Един пилот разказва за завладяващия дом на авиационните съкровища във Вашингтон

Поклонническо пътуване до обновения Национален музей на авиацията и космонавтиката на САЩ

Снимка: iStock by Getty Images

Един пилот разказва за завладяващия дом на авиационните съкровища във Вашингтон

Поклонническо пътуване до обновения Национален музей на авиацията и космонавтиката на САЩ

13:33 | 17 юни 2023 | Автор: Марк Ванхоенакър, „Файненшъл Таймс“ 8 2020 Снимка: iStock by Getty Images

За първи път дойдох в Вашингтон през пролетта на 1985 г. Бях на 10 години, безразличен към паметниците и незабелязващ политиката. Обичах обаче всичко, свързано с гражданските самолети, а баща ми си падаше военните. Когато наближихме Националния музей на авиацията и космонавтиката "Смитсониън", оставихме майка ми и брат ми зад гърба си, хванахме се за ръце и се затичахме заедно по стъпалата му.

Днес "Вашингтон Дълес" е едно от летищата, до които летя най-често, първо със "Боинг" 747, а сега със 787. В свят на все по-сходна летищна архитектура, Дълес се отличава с изящния терминал на Еро Сааринен - винаги се опитвам да намеря място до прозореца в автобуса за екипажа от нашия хотел, тъй като това е най-красивото летище през нощта - с космическия шрифт на указателните му табели и "мобилните салони", използвани за превоз на пътници.

Миналата есен, когато научих, че музеят е завършил първия етап от осемгодишния си ремонт за милиард долара, Вашингтон се издигна за кратко покрай Токио, Делхи и Мумбай до върха на списъка ми с предпочитани дестинации. Връщайки се в залите на музея, наподобяващи птичарник, близо 40 години след първото ми посещение, ето какво най-много хареса на порасналото дете.

Снимка: iStock by Getty Images

В стъклената витрина в галерията на братята Райт стои един от малкото останали велосипеди, които те са конструирали. Отдавна с брат ми Джейсън - никой, който ни познаваше като деца, не се учудва, че днес той е майстор на велосипеди, а аз - пилот - намерихме общ език в историята на Орвил и Уилбър, чийто опит като механици на велосипеди е вдъхновил няколко от авиационните им иновации.

Централният елемент на галерията е "Райт Флайър", който през декември 1903 г. излита от ветровития плаж в Кити Хоук, Северна Каролина, изминава около 37 метра - около половината от дължината на Боинг 787-10 - и така открива ерата на моторните полети. Спрях за толкова дълго, колкото би го сторил всеки пилот, пред тази конструкция от смърч, ясен и муселин, която светеше в затъмнената галерия като една от величествените, но крехки лампи на Исаму Ногучи. И докато шумна училищна група се движеше около нея, си помислих за хеликоптера-играчка, който Милтън Райт подарява на синовете си през 1878 г., и за неговия вик повече от три десетилетия по-късно, когато е на 81-годишна възраст, когато един от тях го взема да лети за първи път: "По-високо, Орвил, по-високо!"

Когато през 1976 г. президентът Джералд Форд открива този музей - лентата е прерязана от роботизирана ръка по сигнал от космически кораб за полет към Марс - той пита колко от присъстващите могат да бъдат достатъчно възрастни, за да си спомнят новината от Кити Хоук. Днес галерията "Америка по въздух" е изпълнена с напомняния, че някога пътуването със самолет е било новост, включително брошура от 1933 г., която отговаря на често задавани въпроси - "Какво да облека?", "Какво е усещането да летиш?", "Мога ли да говоря и да пуша?" - и реклама от 1934 г., която уверява нощните трансконтинентални пътници, че всяка миля от маршрута им е осветена. (През 20-те години на миналия век са издигнати дълги редици от ацетиленови лампи и кули, увенчани с електрически светофари; последният е угасен през 1973 г. Това е глава от историята на авиацията, която ми идва наум всеки път, когато прелитам над западната част на САЩ след настъпването на тъмнината, особено след като някои съвременни радиофарове - от рода на тези, по които дори оборудваният с GPS Boeing 787 ще се настрои автоматично, когато наближим - са разположени точно там, където някога са светели такива светлини.)

В един музей, който има за цел да популяризира историята на летенето, с удоволствие се запознах с историята на Беси Колман, която през 1921 г. става първата афроамериканка, получила лиценз за пилот; през 1992 г. нейната снимка е изнесена в космоса от Мей Джемисън, първата афроамериканка астронавт. Също така бях развълнуван да вдигна поглед към червено-белия "Духът на Колумб" - Cessna 180, с която Джери Мок през 1964 г. стана първата жена, извършила самостоятелно околосветско пътешествие.

Снимка: iStock by Getty Images

Изложено е и авиационното облекло на Ан Мороу Линдберг. Самата Линдберг, която е опитен пилот - да не говорим за писател на бестселъри - придружава съпруга си Чарлз в много пионерски пътешествия. Нейната книга от 1935 г. "На север към Ориента" е лично моя любима, за която си спомних с удоволствие, докато прелитах над Аляска по време на неотдавнашните ми полети на изток от Токио Ханеда до Хийтроу.

Музеят не е достатъчно голям, за да побере цял "Боинг" 747, но са успели да вмъкнат най-добрата част: емблематичната носова част, включително пилотската кабина, чиято височина над пода е достатъчно точна, за да могат посетителите да стигнат до нея с подвижна стълба. Възхитих се и на глобуса от XIX в., който Хуан Трип, основателят на Pan Am, е държал в офиса си на 58-ия етаж на сградата Крайслер в Манхатън. Известно е, че той поставя струни върху глобуса, подарък от баща му, за да планира нови маршрути. (Когато правех проучвания за първата си книга, потърсих опита на колегите по планиране на маршрути в British Airways. Те ме поканиха да посетя офиса им, където бях поразен, че наред с множество светещи екрани стои стар глобус и конец, които напомнят за тази епоха.)

Снимка: iStock by Getty Images

Разбира се, дори 747 не може да съперничи на "Райт Флайър". А какво може? Може би "Колумбия", командният модул на "Аполо 11". Днес, когато едно ново поколение планира завръщането на човечеството на Луната, привидната простота на конусовидния кораб и неговите миниатюрни размери - малко под четири метра в основата - спират дъха, както и стряскащо неравномерните повреди, причинени от температурата при влизане в атмосферата.

Докато си припявах песента на Пол Саймън ("We come on the ship that sailed the Moon / We come in the age's most uncertain hour"), си спомних, че тази обгоряла, мъничка капсула е единственият сегмент от космическия кораб, който се е завърнал у дома. Помислих си и за онази сутрин, в която Нийл Армстронг - американецът от Охайо, който е пренесъл дървени и платнени реликви от "Райт Флайър" до повърхността на Луната - учтиво ми кимна, докато слизаше от "Еърбъса", с който летях от Мюнхен до Лондон.

Входът е безплатен - както в повечето музеи във Вашингтон - но посетителите трябва да си запазят час онлайн. Имайте предвид също, че отново отворените галерии обхващат приблизително половината от площта на музея; останалите ще бъдат отворени поетапно през 2024 г. Освен водещото място на Нешънъл Мол, истинските любители на авиацията не бива да пропускат просторния извънградски център Udvar-Hazy Center на музея, където не се изискват резервации, а сред най-ярките звезди са космическата совалка Discovery и Concorde.

ИЗБРАНО