Какво оръжие показа Путин на парада в Москва (снимки)
Липсваха бронирани машини, танкове, хеликоптери и самолети
Обратно в новинатаКоментари - Какво оръжие показа Путин на парада в Москва (снимки) | IT.dir.bg
Коментари
Показал каквото му е останало - един танк и ракети, ххахахха! Море, да се моли страхливият кремлински травестит да не воюва наистина с НАТО, че тогава ще е на гей-парад в Хага с кожената ракета отзад. На дърти години, хюмне ще става.
Щях да пиша на дълго и широко, но се отказах. Няма смисъл. Само ще отбележа, че наскоро в Русия качиха (изненадващо за всички разузнавания) на бойно дежурство 100 дивизиона с-400 и с-500 .Това е в допълнение на съществуващото ПВО . За незнаещите ще уточня, че един дивизион включва 8 пускови установки или общо 800 пускови установки. С- 400 имат по 5 ракети на залп , а С- 500 по две. Не се уточнява от кои по колко са произведени, но това не е от значение в случая. По-важното е , че броя на ракетите е достатъчно голям, за да охлади и най-горещите привърженици на „ПРИВАНТИВЕН ЯДРЕН УДАР” оттатък океана. В допълнение на това, съвсем демонстративно (за да няма недоразумения) поставиха на дежурство и две торпеда ПОСЕЙДОН (познайте къде). Това са сведения на западните разузнавателни служби. За ракетите толкоз. Щях да пиша и за танковете , но вместо това ще Ви разкажа (напиша ) един виц: Настрадин Ходжа отишъл на панаир с магарето си и обявил награда от сто жълтици на всеки, който успее да разсмее магарето му. Таксата за всеки опит била един грош.В края на деня вече бил натрупал значителна сума, когато се появил Хитър Петър и поискал да пробва и той. Платил си таксата и отивайки при магарето му прошепнал нещо в ухото, при което магарето прихнало да се смее та едва не умряло. Хитър Петър си прибрал наградата и понечил да си ходи. Настрадин Ходжа го спрял и попитал: - Какво му пошепна бе човек, никой не успя , а ти едва не умори добичето ? - Казах му, че ми е по-голям от неговия …. На следващия ден Настрадин Ходжа сменил тактиката. Сега магарето трябвало да се разплаче. Нещата се повторили и към края на деня пристигнал Хитър Петър. Отишъл при магарето и след малко то ревнало с крокодилски сълзи. Настрадин Ходжа изумен : - Какво му каза пък сега бе човек ? - Нищо не му казах, а му го показах …..
Да бе! Сериозно! Путя, каза по телевизята и поне 1 000 000 000 са га гледали, как ще превземе Киев за ТРИ дни иииииии нищоооо. Какви ги говорят руските фашаги не ми пука…
Ха ха ха... Може да свали томахавките, ма не го направи в Сирия. Успя да свали един Ил... Който играел на криеница с Ф16. Помним помним.
Спряха парада в 21 града да съберат 3 роти за парада в Москва. 90% от войниците бяха с дръпнати очи. Факт.
Преди време така разправяше и Про100 Киро... Бензиностанция с 2 ракети... Щом това Ви успокоява.. така да е..., ама тия 2 ракети се оказаха до момента 2000, а след време и повече.. :))
Малко им било оръжието на парада! Е нали вчера ви показаха от всичко бе, дори заря с фосфорни бомби ви правиха! Еййй, нагли свиме сте :)
"Противниците на Москва обаче твърдят, че тя просто е изгубила твърде много танкове, за да има какво друго да покаже." Тезата направо кърти мивки! Тя е за олигофрени!
