Коментари - Какво оръжие показа Путин на парада в Москва (снимки) | IT.dir.bg

Нали писахте че само стари танкове са показали на парада.А сега сами се плюете.А за шоуто със самолетите и вертолетите до там не сте гледали

Трябва да разбутаме и граф Игнатиево,че почва да пречи.

Ако не бяха американците да обърнат в хода на втората световна война ,късното сега сигурно щеше да се казва валдемар путинщайн и никой нямаше да бъде чувал за него...

Кой им изнесе победата на тъпите орки:https://ru.usembassy.gov/world-war-ii-allies-u-s-lend-lease-to-the-soviet-union-1941-1945/

Тъпанари ако щатите не им бяха помогнали щяха да видят една победа. Тъпи орки

Страхът на Победобесните. Двете дрончета преди няколко дни над Кремъл съсипаха цялото ПВО на Москва: пълна забрана за полети, дори на детски дрончета. А самият Путин се обгради, срещу евентуални украински дронове, с президентите от Пещерата на Али баба.

Нов формат на Безсмъртния полк Сега не само внук може да излезе с портрет на дядо си, но и дядо може да излезе с портрет на внука си

Лопатите къде са? Лопатите!!!

ПУТИН ПОКАЗА "ЛАОСКИ Т-34", НЯКОЛКО КАМИОНА И ТРИ МАКЕТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ РАКЕТИ Нямаше самолети и танкове, зашото в Русия останаха само надувните. Нямаще кадрови военни, защото редовната руска 800,000 армия анихилира. Преминаха курсанти и кадети, утрешното пушечно месо на Путин в Украйна. Ракетите също свършиха. В последната предпазнично/празничма 9-то майска бомбардировка Русия хвърли само една (дали не е и последната) ракета Кинжал, която пък украинските Patriot, безпроблемно свалиха. Patriot има много модификации, но точно тази е 30 годишна. В крайна сметка решистрираме последния АНАЛО ГОВНЕТ военен парад и поредната АНАЛО ГОВНЕТ военна разработка :)))

Си иска :)

А на парада в усраина по случай денят на Гейропа кво показаха?

За бота "ехо"

Танкове. Да бяхте гледали. Излъгахте Телевизиите старите хора. Майка ми 85г. мисли че няма парад.

Чететели, бгколхозници безаналогови: "Докога САЩ ще спасяват Русия - особеностите на руската неблагодарност Защо в Кремъл забравиха думите на Максим Горки: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците“!!! Събитията от последните няколко седмици, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос. В САЩ започват масови благотворителни акции и дарителски кампании в помощ на гладуващите в Русия. САЩ организират и финансират т. нар. “флот на глада“ – флотилия от кораби, които пренасят хиляди тонове храни, медикаменти, дрехи. САЩ предоставят огромна финансова помощ на руските губернии, тъй като руското царско правителство не може да се справи с хуманитарната катастрофа. Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“ Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“ Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г. Няма да даваме описание на картините, тъй като всеки от читателите може да ги разгледа и да даде своето мнение и оценка. Вторият път, когато САЩ буквално спасяват Русия от социална, икономическа и политическа катастрофа, са годините след болшевишката революция. Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век? Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“ Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона. През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“ Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо. През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение: „Към Епископа на Ню Йорк, Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“ През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки: „За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“ Както може да се очаква, американците реагират светкавично и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави нарочно обръщение, в което се казва: „АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“ Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители. През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар. Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие: „Кормит АРА, удастса ей прикормить милион детей... Иностранньй рабочий помогает удастся и ему дать пищу милиону одному...“ Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече. През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“ Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е абсолютно безкористна и безплатна Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ? Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“ Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“ Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“ След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност? Нищо подобно. Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ. Писателят Корней Чуковски пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни особеностите на руската неблагодарност Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години: „Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала. Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“ В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА... Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...! Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на булевард „Морски“ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се съмнявам, че дори един американец може да разбере радостта ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дългоочакваните пратки от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли чудо, че от другия край на света, някакви си янки, за които цял живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на печалбата, не е ли чудо, че тези хора са изминали хиляди мили, за да ме нахранят и да ме направят щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прекрасна епоха...Киев страда – Ню Йорк чувства. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става съсед на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския поет: „Are all nation comming, Is there to be one heart on the gloub“ Но ако ме питате изпитва ли руският народ истинска благодарност към американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“. Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“ В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение. В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници. В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА. Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не!И не го обвинявайте много строго в неблагодарност. Защото само свободните хора могат да изпитват и искрено да изразяват своята благодарност.“ Когато преминава критичната фаза на хуманитарната катастрофа, престъпният болшевишки режим започва да не харесва американската помощ През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като заявяват, че възобновяват износа на руско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде забелязана следната гледка – американски кораб разтоварва продоволствие, а до него кораб товари руско зърно за износ за Хамбург. Тези действия на болшевиките правят невъзможно събирането на помощи в САЩ и през юни 1923 г. дейността на АРА е прекратена. Болшевишката пропаганда започва разюздана кампания по оклеветяването на АРА и САЩ за подривна и шпионска дейност. Насажда се примитивен антиамериканизъм и това продължава и до днес, като по всички федерални телевизионни канали яростно се говори, че САЩ искат да унищожат Русия. Но да се върнем към нашата тема – това е вторият път, в който САЩ спасяват руската държава. Третият път е по времето на Втората световна война, чрез програмата „Лендлийз“, програма за 240 млрд. съвременни долара. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам подробно на тази програма, тъй като има много достъпни факти, с който любознателният читател може да се запознае. Но днес никой не иска да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия отново е в пълна икономическа, политическа и хуманитарна катастрофа. Русия е разорена и докарана до просешка тояга. Въпреки политическата конфронтация САЩ подават ръка на Русия и я спасяват от глад и мизерия. За 5 години (от 1992 до 1997) САЩ организират 500 полета на транспортни самолети, които пренасят стотици хиляди тонове храни, медикаменти и дрехи. Много е важно да отбележим, че това са самолети на така омразното на Русия НАТО... Като направим равносметка излиза, че за около 105 години САЩ спасяват Русия четири пъти от глад, болести, разруха и разпад. И срещу това получават хули и презрение. Както става ясно, независимо от политическите различия, икономическата пропаст между Русия и САЩ и омразата на Русия, винаги, когато тя има нужда от помощ, САЩ се отзовават безкористно и добронамерено с християнско милосърдие. Но когато трудностите преминат Русия започва да проявява своята омраза и неблагодарност и започва да се държи заядливо, високомерно, нагло и дори просташки. Заради всички посочени факти ние, нормалните хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общественост в света и конкретно към Съединените Американски Щати: Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала държава ?!

