Ето кое е най-голямото откритие на Националната обсерватория в Рожен за 2023 година | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Ето кое е най-голямото откритие на Националната обсерватория в Рожен за 2023 година
Снимка: НАО Рожен

Ето кое е най-голямото откритие на Националната обсерватория в Рожен за 2023 година

Откритията на българският научен екип са публикувани в престижния журнал Astronomy & Astrophysics

| Редактор: Стоян Гогов 3 2479

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди - повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в "Astronomy & Astrophysics" 679, A150 под заглавие Transient and Asymmetric Dust Structures in the TeV-Bright Nova RS Oph Revealed by Spectropolarimetry" ("Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения"), съобщиха от Института по астрономия с НАО-БАН, цитирани от БТА.

В обработката и публикуването на получените с двуметровия телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) в Рожен данни са участвали и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева.

Изследвана е двойната система RS Oph, при която бяло джудже акретира вещество от звезда донор - червен гигант. През определен период от време в натрупаното вещество върху повърхността на бялото джудже започват термоядрени реакции, което води до експлозивно изхвърляне на част от веществото.

RS Oph ще избухне като свръхнова в бъдеще. Дългогодишен въпрос при изследването на подобен клас избухвания (на нови) е как при тези избухвания може да се образува прах в привидно неблагоприятна среда. Теоретични изследвания показват, че в резултат на сблъсъка на изхвърлената с висока скорост материя от термоядрената експлозия с околозвездното вещество се формират области, достатъчно плътни и студени, в които има условия да се образува прах часове или дни след избухването. Формираният в първите дни след експлозията прах представлява трудност за наблюдение, като често той се отчита на по-късен етап, главно в инфрачервената област.

Изследването на екипа от учени с двуметровия телескоп в НАО Рожен показва, че до два дни след избухването на RS Oph като нова, на 8 август 2021 г. се образува прах, като той е асиметрично разположен - в орбиталната равнина и перпендикулярно на нея. Съществува в рамките на девет дни, като през това време постепенно се разрушава в неблагоприятната среда, която съпътства избухването. Изследването е най-ранното до момента отбелязано развитие на асиметрия при този обект, както е и сред първите регистрирания на прах при нови изобщо. Методиката, която се използва, изследва разсеяната (поляризирана) светлина.

За тази звезда спектрополяриметричните характеристики са подобни на наблюдаваните при друг тип обекти - активните галактични ядра (AGNs). Съвпадението не е случайно и се предполага, че подобна геометрия поражда сходни характеристики при различни типове обекти.

Ето кое е най-голямото откритие на Националната обсерватория в Рожен за 2023 година

Ето кое е най-голямото откритие на Националната обсерватория в Рожен за 2023 година

Откритията на българският научен екип са публикувани в престижния журнал Astronomy & Astrophysics

| Редактор : Стоян Гогов 3 2479 Снимка: НАО Рожен

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди - повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в "Astronomy & Astrophysics" 679, A150 под заглавие Transient and Asymmetric Dust Structures in the TeV-Bright Nova RS Oph Revealed by Spectropolarimetry" ("Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения"), съобщиха от Института по астрономия с НАО-БАН, цитирани от БТА.

В обработката и публикуването на получените с двуметровия телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) в Рожен данни са участвали и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева.

Изследвана е двойната система RS Oph, при която бяло джудже акретира вещество от звезда донор - червен гигант. През определен период от време в натрупаното вещество върху повърхността на бялото джудже започват термоядрени реакции, което води до експлозивно изхвърляне на част от веществото.

RS Oph ще избухне като свръхнова в бъдеще. Дългогодишен въпрос при изследването на подобен клас избухвания (на нови) е как при тези избухвания може да се образува прах в привидно неблагоприятна среда. Теоретични изследвания показват, че в резултат на сблъсъка на изхвърлената с висока скорост материя от термоядрената експлозия с околозвездното вещество се формират области, достатъчно плътни и студени, в които има условия да се образува прах часове или дни след избухването. Формираният в първите дни след експлозията прах представлява трудност за наблюдение, като често той се отчита на по-късен етап, главно в инфрачервената област.

Изследването на екипа от учени с двуметровия телескоп в НАО Рожен показва, че до два дни след избухването на RS Oph като нова, на 8 август 2021 г. се образува прах, като той е асиметрично разположен - в орбиталната равнина и перпендикулярно на нея. Съществува в рамките на девет дни, като през това време постепенно се разрушава в неблагоприятната среда, която съпътства избухването. Изследването е най-ранното до момента отбелязано развитие на асиметрия при този обект, както е и сред първите регистрирания на прах при нови изобщо. Методиката, която се използва, изследва разсеяната (поляризирана) светлина.

За тази звезда спектрополяриметричните характеристики са подобни на наблюдаваните при друг тип обекти - активните галактични ядра (AGNs). Съвпадението не е случайно и се предполага, че подобна геометрия поражда сходни характеристики при различни типове обекти.