Путен на червения площад Зеленски в скривалище евро лидерите заети да сменят на посрания Баидан памперса голям кеф сащ и НАТО посерковци
Руснаците не могат без война. Враждуват със съседните народи. С войни забравят тежката воня от блатото на своите несгоди. Живеят в отдавна рухнал свят. Харесват си бардаците в страната. Погромите за тях са опиат, а водката е радост за душата. Те винаги на запад търсят враг, в богатите и “зли капиталисти”. Макар и да живеят в Гулаг, за тях светът е пълен с фашисти. Нападат всеки скъсал с тях съсед. Воюват и със своите поети. С претенции за нов световен ред раздават милосърдие с ракети. Но този път не случиха с врага. Украйна се превърна в едър залък. Зад нея е застанал днес света! И шансът на диктатора е малък.
На всички е ясно, че Запада чакаше този Парадкато единствен начин да победи в този конфликт, който разпали. Само че това е Парад на Победата, където се показва най-силното оръжие на Русия за да победи фашизма, нацистите и всяко друго зло на света. Оръжие, което Запада няма! Това са Хората ! Народа на Русия, свързал безусловно живота си с живота на Своето Отечество ! Затова Русия е непобедима, защото няма измислена такава машина или бомба, която да постига винаги победа така както Хората!
Не ставай смешен! Скоро хората ще изгонят с камъни диктатора и лакеите му от Кремъл. Само гледай!
Двете изгнили империи - Америка и Русия продължават да показват своето истинско лице - срещу мира, готови да подпалят света, за да задоволят най-долните си нагони. Смърт, война, разрушение, манипулации, поробване на други народи.
Смешният си ти, а коментарът е много правилет, докато твоята реплика под него показва пълно мозъчно безсилие.
Защо ли ги пишат тези неверни статии, след като можем сами да видим парада на ю-тюб, ако не другаде. Какво значи, "нямаше нито един съвременен танк?", след като имаше доста съременни танкове на парада. Ама хайде, момчето-автор на статията заработило някой лев за кафе.
Русия е във ожесточена ( нападателна и завоевателна за нея) война. Техниката е на фронта. Много просто. И нищо странно.
Липсват ми танковете от предишните паради. Всъщност съвсем забравих, че то не останаха танкове за показване, почти всички отидоха за вторични суровини по полетата на Украйна.
Цензурира по всички правила на играта. Сакън да не си напише човек мнението. Страхувате се от мненията на хората. Защо ? Гузна съвест.
Честно ли се отнася към нас. Не. Ето така стои въпроса с войната сега. Който е не честен и не коректен си изпроси боя.
Чететели, бгколхозници безаналогови: "Докога САЩ ще спасяват Русия - особеностите на руската неблагодарност Защо в Кремъл забравиха думите на Максим Горки: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците“!!! Събитията от последните няколко седмици, породени от вероломната руска агресия срещу свободна, независима и демократична Украйна, докараха до истерия родните русофили, които ни обясняват как светът щял да бъде загубен без Русия и как САЩ искали да унищожат любимата им държава. Затова нека да направим една историческа ретроспекция и да видим колко пъти САЩ са спасявали Русия от глад и разорение Първият път, когато САЩ подават спасителна ръка, е в края на XIX век. В Русия настъпва масов глад, хвърлил страната в социален хаос. В САЩ започват масови благотворителни акции и дарителски кампании в помощ на гладуващите в Русия. САЩ организират и финансират т. нар. “флот на глада“ – флотилия от кораби, които пренасят хиляди тонове храни, медикаменти, дрехи. САЩ предоставят огромна финансова помощ на руските губернии, тъй като руското царско правителство не може да се справи с хуманитарната катастрофа. Бъдещият руски император Николай Втори пише: „Ние сме дълбоко трогнати затова, че при нас от Америка идват кораби, пълни с продоволствие.“ Представителите на руската интелигенция пишат: „Изпращайки хляб на руските хора в години на лишения и нужди, САЩ проявяват вълнуващ пример на братски чувства.