Честно ли се отнася към нас. Не. Ето така стои въпроса с войната сега. Който е не честен и не коректен си изпроси боя.

Цензурира по всички правила на играта. Сакън да не си напише човек мнението. Страхувате се от мненията на хората. Защо ? Гузна съвест.

Уй за зелю

Пречите.

Липсват ми танковете от предишните паради. Всъщност съвсем забравих, че то не останаха танкове за показване, почти всички отидоха за вторични суровини по полетата на Украйна.

Русия е във ожесточена ( нападателна и завоевателна за нея) война. Техниката е на фронта. Много просто. И нищо странно.

Защо ли ги пишат тези неверни статии, след като можем сами да видим парада на ю-тюб, ако не другаде. Какво значи, "нямаше нито един съвременен танк?", след като имаше доста съременни танкове на парада. Ама хайде, момчето-автор на статията заработило някой лев за кафе.

Двете изгнили империи - Америка и Русия продължават да показват своето истинско лице - срещу мира, готови да подпалят света, за да задоволят най-долните си нагони. Смърт, война, разрушение, манипулации, поробване на други народи.

На всички е ясно, че Запада чакаше този Парадкато единствен начин да победи в този конфликт, който разпали. Само че това е Парад на Победата, където се показва най-силното оръжие на Русия за да победи фашизма, нацистите и всяко друго зло на света. Оръжие, което Запада няма! Това са Хората ! Народа на Русия, свързал безусловно живота си с живота на Своето Отечество ! Затова Русия е непобедима, защото няма измислена такава машина или бомба, която да постига винаги победа така както Хората!

Руснаците не могат без война. Враждуват със съседните народи. С войни забравят тежката воня от блатото на своите несгоди. Живеят в отдавна рухнал свят. Харесват си бардаците в страната. Погромите за тях са опиат, а водката е радост за душата. Те винаги на запад търсят враг, в богатите и “зли капиталисти”. Макар и да живеят в Гулаг, за тях светът е пълен с фашисти. Нападат всеки скъсал с тях съсед. Воюват и със своите поети. С претенции за нов световен ред раздават милосърдие с ракети. Но този път не случиха с врага. Украйна се превърна в едър залък. Зад нея е застанал днес света! И шансът на диктатора е малък.

orazito go pokazva Rusia pederasi ot dira a ne putin ama pisete kakvo vi narezdat

Путен на червения площад Зеленски в скривалище евро лидерите заети да сменят на посрания Баидан памперса голям кеф сащ и НАТО посерковци

"Противниците на Москва обаче твърдят, че тя просто е изгубила твърде много танкове, за да има какво друго да покаже." Тезата направо кърти мивки! Тя е за олигофрени!

Малко им било оръжието на парада! Е нали вчера ви показаха от всичко бе, дори заря с фосфорни бомби ви правиха! Еййй, нагли свиме сте :)

Преди време така разправяше и Про100 Киро... Бензиностанция с 2 ракети... Щом това Ви успокоява.. така да е..., ама тия 2 ракети се оказаха до момента 2000, а след време и повече.. :))

Каквото си иска :)

Реално нямаше достатъчно войници да дърпат Т-14. Те за това нямаше танкове.

Спряха парада в 21 града да съберат 3 роти за парада в Москва. 90% от войниците бяха с дръпнати очи. Факт.

Ха ха ха... Може да свали томахавките, ма не го направи в Сирия. Успя да свали един Ил... Който играел на криеница с Ф16. Помним помним.

