Създателят на Half-Life и Steam прави мозъчен чип | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Създателят на Half-Life и Steam прави мозъчен чип
Снимка: Starfish Neuroscience

Създателят на Half-Life и Steam прави мозъчен чип

Устройството обещава да се поставя с минимално инвазивна процедура, а сънят ще се превърне в приложение

| Редактор: Стоян Гогов 6 1530

От години шефът на Valve, Гейб Нюъл, тихомълком изгражда стартиращата компания Starfish Neuroscience. Целта ѝ е разработването на мозъчен имплант, който да осигури надеждна връзка мозък-компютър (BCI).

Според описанието, имплантът се състои от "минимално инвазивни безжични сензори и задвижващи механизми."

В момента не се знае много за дейността на Starfish, освен че първият проект обещава да "подобри начина, по който си взаимодействаме със света".

Екипът е малък и търси нови попълнения. В него влизат хардуерният инженер на Valve VR Алън Йейтс.

"Ние сме хоризонтална организация. Нямаме мениджъри, нито директни подчинени. Имаме колеги и сътрудници, с които сме равни. Фокусът ни е върху изграждане на следващото поколение невронни интерфейси.

Ние наемаме експерти в областта, които мислят широко и вземат добри решения и които са готови да вземат под внимание прозрението и опита на колегите си. Ако това ви звучи интересно, помислете за кандидатстване.Ще се радваме да ви чуем", гласи обявата на сайта на Starfish.

Центърът на стартъпа е сграда с разгърната площ от 1 декар в Белвю, щата Вашингтон, САЩ. Търсеният набор от специалисти е доста голям и обхваща психолози, медицински специалисти, ИТ специалисти и различни видове инженери.

Преди време Нюел заяви, че способността ни да изживеем съществуващите игри е ограничена от нашето физическо тяло - или "периферното устройства от месо", както той се изразява.

Но директното взаимодействие с мозъка на играча с компютъра може да отвори много повече възможности.

"Реалният свят ще изглежда плосък и безцветен, в сравнение с преживяванията, които ще можете да създадете в мозъците на хората", казва Нюел.

Освен използването им в игрите, Нюел казва, че интерфейсите мозък-компютър могат да помогнат в други области на човешкия живот като съня. "Едно от ранните приложения, които очаквам да видим, е подобряването на съня - сънят ще се превърне в приложение, което стартирате, когато казвате "О, имам нужда от толкова много сън, имам нужда от толкова много REM", казва той.

Въпреки възможностите, Нюел признава, че интерфейсите мозък-компютър носят своите рискове. Той казва, че идеята BCI да накара някого да почувства болка е "сложна тема" и добавя, че мозъчните импланти могат да бъдат податливи на вируси.

"Никой не иска да каже:" О, помниш ли Боб? Спомняте ли си, когато Боб беше хакнат от руски зловреден софтуер? Това беше гадно - той все още ли тича гол през горите?", шегува се Нюел. "Хората ще трябва да имат голяма увереност, че мозъчните импланти нямат дългосрочни рискове за здравето."

Други високопоставени компании, които в момента проучват интерфейсите мозък-компютър, включват Meta на Марк Зукърбърг, която работи върху начин да позволи на потребителите да пишат с мозъка си, и Neuralink на Илън Мъск, която вече имплантира първия си мозъчен чип на човек.

Създателят на Half-Life и Steam прави мозъчен чип

Създателят на Half-Life и Steam прави мозъчен чип

Устройството обещава да се поставя с минимално инвазивна процедура, а сънят ще се превърне в приложение

| Редактор : Стоян Гогов 6 1530 Снимка: Starfish Neuroscience

От години шефът на Valve, Гейб Нюъл, тихомълком изгражда стартиращата компания Starfish Neuroscience. Целта ѝ е разработването на мозъчен имплант, който да осигури надеждна връзка мозък-компютър (BCI).

Според описанието, имплантът се състои от "минимално инвазивни безжични сензори и задвижващи механизми."

В момента не се знае много за дейността на Starfish, освен че първият проект обещава да "подобри начина, по който си взаимодействаме със света".

Екипът е малък и търси нови попълнения. В него влизат хардуерният инженер на Valve VR Алън Йейтс.

"Ние сме хоризонтална организация. Нямаме мениджъри, нито директни подчинени. Имаме колеги и сътрудници, с които сме равни. Фокусът ни е върху изграждане на следващото поколение невронни интерфейси.

Ние наемаме експерти в областта, които мислят широко и вземат добри решения и които са готови да вземат под внимание прозрението и опита на колегите си. Ако това ви звучи интересно, помислете за кандидатстване.Ще се радваме да ви чуем", гласи обявата на сайта на Starfish.

Центърът на стартъпа е сграда с разгърната площ от 1 декар в Белвю, щата Вашингтон, САЩ. Търсеният набор от специалисти е доста голям и обхваща психолози, медицински специалисти, ИТ специалисти и различни видове инженери.

Преди време Нюел заяви, че способността ни да изживеем съществуващите игри е ограничена от нашето физическо тяло - или "периферното устройства от месо", както той се изразява.

Но директното взаимодействие с мозъка на играча с компютъра може да отвори много повече възможности.

"Реалният свят ще изглежда плосък и безцветен, в сравнение с преживяванията, които ще можете да създадете в мозъците на хората", казва Нюел.

Освен използването им в игрите, Нюел казва, че интерфейсите мозък-компютър могат да помогнат в други области на човешкия живот като съня. "Едно от ранните приложения, които очаквам да видим, е подобряването на съня - сънят ще се превърне в приложение, което стартирате, когато казвате "О, имам нужда от толкова много сън, имам нужда от толкова много REM", казва той.

Въпреки възможностите, Нюел признава, че интерфейсите мозък-компютър носят своите рискове. Той казва, че идеята BCI да накара някого да почувства болка е "сложна тема" и добавя, че мозъчните импланти могат да бъдат податливи на вируси.

"Никой не иска да каже:" О, помниш ли Боб? Спомняте ли си, когато Боб беше хакнат от руски зловреден софтуер? Това беше гадно - той все още ли тича гол през горите?", шегува се Нюел. "Хората ще трябва да имат голяма увереност, че мозъчните импланти нямат дългосрочни рискове за здравето."

Други високопоставени компании, които в момента проучват интерфейсите мозък-компютър, включват Meta на Марк Зукърбърг, която работи върху начин да позволи на потребителите да пишат с мозъка си, и Neuralink на Илън Мъск, която вече имплантира първия си мозъчен чип на човек.