Видео, което се разпространява в Reddit, показва смразяващ кръвта момент, в който астронавтът на НАСА Дейл Гарднър лети без привързващо въже в открития космоса, за да улови спътник.

В космоса има много страшни неща - от мистериозни гигантски празнини с размери между 250 и 330 милиона светлинни години, до малки капчици вода в скафандъра ви, които могат лесно да ви удавят. Но титлата "най-ужасяваща космическа снимка" обикновено се приписва на кадъра с астронавта Брус МакКандлес, заснет от совалката Challenger на 7 февруари 1984 г.

На този ден, а след това и на 9 февруари, той и колегата му Боб Стюарт обличат реактивните раници Manned Maneuvering Units (MMUs) и излязат в открития космос, движейки се с почти 28 900 км/ч заедно със совалката Challenger.

Брус МакКандлес стана първият човек в историята, който извърши разходка в космоса без да е завързан с въже или кабел.

Докато снимката на МакКандлес е емблематична, съществува друга ужасяваща разходка в космоса, която е по-малко известна. През 1984 г. Дейл Гарднър и Джоузеф Алън летяха необвързани в опит да спасят два комуникационни сателита, които не бяха поставени в правилните орбити поради повреда на ракетите-носители.

Тъй като ракетите не можеха да доведат спътниците до техните предвидени орбити, НАСА измисли дързък план. Астронавти в скафандри и MMU реактивни раници щяха да уловят двата сателита (Westar 6 и Palapa B2) и да ги върнат на Земята.

Междувременно, Анна Фишър управляваше роботизираната ръка Remote Manipulator System (RMS), за да помогне в улавянето.

Гарднър и Алън се редуваха в улова на сателитите без никаква връзка със совалката.

НАСА описва първия етап на мисията, в който Алън лети свободно, за да улови сателита Palapa B2:

"След като пилотите Хаук и Уокър насочиха Discovery на 10.6 метра (35 фута) от Palapa, Алън и Гарднър излязоха от шлюза, за да започнат космическата разходка. Алън закрепи MMU към стената на товарния отсек, след което прикрепи специално устройство - "жилото" (stinger) - към раменете си и полетя към Palapa. Там той вкара жилото в двигателя на спътника и с помощта на контролната система на MMU спря въртенето му."

След това Анна Фишър използва RMS (роботизираната ръка), за да захване жилото между Алън и спътника. Тя премести спътника над товарния отсек, където Гарднър чакаше, за да премахне антената му и да монтира специална закрепваща структура.

Но се появи проблем - Гарднър не успя да прикрепи адаптера, защото неочаквана конструктивна пречка затрудни достъпа до спътника.

НАСА описва как екипът импровизира резервен план:

"Алън се откачи от жилото, оставяйки го свързано със спътника и роботизираната ръка. Той прибра MMU реактивната раница в товарния отсек и след това, държейки спътника с ръце за антената му, Гарднър успя да прикрепи специален адаптер към основата на спътника, за да го закрепи стабилно."

Първата спасителна операция завърши за 6 часа. Дейл Гарднър улавя втория спътник.

При втория улов Дейл Гарднър лети свободно към спътника Westar 6 и безпроблемно го улавя за 5 часа и 42 минути.

И двата сателита са успешно върнати на Земята, а с тях останаха някои от най-стряскащите кадри от открития космос, заснемани някога.

ИЗБРАНО