Щях да пиша на дълго и широко, но се отказах. Няма смисъл. Само ще отбележа, че наскоро в Русия качиха (изненадващо за всички разузнавания) на бойно дежурство 100 дивизиона с-400 и с-500 .Това е в допълнение на съществуващото ПВО . За незнаещите ще уточня, че един дивизион включва 8 пускови установки или общо 800 пускови установки. С- 400 имат по 5 ракети на залп , а С- 500 по две. Не се уточнява от кои по колко са произведени, но това не е от значение в случая. По-важното е , че броя на ракетите е достатъчно голям, за да охлади и най-горещите привърженици на „ПРИВАНТИВЕН ЯДРЕН УДАР” оттатък океана. В допълнение на това, съвсем демонстративно (за да няма недоразумения) поставиха на дежурство и две торпеда ПОСЕЙДОН (познайте къде). Това са сведения на западните разузнавателни служби. За ракетите толкоз. Щях да пиша и за танковете , но вместо това ще Ви разкажа (напиша ) един виц: Настрадин Ходжа отишъл на панаир с магарето си и обявил награда от сто жълтици на всеки, който успее да разсмее магарето му. Таксата за всеки опит била един грош.В края на деня вече бил натрупал значителна сума, когато се появил Хитър Петър и поискал да пробва и той. Платил си таксата и отивайки при магарето му прошепнал нещо в ухото, при което магарето прихнало да се смее та едва не умряло. Хитър Петър си прибрал наградата и понечил да си ходи. Настрадин Ходжа го спрял и попитал: - Какво му пошепна бе човек, никой не успя , а ти едва не умори добичето ? - Казах му, че ми е по-голям от неговия …. На следващия ден Настрадин Ходжа сменил тактиката. Сега магарето трябвало да се разплаче. Нещата се повторили и към края на деня пристигнал Хитър Петър. Отишъл при магарето и след малко то ревнало с крокодилски сълзи. Настрадин Ходжа изумен : - Какво му каза пък сега бе човек ? - Нищо не му казах, а му го показах …..

Показал каквото му е останало - един танк и ракети, ххахахха! Море, да се моли страхливият кремлински травестит да не воюва наистина с НАТО, че тогава ще е на гей-парад в Хага с кожената ракета отзад. На дърти години, хюмне ще става.

Хохлите си мрат ...

С Русия е свършено. Руснаците загубиха комфорта от петродоларите и газовите милиарди. Пригожин ругае Путин на празника

Големи експерти, голямо нещо. Истината е, че Русия показа впечатляващи неща. Помня как преди 15 години нямаха джипове и бронирани колесни средства. Бяха хванали де що има европейска фирма за съвместно производство. Днес на парада видяхме техни собствени машини, топ клас, номер едно в света и при това въоръжените им сили са съоръжени тотално с тях. А ние 20 години не може да си купим 20 такива джипа, та американците ни подаряваха техни хамъри.... Ярсовете няма какво да ги коментирам. Дай Боже никой никога да не усети мощта им ,това ще е края не просто на човекшката цивилизация, а на живота на земята въобще.

- Ванка, где танка? - Танка, друзя, изгоря.

... Противниците на Москва обаче твърдят, че тя просто е изгубила твърде много танкове, за да има какво друго да покаже.".....какво друго биха Ви казали?.....

Не е важно какво оръжие е показано... ПО ВАЖНО Е КАКВО КАЗА ПУТИН : А ТО Е ЧЕ ПЕДАЛИТЕ И ГЛОБАЛИСТИТЕ ЩЕ ГО ...ТЕ СИ ЗНАЯТ

Господ гледа... всички тези оръжия са направени да всяват страх и смърт! Толкова много ресурси и пари вместо да отидат за живота на повече хора, те отиват за насилие и всяване на страх, господ гледа и няма да забрави!

Путин показа на укрите фашисти, че чака голямата бухалка! Край на игричките!

