Бурни събития в близост до свръхмасивна черна дупка
„Това е нещо, което астрономите искаха да видят от повече от половин век“, каза астрофизикът Казунори Акияма от обсерваторията „Хейстак“ на Масачузетския технологичен институт
Обратно в новинатаКоментари - Бурни събития в близост до свръхмасивна черна дупка | IT.dir.bg
Коментари
Всички тези "видяни" на милиони светлинни години обекти да астрономически измислици и графики. Фантазии.
Акреацеонен диск означава, че материята отнякъде трябва да идва. Което говори за двойна звезда - черната дупка изсмуква материя от спътницата си, която по някаква причина се е приближила доста. Обаче това е класическа причина за взрив на свръхнова, а за да образува черна дупка означава, че звездата е била бая масивна. Тоест в картинката лисват спътницата звезда, източник на материята и мъглявината образувана от свръхновата, родила черната дупка
Не се измъквапросто не акреацинния диск създава магнитно поле и наелектизира частиците, които магнитното поле изхвърля. Изобщо не преминават през хоризонта на събитията
Черната дупка е милиарди пъти масата на Слънцето, т.е. погълнала е милиарди звезди. Каква свръхнова те е обладала?
Значи обяснявам бавно и напоително - газово праховия облак се компресира и се образува звезда. Или двойка звезди. По същия начин се образуват и спиралните ръкави на галактиката така че материалът се изчерпва доста бързо. При което понякога се образуват доста големи обекти - колкото е по-голям обектът толкова е с по-кратък живот. Най големите са сините свръхгиганти. На теория може да се мине директно към черна дупка, на практика винаги първо се минава през етапа звезда, експлозия и черна дупка или неутронна звезда. Около неутронните звезди почти винаги има мъглявина, останка от експлозия така че няма причина и около черните дупки да няма. Другия тип експлозия е от двойна звезда - когато звездата натрупа критична маса от другата звезда. Тук имаме черна дупка, акреационен диск, очевидно от друга звезда, така че няма причина да няма експлозия по тази причина. Което не означава, че звездата не може да е прехваната на по-късен етап от евлоюцията. По принцип при такъв сценарий обаче почти винаги обикалят на безопасно разстояние
Много хубаво си го обяснил, но си пропуснал основното. А именно, че в момента все още не е известно със сигурност как се формират свръхмасивните черни дупки като тази, за която се говори в статията. Това означава, че обяснението ти няма много връзка с това, което се опитваш да обясняваш.
До Мхм Масата на черната дупка се изчислява обаче на базата на орбитите на звездите, които обикалят около нея, от което никак не следва първо че тялото е само едно и второ доколко масата на самите звезди влиза в уравнението е въпрос, отворен за дискусия. На задачата за много тела никой не е успял да даде точно решение досега. Трето досега системите, образувани от газов облак имат централно голямо тяло и някаква периферия, която обикаля около него, при галактиките следва да е същото само с различен мащаб. И все пак при колапса на звездата енергията освободена от свиването изхвърля периферията навън, може би точно обикалящите звезди, от които е изчислена масата
До Простака: Първо, не виждам защо масата на самите звезди следва да влиза в уравнението. Второ, наистина не е сигурно, че тялото е само едно. Но от друга страна говорим за тяло с маса милиони слънчеви маси. Та колко тела трябва да са набутани в сравнително малко пространство и следват стабилни орбити? Трето, формирането на галактиките и особено на свръхмасивните черни дупки в центъра им е все още тема на дискусии. Едно е ясно обаче - механизмът не може да е същият като при формирането на планетарни системи и звездите в тях.