Еволюция: Имаме дългосрочна памет заради ДНК увреждане | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Еволюция: Имаме дългосрочна памет заради ДНК увреждане
Снимка: Shutterstock

Еволюция: Имаме дългосрочна памет заради ДНК увреждане

Този формиращ паметта механизъм е установен при леки и краткотрайни електрошокове върху мишки

| Редактор: Стоян Гогов 4 1433

Дългосрочната памет се дължи на ДНК увреждане, съобщи "Медикъл експрес", цитирайки научно изследване.

Учени от колежа по медицина "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк са установили, че дългосрочните спомени не могат да бъдат създадени без ДНК увреждане и мозъчно възпаление. Изненадващите резултати от проучването на публикувани в сп. "Нейчър".

Възпалението на невроните обикновено се свързва с негативни последици - болести като Алцхаймер и Паркинсон, каза водещият автор Йелена Радулович, професор по психиатрия и поведенчески науки. Настоящото изследване обаче показва, че възпалението на някои неврони в хипокампа на мозъка е необходимо за създаването на дългосрочната памет, предава БТА.

Хипокампът се смята за "центъра" на мозъка. Д-р Радулович е колегите й са открили, че цикъл от увреждане и възстановяване на неврони в тази част на мозъка води до паметови конструкции - мозъчни клетки, които представят опита.

Този формиращ паметта механизъм е установен при леки и краткотрайни електрошокове върху мишки. "Наблюдавахме активация на гени. Възпаленият участък е имунен отговор на увредената ДНК. Рецепторите се активират заради инфекцията. Но когато погледнахме по-отблизо, с изненада открихме, че рецепторите са активни само в клъстъра от клетки на хипокампа, показващи ДНК увреждане."

В тази популация от неврони на хипокампа ДНК увреждането е устойчиво. Последващи анализи са показали, че са активирани ДНК франгменти, както и други молекули, образувани в резултат на увреждането от ядрата на клетките след възпалението на рецепторите на невроните. ДНК се формира на необичайно място - в центрозомите. Това са клетъчни органели, в цитоплазмата на животинската клетка и имат функцията да координират клетъчното делене.

"Деленето на клетките и имунният отговор са характерни за животинския свят от милиони години, позволявайки животът да продължи след атака от страна на патогени", каза д-р Радулович. "Изглежда, че в хода на еволюцията хипокампът е създал този механизъм на имунобазирана памет, комбинирайки имунен отговор с възстановяване на ДНК в центрозомите. Това формира памет, а не клетъчно делене."

Невроните при мишките се променят в хода на опитите в рамките на една седмица. Те стават по-резистентни на нови или подобни стимули. "Ние постоянно сме потопени в информация и затова невроните, които кодират спомените, трябва да защитят поетата до момента информация."

Учените са открили, че като блокират рецепторите на невроните в зоната на хипокампа, възпрепятстват формирането на дългосрочна памет, както и провокират геномна нестабилност, т.е. по-чести ДНК увреждания в съответните неврони.

"Геномната нестабилност е характерна за напредващата възраст, раковите заболявания и психиатрични и невродегенеративни разстройства като болестта на Алцхайемер", каза д-р Радулович. "Лекарствата, използвани за дълъг КОВИД, потискат рецепторите в тази област на мозъка, затова трябва да се взима предвид здравният риск."

Еволюция: Имаме дългосрочна памет заради ДНК увреждане

Еволюция: Имаме дългосрочна памет заради ДНК увреждане

Този формиращ паметта механизъм е установен при леки и краткотрайни електрошокове върху мишки

| Редактор : Стоян Гогов 4 1433 Снимка: Shutterstock

Дългосрочната памет се дължи на ДНК увреждане, съобщи "Медикъл експрес", цитирайки научно изследване.

Учени от колежа по медицина "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк са установили, че дългосрочните спомени не могат да бъдат създадени без ДНК увреждане и мозъчно възпаление. Изненадващите резултати от проучването на публикувани в сп. "Нейчър".

Възпалението на невроните обикновено се свързва с негативни последици - болести като Алцхаймер и Паркинсон, каза водещият автор Йелена Радулович, професор по психиатрия и поведенчески науки. Настоящото изследване обаче показва, че възпалението на някои неврони в хипокампа на мозъка е необходимо за създаването на дългосрочната памет, предава БТА.

Хипокампът се смята за "центъра" на мозъка. Д-р Радулович е колегите й са открили, че цикъл от увреждане и възстановяване на неврони в тази част на мозъка води до паметови конструкции - мозъчни клетки, които представят опита.

Този формиращ паметта механизъм е установен при леки и краткотрайни електрошокове върху мишки. "Наблюдавахме активация на гени. Възпаленият участък е имунен отговор на увредената ДНК. Рецепторите се активират заради инфекцията. Но когато погледнахме по-отблизо, с изненада открихме, че рецепторите са активни само в клъстъра от клетки на хипокампа, показващи ДНК увреждане."

В тази популация от неврони на хипокампа ДНК увреждането е устойчиво. Последващи анализи са показали, че са активирани ДНК франгменти, както и други молекули, образувани в резултат на увреждането от ядрата на клетките след възпалението на рецепторите на невроните. ДНК се формира на необичайно място - в центрозомите. Това са клетъчни органели, в цитоплазмата на животинската клетка и имат функцията да координират клетъчното делене.

"Деленето на клетките и имунният отговор са характерни за животинския свят от милиони години, позволявайки животът да продължи след атака от страна на патогени", каза д-р Радулович. "Изглежда, че в хода на еволюцията хипокампът е създал този механизъм на имунобазирана памет, комбинирайки имунен отговор с възстановяване на ДНК в центрозомите. Това формира памет, а не клетъчно делене."

Невроните при мишките се променят в хода на опитите в рамките на една седмица. Те стават по-резистентни на нови или подобни стимули. "Ние постоянно сме потопени в информация и затова невроните, които кодират спомените, трябва да защитят поетата до момента информация."

Учените са открили, че като блокират рецепторите на невроните в зоната на хипокампа, възпрепятстват формирането на дългосрочна памет, както и провокират геномна нестабилност, т.е. по-чести ДНК увреждания в съответните неврони.

"Геномната нестабилност е характерна за напредващата възраст, раковите заболявания и психиатрични и невродегенеративни разстройства като болестта на Алцхайемер", каза д-р Радулович. "Лекарствата, използвани за дълъг КОВИД, потискат рецепторите в тази област на мозъка, затова трябва да се взима предвид здравният риск."