Чететели, бгколхозници безаналогови: "Докога САЩ ще спасяват Русия - особеностите на руската неблагодарност Защо в Кремъл забравиха думите на Максим Горки: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците“!!! Събитията от последните няколко седмици, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос. В САЩ започват масови благотворителни акции и дарителски кампании в помощ на гладуващите в Русия. САЩ организират и финансират т. нар. “флот на глада“ – флотилия от кораби, които пренасят хиляди тонове храни, медикаменти, дрехи. САЩ предоставят огромна финансова помощ на руските губернии, тъй като руското царско правителство не може да се справи с хуманитарната катастрофа. Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“ Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“ Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г. Няма да даваме описание на картините, тъй като всеки от читателите може да ги разгледа и да даде своето мнение и оценка. Вторият път, когато САЩ буквално спасяват Русия от социална, икономическа и политическа катастрофа, са годините след болшевишката революция. Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век? Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“ Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона. През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“ Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо. През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение: „Към Епископа на Ню Йорк, Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“ През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки: „За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“ Както може да се очаква, американците реагират светкавично и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави нарочно обръщение, в което се казва: „АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“ Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители. През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар. Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие: „Кормит АРА, удастса ей прикормить милион детей... Иностранньй рабочий помогает удастся и ему дать пищу милиону одному...“ Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече. През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“ Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е абсолютно безкористна и безплатна Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ? Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“ Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“ Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“ След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност? Нищо подобно. Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ. Писателят Корней Чуковски пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни особеностите на руската неблагодарност Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години: „Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала. Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“ В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА... Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...! Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на булевард „Морски“ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се съмнявам, че дори един американец може да разбере радостта ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дългоочакваните пратки от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли чудо, че от другия край на света, някакви си янки, за които цял живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на печалбата, не е ли чудо, че тези хора са изминали хиляди мили, за да ме нахранят и да ме направят щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прекрасна епоха...Киев страда – Ню Йорк чувства. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става съсед на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския поет: „Are all nation comming, Is there to be one heart on the gloub“ Но ако ме питате изпитва ли руският народ истинска благодарност към американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“. Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“ В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение. В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници. В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА. Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не!И не го обвинявайте много строго в неблагодарност. Защото само свободните хора могат да изпитват и искрено да изразяват своята благодарност.“ Когато преминава критичната фаза на хуманитарната катастрофа, престъпният болшевишки режим започва да не харесва американската помощ През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като заявяват, че възобновяват износа на руско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде забелязана следната гледка – американски кораб разтоварва продоволствие, а до него кораб товари руско зърно за износ за Хамбург. Тези действия на болшевиките правят невъзможно събирането на помощи в САЩ и през юни 1923 г. дейността на АРА е прекратена. Болшевишката пропаганда започва разюздана кампания по оклеветяването на АРА и САЩ за подривна и шпионска дейност. Насажда се примитивен антиамериканизъм и това продължава и до днес, като по всички федерални телевизионни канали яростно се говори, че САЩ искат да унищожат Русия. Но да се върнем към нашата тема – това е вторият път, в който САЩ спасяват руската държава. Третият път е по времето на Втората световна война, чрез програмата „Лендлийз“, програма за 240 млрд. съвременни долара. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам подробно на тази програма, тъй като има много достъпни факти, с който любознателният читател може да се запознае. Но днес никой не иска да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия отново е в пълна икономическа, политическа и хуманитарна катастрофа. Русия е разорена и докарана до просешка тояга. Въпреки политическата конфронтация САЩ подават ръка на Русия и я спасяват от глад и мизерия. За 5 години (от 1992 до 1997) САЩ организират 500 полета на транспортни самолети, които пренасят стотици хиляди тонове храни, медикаменти и дрехи. Много е важно да отбележим, че това са самолети на така омразното на Русия НАТО... Като направим равносметка излиза, че за около 105 години САЩ спасяват Русия четири пъти от глад, болести, разруха и разпад. И срещу това получават хули и презрение. Както става ясно, независимо от политическите различия, икономическата пропаст между Русия и САЩ и омразата на Русия, винаги, когато тя има нужда от помощ, САЩ се отзовават безкористно и добронамерено с християнско милосърдие. Но когато трудностите преминат Русия започва да проявява своята омраза и неблагодарност и започва да се държи заядливо, високомерно, нагло и дори просташки. Заради всички посочени факти ние, нормалните хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общественост в света и конкретно към Съединените Американски Щати: Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала държава ?!

Пълна трагедия. Представете си, Русия дори не може да събере оръжие да покаже на парад. Не е задължително да работи. Могат да го направят и от картон. Жалка картинка !

Деветомайска ПОКАЗУХА.

Интересен беше батальона с белите полички. Колко от тях са жени и колко джендъри не знаем, ама яко набиваха крака...

Понеже, колхозниците много го тачат пригожин, ето последни вести: "Руската армия избяга от позициите в Бахмут и оголи един от фланговете, който вагнеровците трябваше да покриват. А снаряди наемниците така и не били получили. Това каза създателят на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин като постави ултиматум на военното министерство на Русия, ако не му дадат муниции да изтегли наемниците си от Бахмут. "Вместо да се бием, на нас постоянно ни въртят интриги. Имаме министерство на интригите вместо министерство на отбраната, така че армията ни бяга. Бяга, защото 72-ра бригада днес (9 май – бел. ред.) загуби три квадратни километра, на които ми загинаха около 500 души, защото беше стратегически плацдарм. А те просто избягаха" Хахахаха!!!

Кога ще се похвалят с нещо като собствен телевизор, телефон или дори пералня. Ама тяхна си, а не сделана в китай :D

