Брюксел ще финансира Национален космически център за наблюдение | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Брюксел ще финансира Национален космически център за наблюдение
Снимка: БАН

Брюксел ще финансира Национален космически център за наблюдение

ИКИТ-БАН чества 50 години под мотото "България - космическа държава"

| Редактор: Стоян Гогов 9 870

Общо 137 милн. лв. ще се отпуснат от Плана за възстановяване и устойчивост за Национален космически център за наблюдение, координация и управление, който получи признание от Брюксел. Това е един важен проект от Плана за възстановяване и устойчивост, предложен от президентската институция през есента на 2021 г., каза президентът Румен Радев в словото си на тържественото събрание в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН) на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН.

Държавният глава заяви, че трябва да имаме подобен център, в нова красива функционална сграда, която да съответства на нашите традиции, постижения и амбиции за космоса. Трябва в него да постъпва информация от космоса от всякакъв спектър, да има и денонощни дежурни смени, които да следят на екраните какво става над територията на страната, предава БАН.

"Всяко министерство, отзад на компютрите, да си има офиси и свои хора, които могат да разчитат тази информация, да я обработват за нуждите на съответното министерство и да може тя да служи на тези министерства, и да я предават на гражданите. Тук не става въпрос за някакво наблюдение за бедствия, аварии и катастрофи, то е изключително важно. Но тук става въпрос за мониторинг на цялата държава, в цялостната й дейност - като почнем от екология, води, гори, пътища, трафик, урбанизация, сигурност, граници, спектрален анализ на почвата за нуждите на земеделието, за всичко", обясни президентът Румен Радев.

"Убеден съм, че всяко политическо ръководство, всяко управление на държавата трябва да има амбицията и трябва да има инструментите, за да знае какво става в България и по-добрия начин да управляваме нашите ресурси във всички направления", каза държавният глава. "Това според мен е бъдещето и означава по най-ефективен начин да имаме поглед - не само да си опазваме природата, но да развиваме индустрията, селското стопанство, транспорта, сигурността и всичко останало", добави президентът Радев.

Той заяви, че това е "океан от информация" и трябва да готвим млади хора да боравят с нея, да разработват алгоритми и на тяхна база да се предоставя полезна информация на съответните структури. Трябва да се прави наука и нашите учени да имат цялата статистическа информация, да имаме и денонощен мониторинг, и когато наистина има някаква кризисна ситуация на територията на страната, тези, които управляват като кризисен щаб, да се събират там и да взимат най-добрите решения.

"Аз съм оптимист за развитието на космическата програма в България. Уверен съм, че с общи усилия можем да постигнем още повече, ако обединим министерствата и науката, и да отворим път за нови специалности в България, свързани с Космоса", каза държавният глава.

Той благодари за възможността да поеме патронажа на инициативата "50 години български космос".

Космосът е продължение на авициацията, с други още по-високотехнологични средства. За нас космосът е израз на амбициите на една нация къде позиционира себе си по отношение на човешкия прогрес и на бъдещето на човечеството. Прави чест на първопроходците, 50 години назад, че позиционираха България в челото на човешкия прогрес.

Можем само да бъдем горди и за това, което България направи преди 50 години и по начина, по който се разви българската космическа програма, подчерта държавният глава. Можем да бъдем горди с нашите космонавти - и Георги Иванов, и Александър Александров, и Красимир Стоянов, който, аз съм убеден, е достоен да го нарека български космонавт. Не е късно и може да получи шанса, надявам се в близко бъдеще, изрази увереност президентът Радев.

Много неща се случиха за тези 50 години и български прибори, и апарати, от ново поколение, продължават да изследват Вселената в името на човешкия прогрес. Има вече и частни фирми в България, които произвеждат микро- и наносателити с високо качество, които имат световен пазар, подчерта държавният глава.

Тържественото събрание в БАН беше открито от директора на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев в присъствието на председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски. На честването присъстваха също министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, настоящи и бивши командири на българските военновъздушни сили, началникът на Военната академия "Г.С. Раковски" генерал-майор Тодор Дочев, генерал о.з. Михо Михов, учени.

