През 80-те години на миналия век дълбоко в безкрайната сибирска тайга израстват нови панелни блокове, училища и детски градини, болница и дори паркове. Върху вечната замръзналост е построен секретният военен град Енисейск-15. Причината за създаването му се нарича "Дарял-У". Това е най-мощния съветски радарен комплекс, който може да засече и предупреди за ракетен пуск по територията на СССР секунди след осъществяването му.

Технологията се разработва близо 20 години и е обгърната в дълбока тайнственост. В началото на 80-те години на миналия век Кремъл пристъпва към изграждането на обръч от подобни комплекси по границата си.

Според непотвърдена информация освен за наблюдение отвъд хоризонта, радарният комплекс има достатъчна мощ, за да неутрализира част от електронните системи на дадена ракета. Това най-вероятно не е вярно, но радарите от семейството "Дарял-У" могат да откриват и следят обекти с големината на футболна топка в космоса и са ценни за следене на сателити.

Само израждането на Енисейск-15 струва стотици милиони. Още преди разпада на СССР комплексът обаче се превръща в руини.

Протестната нота на американските конгресмени

Американското разузнаване забеляза строителството на голям радарен комплекс в сибирската тайга още през 1983 г. Претенциите обаче са предявени от САЩ едва през 1987 г.

Американският конгрес заявява, че това строителство нарушава условията на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г.

Едно от възраженията им е, че комплексът не се намира на 3000 километра от морската граница на страната.

Формално американците са прави. Но в същото време САЩ имат РЛС бази в Гренландия и Великобритания.

Щедрият жест на Горбачов

Първоначално СССР заявява, че станцията в Енисейск-15 има научно предназначение и е предназначена за наблюдение на космоса. Това, естествено, е лъжа. Но за известно време тя успява да сработи.

През 1987 г. група американски специалисти получават разрешение да посетят станцията за инспекция. След четиричасовия оглед беше изготвен доклад за Конгреса на САЩ, в който се казваше: "На базата на това, което видяхме, смятаме, че вероятността станцията в Красноярск да се използва за ПРО е изключително ниска. Липсата на защита, независими енергийни източници и неподходяща честота — всичко това противоречи на използването ѝ за такива цели. В настоящия момент станцията не нарушава договора за ПРО."

В доклада се отбелязва и "впечатляващото ниво на откритост".

Въпреки това, през 1989 г. тогавашният външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе заявява пред държавния секретар на САЩ, че СССР е готов да ликвидира станцията.

Кремъл се извинява, че е нарушил Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбран. Съветските власти се оправдават, че строителството в Красноярския край е започнало без знанието на Москва, а виновните ще бъдат "намерени и наказани".

В крайна сметка, през 1990 г. правителството на СССР решава да унищожи станцията и прилежащия към нея секретен град. Горбачов и висшия партиен елит на отиващата си империя не искат никакви отстъпки от САЩ и решават да превърнат скъпия проект в руини като жест на добра воля.

Така без бой СССР губи най-способния си радар наблюдаващ северния и източен хоризонт на страната. Освен това изграждането на останалите подобни станции е замразено, а вече изградения пояс около СССР започва да се демонтира. От общо 10 станции са запазени само 2. САЩ не приемат предложението на Горбачов системата наистина да започне да се използва за космически наблюдения.

Една от запазените радарни станции обаче има още по-печална история. Тя се намира на територията на Казахстан и през 1994 година Русия няма пари, за да продължи нейното експлоатиране. Така радарната станция става обект на кражби от мародери. Заради безразборното рязане на метал, конструкцията колапсира през 2010 г. Няколко години по-рано тя е и опожарена.

19-етажната сграда на 80-метровият радар вече е спомен, а за кратко има план вече разсекретеният военен град да стане фабрика за мебели под контрола на китайски бизнесмени.

През 2002 година САЩ предлагат финансова помощ на Русия, за да може тя да довърши станциите си, стига да се съгласи за изменение в договора, ограничаващ противоракетните средства. Русия отказва, а САЩ излизат от договора и започват разработката на модерна противоракетна система.

Русия от своя страна започва да разполага наново радари в предишната забранена от договора крайморска зона. За целта отново са изразходени колосални средства. Парадоксално, но Москва не успява да осигури защита на новите си стратегически радарни станции, защото през май 2024 година две от тях са повредени от украински дрон.