Да четете, барем ви дойде малко акъл в чугунените кратуни: 29 сентября 1941 года в Москве началась конференция представителей СССР, США и Великобритании, в ходе которой были приняты принципиальные решения о крупномасштабных поставках в Советский Союз вооружения и военной техники. 1 октября был подписан первый (всего их будет четыре) протокол о поставках на сумму в 1 миллиард долларов в течение 9 месяцев. Так началась история американского ленд-лиза для СССР. Поставки разнообразных материалов военного и гражданского назначения продолжались до сентября 1945 г. Всего в Советский Союз было доставлено (главным образом из США) 17,3 млн. тонн имущества общей стоимостью в 9,48 миллиардов долларов. С учетом произведенных работ и услуг общая стоимость ленд-лиза в СССР составила 11 млрд. долларов. Долларов начала 40-х годов, когда за одну тысячу "зеленых" можно было купить увесистый слиток в 850 грамм золота. ЧЕТЫРЕ ПРОЦЕНТА Много ли это - 17 млн. тонн товаров совокупной стоимостью в 7 тыс. тонн чистого золота? Каков реальный вклад ленд-лизовских поставок в оснащение Красной Армии, в работу народного хозяйства СССР? Лучшие советские экономисты глубоко и всесторонне изучили этот вопрос и дали на него исчерпывающий, короткий и точный ответ. Ответ был опубликован в 1947 г. в книге "Военная экономика СССР в период ВОВ", вышедшей в свет за подписью члена Политбюро ЦК ВКП(б), заместителя главы правительства СССР (т.е. заместителя Сталина), бессменного (с 1938 г.) руководителя Госплана СССР, доктора экономических наук, академика Н.А.Вознесенского. Четыре процента. Всего лишь четыре процента от объема собственного производства советской промышленности составили эти жалкие американские подачки. Было бы о чем спорить - размер экономической помощи союзничков оказался в пределах погрешности данных экономической статистики. Два года спустя, в октябре 1949 г. Н.А. Вознесенский был арестован. Следствие по т.н. "ленинградскому делу" длилось без малого год. Лучшие чекисты, многоопытные советские следователи вскрыли коварные замыслы матерых врагов народа. Военная коллегия Верховного Суда СССР, всесторонне изучив материалы дела, ознакомившись с неопровержимыми доказательствами вины заговорщиков, приговорила Н.А.Вознесенского, А.А.Кузнецова, П.С.Попкова, М.И.Родионова и других к расстрелу. 30 апреля 1954 г. Военная коллегия Верховного Суда СССР реабилитировала Вознесенского, Кузнецова, Попкова, Родионова и других. Оказалось, что "ленинградское дело" было сфабриковано от начала и до конца, "доказательства" виновности были грубо фальсифицированы, под вывеской "суда" состоялась беззаконная расправа, обвинения были продиктованы политическим заданием противоборствующих кланов в окружении Сталина. Расстрельный приговор был признан ошибкой. К сожалению, никто так и не удосужился официально признать "ошибкой" и безумные четыре процента, появившиеся в книге Вознесенского в соответствии с заданием политического руководства СССР, озабоченного на тот момент раздуванием пламени "холодной войны". Никакого экономического расчета за этими пресловутыми "четырьмя процентами" не было изначально, да и как можно было выразить одним-единственным числом соотношение объемов огромной номенлатуры товаров? Разумеется, именно для этой цели были придуманы деньги и цены, но в условиях советской экономики цены устанавливались директивно, безо всякой связи с напрочь отсутствующим рынком, и исчислялись в неконвертируемых рублях. Наконец, у войны и военной экономики есть свои законы - можно ли оценить стоимость муки, доставленной в блокадный Ленинград, всего лишь перемножив вес в тоннах на довоенные цены? Какой ценой надо при этом измерить сотни тысяч спасенных человеческих жизней? А сколько стоят бочка с водой и железное ведро на пожаре? Советский Союз получил по ленд-лизу порядка 3 тыс. км пожарного шланга. Сколько это стоит на войне? Даже в тех случаях, когда ленд-лизовские поставки составляли мизерные доли процента от массо-габаритных объемов советского производства, их реальное значение в условиях войны могло быть огромным. "Мал золотник, да дорог". 903 тысячи детонаторов, 150 тыс. изоляторов, 15 тысяч биноклей и 6199 комплектов полуавтоматических зенитных прицелов - это много или мало? Американцы поставили в СССР 9,1 тыс. тонн молибденового концентрата на "жалкую" сумму в 10 млн. долларов (одна тысячная от совокупной стоимости ленд-лизовских товаров). В масштабах советской металлургии, где счет шел на миллионы тонн, 9,1 тыс. тонн - это ничтожная мелочь, но без этой "мелочи" нельзя выплавить высокопрочную конструкционную сталь. А в бесконечных перечнях ленд-лизовских поставок не только молибденовый концентрат - там еще и 34,5 тыс. тонн металлического цинка, 7,3 тыс. тонн ферро-кремния, 3,3 тыс. тонн ферро-хрома, 460 тонн ферро-ванадия, 370 тонн металлического кобальта. И еще никель, вольфрам, цирконий, кадмий, бериллий, 12 тонн драгоценного цезия... 9570 тонн графитовых электродов и 673 тонны (т.