Астрономи картографираха избухването на свръхнова в "безпрецедентен" детайл | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Астрономи картографираха избухването на свръхнова в "безпрецедентен" детайл
Снимка: БТА/АП/J.Larsson

Астрономи картографираха избухването на свръхнова в "безпрецедентен" детайл

Свръхновата представлява масивна звездна експлозия, която се случва, когато звездата изгаря горивото си в края на своя живот

| Редактор: Стоян Гогов 1 1219

Преди около 20 милиона години, в една не толкова далечна галактика, голяма звезда избухва и изпраща в космоса елементи, които представляват градивните елементи на живота, съобщават Ройтерс и Синхуа, цитирани от БТА.

Случайно преди около година, когато излъчената от нея светлина достига Земята, екип от учени в Израел я наблюдава и за първи път събира данни за най-ранните етапи на подобна експлозия, известна като свръхнова.

Свръхновата представлява масивна звездна експлозия, която се случва, когато звездата изгаря горивото си в края на своя живот. Това води до блестящ изблик на огнена плазма в ярки цветове, излъчващ яркостта на сто милиона слънца.

Картината, която учените сглобяват, предлага детайлен поглед върху произхода на важни елементи около нас като калция в зъбите ни и желязото в кръвта ни.

"Всъщност виждаме космическата пещ, в която се образуват тежките елементи в процеса на формирането им. Наблюдаваме нещата, докато се случват. Това наистина е уникалната възможност", казва астрофизикът от Авишай Гал-Ям от Научния институт "Вайцман" в Реховот, Израел.

Резултатите от изследването, публикувано в сп. "Нейчър", показват също, че гигантската звезда, която се намира съседна галактика, известна като М101 (Месие 101), вероятно е оставила след себе си черна дупка, след като е избухнала.

Астроном-любител, който случайно наблюдава тази галактика, подсказва на изследователите, че нещо изглежда се случва. Те бързо насочват наземни телескопи към звездата - червен свръхгигант, и започват да документират ранните етапи на експлозията.

Екипът, който включва докторанта и водещ автор на изследването Ерез Цимерман, се свързва с НАСА. Американската космическа агенция променя графика си и насочва космическия телескоп "Хъбъл" към свръхновата.

Това дава възможност на учените да наблюдават на ранен етап ултравиолетовата светлина от експлозията, която се блокира от атмосферата и не се улавя от Земята.

Наред с проследяването на елементите като въглерод, азот и кислород, изхвърлени в космоса, данните от наблюдението на ултравиолетовата светлина показват несъответствие между първоначалната маса на звездата и тази, която тя е изхвърлила в космоса по време на експлозията.

"Допускаме, че след избухването е останала черна дупка - новообразувана черна дупка, която не е била там преди. Това е остатъкът от експлозията. Малка част от масата на звездата се е свила в центъра и е създала нова черна дупка", казва Гал-Ям.

Черните дупки са изключително плътни обекти с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне. След като е създаден своеобразен пръстов отпечатък на свръхновата от началото до края, Гал-Ям отбелязва, че това може да помогне на учените да идентифицират предстоящи свръхнови на други места.

Астрономи картографираха избухването на свръхнова в "безпрецедентен" детайл

Астрономи картографираха избухването на свръхнова в "безпрецедентен" детайл

Свръхновата представлява масивна звездна експлозия, която се случва, когато звездата изгаря горивото си в края на своя живот

| Редактор : Стоян Гогов 1 1219 Снимка: БТА/АП/J.Larsson

Преди около 20 милиона години, в една не толкова далечна галактика, голяма звезда избухва и изпраща в космоса елементи, които представляват градивните елементи на живота, съобщават Ройтерс и Синхуа, цитирани от БТА.

Случайно преди около година, когато излъчената от нея светлина достига Земята, екип от учени в Израел я наблюдава и за първи път събира данни за най-ранните етапи на подобна експлозия, известна като свръхнова.

Свръхновата представлява масивна звездна експлозия, която се случва, когато звездата изгаря горивото си в края на своя живот. Това води до блестящ изблик на огнена плазма в ярки цветове, излъчващ яркостта на сто милиона слънца.

Картината, която учените сглобяват, предлага детайлен поглед върху произхода на важни елементи около нас като калция в зъбите ни и желязото в кръвта ни.

"Всъщност виждаме космическата пещ, в която се образуват тежките елементи в процеса на формирането им. Наблюдаваме нещата, докато се случват. Това наистина е уникалната възможност", казва астрофизикът от Авишай Гал-Ям от Научния институт "Вайцман" в Реховот, Израел.

Резултатите от изследването, публикувано в сп. "Нейчър", показват също, че гигантската звезда, която се намира съседна галактика, известна като М101 (Месие 101), вероятно е оставила след себе си черна дупка, след като е избухнала.

Астроном-любител, който случайно наблюдава тази галактика, подсказва на изследователите, че нещо изглежда се случва. Те бързо насочват наземни телескопи към звездата - червен свръхгигант, и започват да документират ранните етапи на експлозията.

Екипът, който включва докторанта и водещ автор на изследването Ерез Цимерман, се свързва с НАСА. Американската космическа агенция променя графика си и насочва космическия телескоп "Хъбъл" към свръхновата.

Това дава възможност на учените да наблюдават на ранен етап ултравиолетовата светлина от експлозията, която се блокира от атмосферата и не се улавя от Земята.

Наред с проследяването на елементите като въглерод, азот и кислород, изхвърлени в космоса, данните от наблюдението на ултравиолетовата светлина показват несъответствие между първоначалната маса на звездата и тази, която тя е изхвърлила в космоса по време на експлозията.

"Допускаме, че след избухването е останала черна дупка - новообразувана черна дупка, която не е била там преди. Това е остатъкът от експлозията. Малка част от масата на звездата се е свила в центъра и е създала нова черна дупка", казва Гал-Ям.

Черните дупки са изключително плътни обекти с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне. След като е създаден своеобразен пръстов отпечатък на свръхновата от началото до края, Гал-Ям отбелязва, че това може да помогне на учените да идентифицират предстоящи свръхнови на други места.