - от 1964 година има на Ламанша вече изведено от експлоатация хранилище във Франция, а сега имат друго. Добре, слагаме ги в хранилището и там ли ще останат? Борис Пеков: 300 години се наблюдават. По разчетите, които са направени, които са много консервативни, след 300 години не би трябвало да са активни вече. Има ли други планове обаче? България търси ли начини, не да се отървем, не е това думата, но решаване проблема с отработеното ядрено гориво. Горещ картоф ли е това? Борис Пеков: Много горещ картоф. Даже имайте предвид, че той не е решен в световен мащаб. Има предложени решения. Примерно, руснаците какво правят? Те си ги съхраняват. Французите също. Борис Пеков: Руснаците преработват горивото и би трябвало да го докарат накрая до така наречения остъклен отпадък, който е високоактивен. В много други страни като Швеция и Финландия се строят хранилища и се погребва горивото без преработка. Ние трябва в стратегията това да решим - как ще го погребваме и къде. Откъде се вземат пари за всички тези дейности и как се използват? Това е гигантска работа разбирам от вас - демонтажът, хранилищата. Момчил Казаков: Тези дейности по управление на отпадъци и по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения се финансират от целеви национални фондове. Това са фонд „Радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Те са към министъра на енергетиката и са при условията и реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Има две наредби за реда, за установяване, събиране и разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски в тези фондове от съответните генератори на радиоактивни отпадъци. Взаимоотношенията между фонд „Радиоактивни отпадъци“, фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и ДП „Радиоактивни отпадъци“ се регламентират с договори, които се сключват ежегодно между председателя на УС на съответния фонд, министъра на енергетиката и изпълнителния директор на предприятието. Борис Пеков: Това е единствената индустрия в света, която се грижи след това какво ще стане след като тези съоръжения спрат да работят. Имам предвид тези фондове. Тези фондове се генерират докато работят съоръженията, натрупват се и се оценява колко е необходимо. Аз съм сигурен, че имаме стратегическа помощ от ЕС. Борис Пеков: Имаме, тъй като блоковете бяха затворени по-рано, което все пак, ако ме питате, аз като ядрен енергетик ви казвам, че не е правилно. Но тава е друга тема и много сложна също. С какви пари ни помагат от Европа? Борис Пеков: Досега са отпуснати около 900 млн. евро, но имам предвид не само по линия на Европейската банка за възстановяване и развитие, а всички отпуснати средства за това. Доста пари. Борис Пеков: Доста пари са, но пак казвам, че тъй като блоковете не са си изработили ресурса, не са успели да натрупат средствата вътре. За пети и шести блок е по-различно, те ще работят по-дълго време. Надяваме се сами да натрупат ресурса. Какви са актуалните проекти в момента и какво предстои да бъде изпълнено? Момчил Казаков: Проектите, финансирани от ЕБВР, са около или над 40 и няма да ги изброявам всичките. Ще се опитам, следвайки логиката на самия процес по извеждане, да опиша дейностите, в които са насочени да помагат проектите. Помагат на първо място да се извърши количествена и качествена оценка на материалите и тяхната замърсеност, какво да очакваме по време на дейностите по демонтаж и извеждане от експлоатация; в същото време се подготвят и строят площадки за временно съхранение на демонтираните материали - сами разбирате, че при 7000 тона на година трябва да домонтираме, те трябва да се съхраняват някъде, също така да се извършват дейности по намаляване на размерите, дезактивация, освобождаване от регулиране, изнасяне от площадките. От съществено значение е да се отстранят и натрупаните по време на експлоатация експлоатационни радиоактивни отпадъци, наричаме ги и исторически, които са предадени заедно с оборудването на държавното предприятие за управление. За тази цел се строят различни инсталации за преработка на йоннообменни смоли, на борни концентрати и за твърдите отпадъци има съоръжения за плазмено изгаряне. Също така много ни помагат доставките на различни машини за рязане, за разрушаване на бетонни конструкции, подемно-транспортно оборудване и прочие. Господин Пеков, говорихме за халета, мощности, самото гориво, но какво става с хората? Какъв е социалният ефект от всичко това? Борис Пеков: Вследствие на затварянето на блоковете доста хора би трябвало да останат без работа, тъй като това са четири блока, това са над 1000 човека. Всички, които не се пенсионират, са прехвърлени в ДП „Радиоактивни отпадъци“ и по този начин има силен социален ефект. Знаете, че безработицата в Северозападна България е огромна, за Оряховския район е около 20 на сто. Това много спомага за района, за намаляване на безработицата. Тоест всички, които са работили в блоковете, продължават да работят, само че са преквалифицирани в друга дейност.