е. тысячи километров!) нихромовой проволоки, без которых остановится производство электронагревательных приборов и печей. И еще 48,5 тыс. тонн электродов для гальванических ванн. Статистические данные о производстве цветных металлов в СССР на протяжении полувека оставались строго засекреченными. Это обстоятельство не позволяет дать корректную оценку значения тех сотен тысяч тонн аллюминия и меди, которые были поставлены по ленд-лизу. Однако даже самые "патриотичные" авторы сходятся на том, что ленд-лиз покрыл до половины потребности советской промышленности - и это без учета колоссального количество американских электропроводов и кабеля, поставленных в готовом виде. Бесконечными рядами идут цифры поставок разнообразнейших химикатов. Некоторые из них поставлялись отнюдь не в "золотниковых" объемах: 1,2 тыс. тонн этилового спирта, 1,5 тыс. тонн ацетона, 16,5 тыс. тонн фенола, 25 тыс. тонн метилового спирта, 1 млн. литров гидросмеси... Особо стоит обратить внимание на 12 тыс. тонн этиленгликоля - таким количеством антифриза можно было заправить порядка 250 тыс. мощных авиамоторов. Но, конечно же, главной составляющей ленд-лизовской "химии" стали взрывчатые вещества: 46 тыс. тонн динамита, 140 тыс. тонн бездымного ружейного пороха, 146 тыс. тонн тротила. По самым осторожным оценкам, ленд-лизовские поставки покрыли одну треть потребности Красной Армии (и в этой оценке еще не учтена доля импортных компонентов, использованных для производства ВВ на советских заводах). Кроме того, из Америки в "готовом виде" было получено 603 млн. патронов ружейного калибра, 522 млн. крупнокалиберных патронов, 3 млн. снарядов для 20-мм авиапушек, 18 млн. снарядов для 37-мм и 40-мм зениток. Зенитки, кстати, также были поставлены из США - порядка 8 тыс. малокалиберных зенитных орудий (значительная часть которых была установлена на шасси легкого бронетранспортера), что составило 35% от общего ресурса МЗА, полученной Красной Армией за годы войны. В таких же пределах (не менее одной трети от общего ресурса) оценивается и доля импорта автомобильных покрышек и химического сырья (натуральный и синтетический каучук) для их производства. РЕШАЮЩИЙ ВКЛАД Совсем не трудно найти и такие позиции, по которым ленд-лизовские поставки оказались большими, чем собственное советское производство. И это не только легковые автомобили повышенной проходимости (знаменитые "виллисы", поставлено 50 тыс. штук), полноприводные грузовики (столь же знаменитые "студебекеры", поставлено 104 тыс. штук), мотоциклы (35 тыс.), бронетранспортеры (7,2 тыс.), автомобили-амфибии (3,5 тыс.). Как бы велика ни была роль американской автомобильной техники (всего поставлено более 375 тыс. одних только грузовиков) - неправдоподобно надежной в сравнении с отечественными "газиками" и "зисами" - гораздо более важное значение имели поставки железнодорожного подвижного состава. Технология войны середины 20-го века базировалась на использовании колоссального количества боеприпасов. Теория и практика "артиллерийского наступления" (остающегося предметом законной гордости советской военной науки) предполагала расходование многих тысяч тонн боеприпасов в день. Такие объемы в ту эпоху можно было перевезти только железнодорожным транспортом, и паровоз стал оружием ничуть не менее важным (хотя и несправедливо забытым публикой и журналистами), нежели танк. СССР получил по ленд-лизу 1911 паровозов и 70 дизельных локомотивов, 11,2 тыс. вагонов различного типа, 94 тыс. тонн колес, осей и колесных пар. Американские поставки были столь огромными, что они позволили практически свернуть собственное производство подвижного состава - за четыре года (1942-1945) было произведено всего 92 паровоза и чуть более 1 тыс. вагонов; высвободившиеся производственные мощности были загружены производством боевой техники (в частности, одним из основных производителей танка Т-34 стал Уральский вагоностроительный завод в Нижнем Тагиле). Для полноты картины остается лишь вспомнить про 620 тыс. тонн поставленных по ленд-лизу железнодорожных рельсов. Трудно переоценить роль ленд-лиза в переоснащении (количественном и качественном) советских Вооруженных сил средствами радиовязи. 2379 полнокомплектных бортовых радиостанций, 6900 радиопередатчиков, 1 тыс. радиокомпасов, 12,4 тыс. наушников и ларингофонов - и это только для авиации. 15,8 тыс. танковых радиостанций. Более 29 тысяч разнообразных радиостанций для сухопутных войск, в том числе 2092 установленных на шасси "Студебекера" радиостанции большой (400 Вт) мощности SCR-399, при помощи которых обеспечивалась связь в звене корпус-армия-фронт, и еще 400 таких же радиостанций, но без автомобиля. Для обеспечения радиосвязи в тактическом звене (полк-дивизия) было поставлено 11,5 тыс носимых радиостанций SCR-284 и 12,6 тысяч раций V-100 Pilot (последние уже на заводе-изготовителе снабжались надписями и шкалами на русском языке). Не была забыта и простая, надежная и помехозащищенная проводная связь - в СССР поставлено 619 тыс. телефонных аппаратов, 200 тыс. наушников, 619 телеграфных станций, 569 телетайпов и совершенно астрономическое количество телефонного провода (1,9 млн. км). А также 4,6 млн. сухих батарей, 314 дизель-генераторов, 21 тыс. зарядных станций для аккумуляторов, десятки тысяч различных контрольно-измерительных приборов, включая 1340 осциллографов. И еще 10 миллионов радиоламп, 170 наземных и 370 бортовых (!!!) радиолокаторов. Американские радиостанции исправно прослужили в народном хозяйстве СССР, на речном и морском флоте до 60-хх годов, а советская радиопромышленность по меньшей мере на 10 лет вперед была обеспечена образцами для изучения, освоения и нелицензиооного копирования. Подобные списки можно перечислять еще долго, но все же на первое место по значимости я бы поставил обеспечение советских ВВС авиационным бензином (впрочем, даже по тоннажу эта категория оказалась на первом месте). Накануне войны ситуация с обеспечением авиации