Брюксел ще финансира Национален космически център за наблюдение

Брюксел ще финансира Национален космически център за наблюдение

ИКИТ-БАН чества 50 години под мотото "България - космическа държава"

| Редактор : Стоян Гогов 9 870 Снимка: БАН

Общо 137 милн. лв. ще се отпуснат от Плана за възстановяване и устойчивост за Национален космически център за наблюдение, координация и управление, който получи признание от Брюксел. Това е един важен проект от Плана за възстановяване и устойчивост, предложен от президентската институция през есента на 2021 г., каза президентът Румен Радев в словото си на тържественото събрание в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН) на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН.

Държавният глава заяви, че трябва да имаме подобен център, в нова красива функционална сграда, която да съответства на нашите традиции, постижения и амбиции за космоса. Трябва в него да постъпва информация от космоса от всякакъв спектър, да има и денонощни дежурни смени, които да следят на екраните какво става над територията на страната, предава БАН.

"Всяко министерство, отзад на компютрите, да си има офиси и свои хора, които могат да разчитат тази информация, да я обработват за нуждите на съответното министерство и да може тя да служи на тези министерства, и да я предават на гражданите. Тук не става въпрос за някакво наблюдение за бедствия, аварии и катастрофи, то е изключително важно. Но тук става въпрос за мониторинг на цялата държава, в цялостната й дейност - като почнем от екология, води, гори, пътища, трафик, урбанизация, сигурност, граници, спектрален анализ на почвата за нуждите на земеделието, за всичко", обясни президентът Румен Радев.

"Убеден съм, че всяко политическо ръководство, всяко управление на държавата трябва да има амбицията и трябва да има инструментите, за да знае какво става в България и по-добрия начин да управляваме нашите ресурси във всички направления", каза държавният глава. "Това според мен е бъдещето и означава по най-ефективен начин да имаме поглед - не само да си опазваме природата, но да развиваме индустрията, селското стопанство, транспорта, сигурността и всичко останало", добави президентът Радев.

Той заяви, че това е "океан от информация" и трябва да готвим млади хора да боравят с нея, да разработват алгоритми и на тяхна база да се предоставя полезна информация на съответните структури. Трябва да се прави наука и нашите учени да имат цялата статистическа информация, да имаме и денонощен мониторинг, и когато наистина има някаква кризисна ситуация на територията на страната, тези, които управляват като кризисен щаб, да се събират там и да взимат най-добрите решения.

"Аз съм оптимист за развитието на космическата програма в България. Уверен съм, че с общи усилия можем да постигнем още повече, ако обединим министерствата и науката, и да отворим път за нови специалности в България, свързани с Космоса", каза държавният глава.

Той благодари за възможността да поеме патронажа на инициативата "50 години български космос".

Космосът е продължение на авициацията, с други още по-високотехнологични средства. За нас космосът е израз на амбициите на една нация къде позиционира себе си по отношение на човешкия прогрес и на бъдещето на човечеството. Прави чест на първопроходците, 50 години назад, че позиционираха България в челото на човешкия прогрес.

Можем само да бъдем горди и за това, което България направи преди 50 години и по начина, по който се разви българската космическа програма, подчерта държавният глава. Можем да бъдем горди с нашите космонавти - и Георги Иванов, и Александър Александров, и Красимир Стоянов, който, аз съм убеден, е достоен да го нарека български космонавт. Не е късно и може да получи шанса, надявам се в близко бъдеще, изрази увереност президентът Радев.

Много неща се случиха за тези 50 години и български прибори, и апарати, от ново поколение, продължават да изследват Вселената в името на човешкия прогрес. Има вече и частни фирми в България, които произвеждат микро- и наносателити с високо качество, които имат световен пазар, подчерта държавният глава.

Тържественото събрание в БАН беше открито от директора на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев в присъствието на председателя на Академията акад. Юлиан Ревалски. На честването присъстваха също министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, настоящи и бивши командири на българските военновъздушни сили, началникът на Военната академия "Г.С. Раковски" генерал-майор Тодор Дочев, генерал о.з. Михо Михов, учени.