“ Доказателство за голямото дело, извършено от народа и правитеството на САЩ са картините на великият руски художник–маринист Иван Айвазовски – “Пристигането на кораба „Мисури“ и „Раздаване на продоволствие“ – 1892 г. Няма да даваме описание на картините, тъй като всеки от читателите може да ги разгледа и да даде своето мнение и оценка. Вторият път, когато САЩ буквално спасяват Русия от социална, икономическа и политическа катастрофа, са годините след болшевишката революция. Какво всъщност се случва в Русия през 20-те години на XX век? Започва глад, който историците определят като най-страшния в цялата история на руската държава и го сравняват с „великия мор“ по времето на Борис Годунов в началото на XVII век. Американският историк Ричард Пайпс пише: „Гладът в Русия през 1921-1923 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието.“ Това е колосална хуманитарно-социална катастрофа. Гладът от 1921– 1923 г. е безпрецедентен по своите мащаби – той обхваща огромна територия от Урал до Черно море, на която живеят около 50 милиона човека. По приблизителни данни загиват не по-малко от 8 милиона. През 1920 г. от глад умират половината от членовете на Руската Академия на Науките, а населението на Петроград намалява наполовина. На X конгрес на терористичната болшевишка партия нейният вожд Владимир Ленин в своя реч казва: „Невъзможно е да се изземват излишъците от селяните, просто защото те нямат такива. Ако не решим проблема с глада сред селяните, то това може да доведе до гибелта на държава.“ Когато гладът става масово явление, болшевиките се опитват да скрият хуманитарната катастрофа, като бръщолевят за електрификация и плана ГОЕЛРО. Бедствието придобива убийствени размери. Дори вестник „Правда“ признава, че в страната гладуват 25 млн. човека, но числото е много по-голямо. През 1921 г. Патриарх Тихон прави следното обръщение: „Към Епископа на Ню Йорк, Чрез Вас призовавам народа на Съединените щати на Северна Америка. В Русия цари глад. Хлябът в много губернии, които бяха житници на страната е изгорен от сушата. На базата на глада възникнаха епидемии. Необходима е най-разнообразна помощ. Всякакви съображения от друго естество трябва да бъдат оставени настрани – загиват хора, загива бъдещето, населението изоставя своите домове, земи, ниви, стопанства и бяга на изток с вик – ХЛЯБ. Протакането ни заплашва с невиждани досега бедствия. Изпратете незабавно хляб и медикаменти.“ През същата 1921 г. обръщение прави и болшевикът Максим Горки: „За страната на Толстой и Достоевски, Менделеев и Павлов, Глинка и други световно ценни хора дойдоха страшни дни и аз смея да вярвам, че културните хора в Европа и Америка, разбирайки за трагичното положение на руските хора незабавно ще помогнат с хляб и медикаменти.“ Както може да се очаква, американците реагират светкавично и професионално. С реализацията на хуманитарната операция по спасяването на Русия се заема Американската Администрация за Помощи (АРА – American Relief Administration). АРА прави нарочно обръщение, в което се казва: „АРА поставя пред себе си само една задача – да окаже възможната помощ на руския народ, на гладуващите, болните и най-вече на децата. Ние, като християнска нация сме длъжни да положим големи усилия за предотвратяване на трагедията.“ Ръководител на АРА във Вашингтон е Хърбърт Хувър – бъдещият президент на САЩ. Конгресът на САЩ отпуска за спасението на умиращите от глад в Русия 59 000 000 долара (1 милиард долара по съвременния курс). Отделно от това фондация „Рокфелер“ заделя 1,1 милиона долара (20 000 000 съвр.) за подкрепа на руските учители. През 1921-1922 г. само в Башкирия от САЩ са доставени над 30 000 тона продоволствие, 1 млн. консерви с мляко, неизброимо количество дрехи. За борба с холерата САЩ доставят лекарства, дезинфектанти, медицинско оборудване. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Огромен е приносът на САЩ по кампанията по засяване на житни култури през 1922 г., за която осигуряват семена, техника, инвентар. Владимир Маяковски пише през 1921 г. следното четиристишие: „Кормит АРА, удастса ей прикормить милион детей... Иностранньй рабочий помогает удастся и ему дать пищу милиону одному...