горючим перешла из стадии «бензинового кризиса» в «бензиновую катастрофу». Новые авиамоторы, форсированные по степени сжатия и наддуву, требовали бензина с большим октановым число, нежели выпускавшийся в значительных количествах Б-70. Плановый (и фактически в 1941 году не достигнутый) объем производства высокооктановых бензинов Б-74 и Б-78(450 тыс. тонн) составлял всего лишь 12% от мобилизационной заявки НКО (по Б-78 и вовсе 7,5%). Страна, располагавшая на тот момент самой большой нефтедобычей во всем Старом Свете, держала свою авиацию на строжайшем "голодном пайке". Начавшаяся война отнюдь не улучшила положение — большое количество бензина было потеряно на взорванных складах в западных военных округах, а после выхода летом 1942 г. немецких войск к предгориям Кавказа эвакуация бакинских нефтеперерабатывающих заводов еще более усугубила кризис. Вопреки широко распространенному заблуждению, цифры в обозначении марки авиабензина не равны его октановому числу. Бензин Б-74 имел октановое число, определяемое по "моторному методу", равное 91, бензин Б-78 имел октановое число 93. Для сравнения стоит отметить, что лучший российский автомобильный бензин АИ-98 имеет октановое число равное 89. Советская авиация, тем не менее, летала и воевала. Всего за время войны было израсходовано (на все нужды и всеми ведомствами) 3 млн. тонн высокооктанового авиабензина (2.998 тыс. тонн - если быть точным) Откуда он взялся? 720 тыс. тонн - это непосредственно импортные поставки. Еще 1.117 тыс. тонн авиабензина было получено смешением импортных высокооктановых (с октановым числом от 95 до 100) компонентов с низкооктановым бензином советского производства. Оставшиеся 1.161 тыс. т. авиабензина (чуть больше одной трети общего ресурса) произвели бакинские заводы. Правда, произвели они этот бензин с использованием ленд-лизовского тетраэтилсвинца, который был получен в количестве 6,3 тыс.тонн. Не будет большим преувеличением сказать, что без помощи союзников краснозвездным самолетам пришлось бы простоять всю войну на земле. ЛЕНД-ЛИЗ В ЧЕЛОВЕЧЕСКОМ ИЗМЕРЕНИИ Нарком авиационной промышленности Шахурин в своих мемуарах рассказывает о таком эпизоде войны. На одном из трех основных авиамоторных заводов систематически срывалось выполнение плана. Прибыв на завод, Шахурин выяснил, что производство лимитировалось работой двух токарей высокой квалификации, которым можно было доверить расточку коленвалов двигателя; рабочие эти от голода еле держались на ногах. Высокий московский начальник успешно решил проблему, и с некой «специальной базы облисполкома» для двух человек выделили усиленный спецпаек. Ленд-лиз решал ту же проблему, но в другом масштабе. 238 миллионов кг мороженной говядины и свинины, 218 млн. кг консервированного мяса (в том числе 75 млн. кг, обозначенных как «tushenka»), 33 млн. кг колбас и бекона, 1.089 млн. кг мяса кур, 110 млн. кг яичного порошка, 359 млн. кг растительного масла и маргарина, 99 млн. кг сливочного масла, 36 млн. кг сыра, 72 млн. кг сухого молока... Я не случайно привел объемы ленд-лизовских поставок продовольствия именно в таких странных единицах измерения («миллионов килограмм»). Так проще поделить на число возможных потребителей. Например, за все время войны в госпитали поступило 22 млн. раненых. Это значит, что на питание каждого из них теоретически можно было израсходовать 4,5 кг сливочного масла, 1,6 кг сыра, 3,3 кг сухого молока, 60 кг мяса (разумеется, в этот перечень не включена тушенка — это для больного человека не еда). Сравнить эти перечни с реальным рационом военных госпиталей я доверяю нашим уважаемым ветеранам… Полноценное и обильное питание является, конечно же, важным условием выздоровления раненого, но прежде всего госпиталю нужны лекарства, хирургические инструменты, шприцы, иглы и шовная нить, хлороформ для наркоза, разнообразные медицинские приборы. Со всем эти у нас было не плохо, а очень плохо. Накануне войны в приграничных округах были сосредоточены огромные объемы военно-медицинского имущества (одних только индивидуальных перевязочных пакетов там было более 40 млн.). Большая часть его там и осталась. Потеря и/или эвакуация большей части предприятий фармацевтической промышленности привели к тому, что к концу 1941 года объемы производства снизились до 8,5% от предвоенного уровня — и это при том, что ситуация требовала многократного увеличения выпуска медикаментов. В госпиталях стирали использованные бинты; врачам приходилось работать без таких жизненно необходимых препаратов, как эфир и морфин для наркоза, стрептоцид, новокаин, глюкоза, пирамидон и аспирин. Жизнь и здоровье миллионов раненных спас медицинский ленд-лиз — еще одна тщательно забытая страница в истории войны. В целом поставки союзников обеспечили до 80% потребностей советской военно-медицинской службы. Только в 1944 г. одного лишь стрептоцида было получено 40 млн. грамм. Бесценным кладом стали американские антибиотики и сульфаниламиды. А какой ценой можно измерить поставленный в СССР один миллион кг витаминов? Ленд-лизовские хирургические инструменты, рентгеновские аппараты, лабораторные микроскопы исправно прослужили многие годы во время и после войны. Да и 13,5 млн. пар кожаных армейских ботинок, 2 млн. комплектов нательного белья, 2,8 млн. кожаных ремней, 1,5 млн. шерстяных одеял для снабжения Красной Армии не были лишними... КАРАВАНЫ "СВОБОДЫ" Советский Союз и Соединенные Штаты не были близкими соседями. Соответственно, все эти