Поделението за изкуствен интелект на Google, DeepMind, е известно със своите системи за дълбоко машинно самообучение. DeepMind успя да създаде първите AI превърнали се сами в шампиони на играта Го. В интервю за CBS, главният изпълнителен директор на DeepMind, Демис Хасабис, призна, че изкуственият интелект може да стане самоосъзнат.

"Философите все още не са успели да дадат ясна дефиниция на съзнанието, но това не пречи в бъдеще да видим един себеосъзнат AI". Хасабис не е сам в твърденията си.

Главният учен на OpenAI, Иля Суцкевер, написа загадъчно в Twitter, че "може да се окаже, че днешните големи невронни мрежи са леко съзнателни". Това изявление постави началото на дебат за това дали изкуственият интелект може или не да стане съзнателен.

Миналата седмица, известният AI изследовател от Оксфорд, Ник Бостром също каза, че в зависимост от определението, "не е толкова драматично да се каже, че някои от AI асистенти могат да бъдат правдоподобни кандидати за притежаване на някаква степен на чувствителност."

Тънкият момент се състои в това, дали симулацията на самосъзнание може да се смята за самосъзнание.

Алгоритмите стават все по-добри в имитацията на такова, но това донякъде се дължи на очакванията и желанието на създателите им да видят подобна "искра".

Именно поради тази причина дебатът за самоосъзнатия AI зависи толкова много от използваната дефиниция за съзнание.

Скептиците са на мнение, че изкуственият интелект е фундаментално по-различен от естествения. Той има необходимост от огромна база от данни и енергия. С тяхна помощ той може да прави сравнения и заключения. По развитите алгоритми могат да проявят креативност, но тя отново се дължи на огромните им запаси с информация.