“ Но Маяковски дълбоко греши. Спасените от АРА са много повече. През 1923 г. вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 000 градове и села се разпределиха повече от 1. 25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала 15 хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти и ваксинира 10 млн. човека против различни епидимични болести.“ Тука е моментът дебело да се подчертае, че помощта на АРА е абсолютно безкористна и безплатна Но какво се случва, след като Русия се стабилизира благодарение на огромната помощ от САЩ ? Точно след една година, в края на 1922 г. Максим Горки пише: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между човеците, в момент, когато човечесвото отчаяно се нуждае подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт.“ Пак през същата 1922 г. Лев Троцки в своя статия пише: „Когато корабите на АРА пристигнат и продоволствието бъде раздадено, ще бъдат нахранени 5 млн. възрастни гладуващи. Ако сравним помощта на АРА с помощта на други европейски организации , то ще видим, че всички взети заедно вършат 10 пъти по-малко работа.“ Лев Каменев: „Благодарение на огромната, съвършено безкористна помощ на АРА, милиони хора от всички възрасти бяха спасени от смърт и цели поселения и даже градове оцеляха от грозящата ги страшна катастрофа. Народите, населяващи СССР никога няма да забравят оказаната им чрез АРА помощ от американският народ.“ След всичко написано по-горе съвсем нормално е да си зададем въпроса как се отнасят спасените към спасителите си. С любов? Или поне с благодарност? Нищо подобно. Знаете ли как? Не само без капка благодарност, но даже с подозрителност и презрение. Общото впечатление е, че населението на болшевишка Русия смята, че американците оказват тази помощ, заради тайни, подмолни, мръснишки планове, насочени към Русия. Недоверието на работническо-селската маса е огромно. Истерията в болшевишката преса е толкова голяма, че много съветски политически дейци са чудят как да оправдаят злостната кампания, която се вихри срещу АРА и САЩ. Писателят Корней Чуковски пише анонимно писмо до АРА от името на „една жена“, в което се старае да обясни особеностите на руската неблагодарност Ще се позволя да цитирам пълния текст, за да можете да оцените атмосферата на онези години: „Тази сутрин няма чай, нито хляб. Аз спя с палтото, мастилото в мастилницата е замръзнало, печката не е палена цяла зима, мебелите отдавна са изгорени. Слагам си ръкавиците и вземам книга. Без ръкавици е невъзможно да се разгръщат страниците, те също са замръзнали. Книгата е пълна с идеализъм, но аз забелязвам само пасажите, отнасящи се до храната. Какви гастрономи са били героите от знаменитите романи – Пикуик, Ана Каренина, Родрик Хъдсън, мадам Бовари. Опитвайки се да избягаме от гладна смърт, напуснахме Петроград и отидохме на село. Но се оказа, че селяните ядат глина, мишки, кора от дърветата. Смъртта за тях беше много по – близка и позната, отколкото за нас и след три месеца, аз и моето семейство се върнахме в Петроград, за да умрем тук. Но като се приближихме към сградата, аз видях нещо, което ми се стори като чудо – две весели деца стояха на стълбите, пред входа на сградата и когато аз ги погледнах, те се засмяха. Не повярвах на очите си – за три години аз не бях виждала смеещи се деца. Момчетата и момичетата, които ми се налагаше да виждам, изглеждаха като старци – мършави, сиви и злобни. А тези деца стояха и се смееха, сякаш цялата младост на Петроград беше възкръснала. Те се боричкаха, както го правят децата, закачаха преминаващите, качваха се по каруците, преследваха файтоните...Всички говореха, че отнякъде, от далече, от някаква Америка дошли странни, неразбираеми хора, Някакви странни младежи, които донесли със себе си истинска захар, не захарин и истинско бяло брашно и хранили безплатно. Наистина – с предимство били слабите и болни деца. Скоро в детския език се появи нов израз – “по американски“, т. е. да се нахраниш до насита. Връщайки се у дома децата пръхтяха – “американците днес ни нахраниха до пръсване.