Астрономи, използващи данни от рентгеновата обсерватория "Чандра" на НАСА, идентифицираха нова заплаха за живота на планети като Земята. Интензивни рентгенови лъчи от експлодирали звезди могат да засегнат планети, отдалечени на повече от 100 светлинни години.

Този резултат има значение най-вече за изследването на екзопланети и тяхната обитаемост.

Тази новооткрита заплаха идва от взривна вълна на свръхнова, удряща плътния газ, заобикалящ избухналата звезда. Когато възникне това въздействие, то може да произведе голяма доза рентгенови лъчи. Облъчването на планета в радиус от 100 светлинни години може да продължи десетилетия и да доведе до пълното й "стерилизиране".

Новото проучване се основава на рентгенови наблюдения на 31 свръхнови и техните последствия - предимно от рентгеновата обсерватория "Чандра" на НАСА, мисиите Swift и NuSTAR и XMM-Newton на ЕКА.

Данните разкриват, че планетите могат да бъдат подложени на смъртоносни дози от радиация, стига да са на не повече от 160 светлинни години разстояние от избухналата звезда.

Преди това повечето изследвания върху ефектите от експлозиите на свръхнова се фокусираха върху опасността от два периода: интензивната радиация, произведена от супернова в дните и месеците след експлозията, и енергийните частици, които пристигат стотици до хиляди години след това.

Ако поток от рентгенови лъчи обхване близка планета, радиацията може сериозно да промени химията на атмосферата на планетата. За планета, подобна на Земята, този процес може да унищожи значителна част от озона, което в крайна сметка предпазва живота от опасното ултравиолетово лъчение на звездата-домакин. Това може също така да доведе до смъртта на широк спектър от организми, особено морските в основата на хранителната верига, което да доведе до изчезване на живота.

Смъртоносно излагане на рентгенови лъчи от взаимодействието на свръхновата и въздействието на ултравиолетовото лъчение от звезда-домакин на планета могат да имат и друго следствие. Планета, подобна на Земята, може да се произведе голямо количество азотен диоксид, причинявайки кафява мъгла в атмосферата. Това допълнително би попречило на живота там.

Има убедителни доказателства — включително откриването на различни места по света на радиоактивен тип желязо — че свръхнови са възникнали близо до Земята между преди около 2 милиона и 8 милиона години. Изследователите изчисляват, че тези свръхнови са били на разстояние между 65 и 500 светлинни години от Земята.

Въпреки че Земята и Слънчевата система в момента са в безопасно пространство по отношение на потенциални експлозии на свръхнова, много други планети в Млечния път не са.

Тези високоенергийни събития ефективно биха свили областите в рамките на галактиката Млечен път, известна като галактическата обитаема зона, където условията биха били благоприятни за живота, какъвто го познаваме.

 

Документът, описващ този резултат, се появява в броя на The Astrophysical Journal от 20 април 2023 г. и е наличен тук.

Другите автори на статията са Иън Брънтън, Конър О'Махони и Брайън Фийлдс (Университет на Илинойс в Урбана-Шампейн), Ейдриън Мелот (Университет на Канзас) и Брайън Томас (Университет Уошбърн в Канзас).