Краят на Втората световна война е преломен момент не само в геополитиката и историята на света, но и в технологичното развитие на човечеството. По време на най-кървавия конфликт са направени множество разработки, които и до днес са от ключово значение за ежедневието ни. Една от тях е реактивният самолет, благодарение на който днес пътуваме бързо до всяка точка на земното кълбо. Преди 77 години ситуацията обаче е била различна.

Макар реактивните самолети да са започнали да придобиват стратегическо значение в края на войната, то САЩ, Великобритания и Съветският съюз все още не са били усъвършенствали технологията. Така Съюзниците продължават да инвестират в разработката на витлови изтребители дори и в заключителната фаза на Втората световна война. Именно тогава се ражда един изключително странен проект, който ще се превърне в последният витлов изтребител, приет на въоръжение във Военновъздушните сили на САЩ.

F-82 или историята на "Двойния мустанг"

Първоначално предназначен като ескортен изтребител с много голям обсег, F-82 е проектиран да съпровожда бомбардировачи Boeing B-29 Superfortress на мисии до Токио. Те са с дистанция от 3200 километра и извън обхвата на Lockheed P-38 Lightning и конвенционалните P-51 Mustangs.

Вижте как изглежда "Двойния мустанг" >> >> >>

Тези мисии са планирани още от 1943 година за инвазията над Япония, която така и не се състои заради капитулацията на страната през 1945 г. По това време F-82 обаче е вече завършен.

Самолетът е с двоен фюзелаж, в чиято основа е P-51H Mustang. Освен огромният обсег, максималната скорост е цели 742 км/ч. "Двойният мустанг" е с два V12 двигателя и се управлява от два пилота. 

Главният конструктор Едгар Шмуед прави редица промени по базата. Цялостната дължина е увеличена, за да могат да се монтират допълнителни резервоари. Монтирани са и цели 6 картечници, които са с подобрена точност. Външните крила са подсилени, а да могат да носят повече гориво и боеприпаси.

Първият полет е реализиран на 15 юни 1945 година, а само дни преди официалния край на Втората световна война, армията на САЩ го приема на въоръжение, поръчвайки близо 300 бройки от него.

С края на конфликта, множество немски учени и специалисти попадат в САЩ, давайки тласък на реактивната авиация на страната. Изглежда, че F-82 ще се окаже право в складовете, след като напусне заводите си.

Едно събитие променя това и удължава живота на последния витлов изтребител на САЩ.

Военният парад в Москва през 1947 година разкрива, че Съветският съюз има бомбардировачи, които могат да достигнат територията на Щатите.

Това кара Вашингтон да се притеснява от възможен ядрен удар по доскоро недосегаемата американска земя. Така F-82 се превръща в самолет за охрана на въздушното пространство. Една от най-важните бази на самолета е в Аляска, където той има за задача да отблъсне всяка съветска атака по въздух.

F-82 участва и в началото на Корейската война, но още в началото й става ясно, че самолетът вече е морално остарял. По това време F-82  може да носи неуправляеми ракети и една 450-килограмова бомба. Той обаче е лесна мишена за съветските реактивни самолети и бързо е изтеглен от активно участие във войната.