“Ако си бяха научили урока добре казваха – “днес си научих урока по американски“ . Един хлапак, който се възхищаваше от мускулите на свой приятел, казваше, че са „истински, американски“. Скоро научихме и какво означава АРА и от честата употреба, скоро придоби и руски окончания – “...аровски, ...арски“. Вместо „ура“, децата крещяха „ара“. Чудно ли е тогава, че гладните бащи завиждаха на бързо укрепващите си деца? Ние станахме пролетарии, а нашите потомци се превръщаха в буржуи, когато връщайки се у дома се хвалеха: „Вие нагъвате кисели краставички и картофи, а ние днес ядохме топли макарони и горещо какао.“ В стремежа си да предотврати разрива между родители и деца АРА разработи план за помощ на родителите. Аз получих писмо от берлински издател с известие, че е издал един от мойте стари ръкописи и като аванс ми изпраща чрез АРА три пратки с продукти. Само помислете – три пратки продукти чрез АРА... Знаете ли, скъпи мой Рокфелер, какво значеха за мен тези три пратки...? Можете ли да разберете колко съм благодарна на Колумб, че някога е открил Америка...? Благодаря ти, стари мореплавателю, благодаря, скитнико...! Тези три пратки значеха за мен повече от спаение от гладна смърт. Те ми дадоха възможност да се върна към литератураната работа и аз отново се почуствах писателка. Но колко дълго тези пратки идваха до мен?! Моите деца всеки ден тичаха до бюрото на АРА на булевард „Морски“ и всеки ден се връщаха с празни ръце. Аз се съмнявам, че дори един американец може да разбере радостта ми, когато цялото семейство дърпахме към дома количката с дългоочакваните пратки от АРА и ги качвахме до третия етаж на дома ни. Не е ли чудо, че от другия край на света, някакви си янки, за които цял живот съм слушала, че са безсърдечни, мръсници, отдали се на печалбата, не е ли чудо, че тези хора са изминали хиляди мили, за да ме нахранят и да ме направят щастлива...?!Аз почуствах настъпването на нова, прекрасна епоха...Киев страда – Ню Йорк чувства. Бедите на Петроград вълнуват Бостън. Как всички градове се сливат в един – Москва става съсед на Чикаго. Океани и планините, които ни разделяха, престават да съществуват. Не е ли това епохата, предсказана от американския поет: „Are all nation comming, Is there to be one heart on the gloub“ Но ако ме питате изпитва ли руският народ истинска благодарност към американският народ, за спасените хиляди животи от болести и смърт, аз ще съм принудена да кажа – едва ли... Отделни хора изпитват дълбока благодарност, но масата от хора – не... Но това се отнася само за Петроград и Москва. Причините лесно могат да бъдат разбрани. Ние преживяхне революцията, а човек преминал през такива изпитания спира да се доверява на всеки и вярва само на себе си, защото зад многото високопарни думи и фрази се крие лъжа. Даже сега, виждайки как Америка храни нашите деца у нас казват: „...това не е искрено, това е измама“. Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии. За съжаление руският интелигент едва ли познава американския...Той е чувал само за „Уолстрийт“ и фокстрота. В Русия няма книги за американската история. Нашите хора не знаят нищо за американската литература и наука. Във време, когато нашите магазини са залети с евтини немски романи, единственият преведен у нас автор е Ъптън Синклер, който учи нашия народ да вижда само отрицателните страни на Америка. Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели. Те знаят за замислените американци, бързащи в своите автомобили и казват – “такива хора не може да ни хранят просто така...“ В очите на руснаците тези хора не изглеждат добри. Те са вечно заети, винаги официални и винаги изглеждат високомерни от висотата на заеманите от тях високи управленски позиции. Аз често забелязвах, че след контактите си с американците, руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците на само да ги хранят, но и да проявават интерес и към личният им живот. Но американците са пределно сдържани. Затова руснаците ги смятат за безчувствени и крайни формалисти. Всичко гореизказано за отношението на руснаците не е просто мое мнение. В знаменития роман на Пилняк „Третата столица“ от 1923 г. представителите на АРА са показани като пияници. В нито една руска книга аз не видях добро отношение към АРА. Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му ? Не!И не го обвинявайте много строго в неблагодарност. Защото само свободните хора могат да изпитват и искрено да изразяват своята благодарност.“ Когато преминава критичната фаза на хуманитарната катастрофа, престъпният болшевишки режим започва да не харесва американската помощ През юни 1922 год, болшевиките шокират света, като заявяват, че възобновяват износа на руско зърно. На пристанището в Одеса може да бъде забелязана следната гледка – американски кораб разтоварва продоволствие, а до него кораб товари руско зърно за износ за Хамбург. Тези действия на болшевиките правят невъзможно събирането на помощи в САЩ и през юни 1923 г. дейността на АРА е прекратена. Болшевишката пропаганда започва разюздана кампания по оклеветяването на АРА и САЩ за подривна и шпионска дейност. Насажда се примитивен антиамериканизъм и това продължава и до днес, като по всички федерални телевизионни канали яростно се говори, че САЩ искат да унищожат Русия. Но да се върнем към нашата тема – това е вторият път, в който САЩ спасяват руската държава. Третият път е по времето на Втората световна война, чрез програмата „Лендлийз“, програма за 240 млрд. съвременни долара. Само ще отбележа, че могъща и богата Русия връща микроскопична част от тях. Няма да се спирам подробно на тази програма, тъй като има много достъпни факти, с който любознателният читател може да се запознае. Но днес никой не иска да си спомни за 90-е години на ХХ век... Русия отново е в пълна икономическа, политическа и хуманитарна катастрофа. Русия е разорена и докарана до просешка тояга. Въпреки политическата конфронтация САЩ подават ръка на Русия и я спасяват от глад и мизерия. За 5 години (от 1992 до 1997) САЩ организират 500 полета на транспортни самолети, които пренасят стотици хиляди тонове храни, медикаменти и дрехи. Много е важно да отбележим, че това са самолети на така омразното на Русия НАТО... Като направим равносметка излиза, че за около 105 години САЩ спасяват Русия четири пъти от глад, болести, разруха и разпад. И срещу това получават хули и презрение. Както става ясно, независимо от политическите различия, икономическата пропаст между Русия и САЩ и омразата на Русия, винаги, когато тя има нужда от помощ, САЩ се отзовават безкористно и добронамерено с християнско милосърдие. Но когато трудностите преминат Русия започва да проявява своята омраза и неблагодарност и започва да се държи заядливо, високомерно, нагло и дори просташки. Заради всички посочени факти ние, нормалните хора, задаваме следния въпрос към цялата свободна, демократична и цивилизована общественост в света и конкретно към Съединените Американски Щати: Не е ли време да спрете да спасявате една неблагодарна и изостанала държава ?!
Танкове. Да бяхте гледали. Излъгахте Телевизиите старите хора. Майка ми 85г. мисли че няма парад.
ПУТИН ПОКАЗА "ЛАОСКИ Т-34", НЯКОЛКО КАМИОНА И ТРИ МАКЕТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ РАКЕТИ Нямаше самолети и танкове, зашото в Русия останаха само надувните. Нямаще кадрови военни, защото редовната руска 800,000 армия анихилира. Преминаха курсанти и кадети, утрешното пушечно месо на Путин в Украйна. Ракетите също свършиха. В последната предпазнично/празничма 9-то майска бомбардировка Русия хвърли само една (дали не е и последната) ракета Кинжал, която пък украинските Patriot, безпроблемно свалиха. Patriot има много модификации, но точно тази е 30 годишна. В крайна сметка решистрираме последния АНАЛО ГОВНЕТ военен парад и поредната АНАЛО ГОВНЕТ военна разработка :)))
Нов формат на Безсмъртния полк Сега не само внук може да излезе с портрет на дядо си, но и дядо може да излезе с портрет на внука си