миллионы тонн товаров, включая многие сотни тысяч тонн взрывчатки, взлетающей на воздух от первого же осколка авиабомбы (и ничуть не менее пожаро-взрывоопасного авиабензина), надо было еще доставить в порты СССР по безбрежным просторам мирового океана. Советский морской флот смог перевезти лишь 19,4 % от этого гигантского тоннажа; все остальное союзники доставили сами. Для решения этой беспрецедентной по масштабу и сложности задачи было найдено столь же беспримерное средство - американцы смогли организовать скоростное поточное производство океанских судов серии "Либерти" ("свобода"). Цифры, характеризующие программу строительства "Либерти", не могут не потрясти воображение. Огромные океанские суда, водоизмещением в 14,5 тыс. тонн (длина 135 м, грузоподъемность 9,14 тыс. тонн) были построены в количестве 2750 единиц. Средняя продолжительность постройки одного судна была доведена до 44 дней. И это в среднем - в ноябре 1942 г. корабль этой серии "Роберт Пири" был спущен на воду через 4 дня, 15 часов и 29 минут после момента закладки. Главной особенностью судов серии "Либерти" (именно она и позволила добиться феноменальных темпов производства) была замена клепки сваркой. Считалось, что ресурс таких кораблей будет очень низким, но в условиях войны этим было решено пренебречь. Однако "Свобода" оказалась на удивление живучей - "сварные корабли" ходили по морям десятки лет; так, упомянутый выше "Роберт Пири" находился в эксплуатации до 1963 года, и даже в начале 21-го века по меньшей мере три "Либерти" еще оставались в строю действующих! Сверхскоростной постройкой огромного количества кораблей задача отнюдь не исчерпывалась. В Берлине тоже понимали военное значение этих бесконечных караванов судов с авиабензином, вооружением и боеприпасами, и пытались принять собственные контрмеры. Проводка судов через воды северной Атлантики (этим, "мурманским" маршрутом была доставлена примерно треть всех грузов), кишевшие немецкими подводными лодками, под прицелом немецких бомбардировщиков, получивших для своего базирования все аэродромы Норвегии, стала, по сути дела, военно-морской кампанией стратегического масштаба. И эту кампанию союзники с блеском выиграли - даже на "мурманском направлении" было потеряно всего лишь 7% тоннажа; караваны, направлявшиеся в порты Ирана или советского Дальнего Востока, потеряли не более 1% . Все познается в сравнении. С чем сравнить военно-морское чудо, содеянное союзниками? Можно с историей "блокады" Ленинграда, когда доставка по Ладожскому озеру нескольких барж с продовольствием в день - и это на расстояние в 50-80 км, а не 5 тыс. морских миль - превратилась в почти неразрешимую проблему. Можно с историей злосчастного "таллиннского перехода", когда Краснознаменный Балтийский флот на пути в 400 км из Таллинна в Ленинград, не встретив в море ни одной немецкой подводной лодки, ни одного вражеского судна класса эсминца и выше, потерял 57 % экскортируемых гражданских судов. Можно (хотя лучше этого не делать) вспомнить и историю многомесячной обороны Севастополя, когда Черноморский флот - опять же, практически не имея заслуживающего упоминания противника на море - не смог ни обеспечить бесперебойное снабжение сражающихся за город сухопутных войск, ни эвакуацию последних уцелевших защитников Севастополя (от 15 до 20 тыс. человек, в том числе не менее 5 тыс. раненых, были просто брошены на произвол врага) «Совершенно беззастенчивы и циничны...» И вот после всего этого, 1 сентября 2010 г. , в очередную годовщину начала Второй мировой войны на государственном (что в данном случае весьма важно) телеканале "Культура" выступает с большой лекцией доктор исторических наук, член-корреспондент Российской Академии наук (РАН), директор Института российской истории РАН товарищ А.Н. Сахаров, и говорит он такие слова: "Было договорено о том, что Соединенные Штаты и другие страны союзные окажут большую помощь Советскому Союзу по так называемой системе ленд-лиза... Америка требовала оплаты золотом и не когда-нибудь, а уже в ходе военных действий, в ходе самой войны. В этом смысле американцы умели деньги считать и были в этом смысле совершенно беззастенчивы и циничны. Все, что было затребовано, все было оплачено, в том числе и золотом..." Даже если бы эта беспардонная и циничная ложь была правдой, нам бы следовало поблагодарить американцев за бесценную помощь. Это огромная удача - во время разрушительной войны, когда судьба страны висела на тонком волоске, найти поставщика, который в обмен на бестолковый мягкий металл (из золота и штыка простого сделать нельзя) продаст по нормальным (а не «блокадным») ценам миллионы тонн военного имущества, продовольствия, бензина и лекарств. Да еще и сам привезет три четверти этого груза с другой стороны глобуса. Однако ложь остается ложью ― в соответствии с условиями ленд-лиза ни рубля, ни доллара, ни цента во время войны уплачено не было. После окончания боевых действий большая часть поставленного была просто списана, как израсходованное в ходе войны имущество. На переговорах в 1948-1951 г.г. американцы выставили счет на 0,8 млрд. долларов ― менее одной десятой от совокупной стоимости поставленного добра. Советская сторона согласилась признать лишь 0,3 млрд. Впрочем, признать долг и вернуть его ― две большие разницы. Долгая, многодесятилетняя история споров и склок закончилась тем, что на сегодняшний момент оплачено (с учетом инфляции доллара) не более одного процента поставок по ленд-лизу.