Копие ли е АК-47 на Sturmgewehr 44?
Сходният вид на двете оръжия е родил множество спекулации и конспирации
Обратно в новинатаКоментари - Копие ли е АК-47 на Sturmgewehr 44? | IT.dir.bg
Коментари
мине не мине малко време и старата песен на нов глас. За идиотите е копие, за грамотните не.
В крайна сметка едните са прибрали чертежи, скици и планове, а другите са прибрали авторите и идеолозите им. Така, че не е трудно да се види аналогия с немски разработки в почти всяка една сфера - от бита до военно-промишления комплекс.
в началото на 40-те няма как немците да са въоръжени с Gewehr 41, пушката навлиза по-късно и е доста лимитирана, предимно се разчита на винтовката Karabiner 98 kurz и MP-40.
Освен, че е ОЧЕВИДНО копие на германската пушка, АК е направен от ГЕРМАНЕЦ, Шмайзер, а не от неграмотния Калашников! Защо пропускате този важен факт?
Даа, абсолютно руско си е като матрьошката, ама това че Хюго Шмайзер 5 години е държан в СССР в същото конструкторско бюро където се подвизава технически неграмотния "гений" Калашников е без значение. Та самите руснаци на паметника на Калашников в Москва бяха сложили чертежите на немското оръжие, та трябваше да ги изчегъртат с флекс:) А всъщност и матрьошката е създадена по подобие на японски кукли, изобразяващи седемте бога на щастието. Първоначално една в друга са поставяни фигурките на Фукурум! А самият Калашников е бил много удобен за целите на руската пропаганда, освен с биография и с инициали, защото Хюго Хмайзер е разработил в СССР "АК като автоматический карабин"!
Калаша не е германски! Никой германски уважаваш себе си инженер няма да остави 2 милиметра хлабина. Те за две десети от милиметъра се втелясват.
Наистина двете оръжия не са еднакви, като изключим приликата във външния вид. И да, наистина автомата е разработен под ръководството на Шмайзер, а не на Калашников. Твърдението, че нарочно има толеранси в изработката, за да се избегне засичането в лоши атмосферни условия, е пълна глупост, просто по онова време, пък и сега, руснаците не са имали технологиите да създадат нещо прецизно. Всъщност автомата доста често си засича, но това се дължи най-вече на скапаните муниции.
е неоспорим! Когато искаш да поставиш под съмнение нещо или да го омаловажиш, просто го оплюваш, нали така? И киселото мляко вече не е кисело и е гръцко, нали?
Ми те разглобени нищо общо нямат...трябва да си малоумен да кажеш , че е копие. Все едно Hyundai & Mercedes....повечето коли си приличат защото аеродинамиката е една за всички, както и технологиите. Стига :) Мир да има :)
Хюго Шмайсер никога не е бил в това бюро. Всеки който е работил там го е казвал много пъти. Също както и легендата че АК пробива релса на 100м не е вярна.
Яко некадърна статия. Едното оръжие излиза години по-късно от другото и е очевадно копие.
Тва наистина и матрьошките не са руски, откраднали са иг от японците :))) Бездарно племе, заето само да превзема земи и да обяснява, колко са им големи душите и колко са невинни :))) При положение, че дори Калашников е признал, че Шмайзер е работил върху АК, какво има да се спори? Американците поне си купуват германските оръжия на пазара и направиха фон Браун шеф на НАСА!
Въпрос: може ли неграмотен фатмак да конструира АК-47? Вероятността е по-голяма от тая, шимпанзе с пишеща машина да случайно натрака "Война и мир", но значително по-малка от това, да спечелиш шестица от тотото..
АК е продукт на руския военен гений Калашников. Във всяко модерно оръжие ще се открие сходство с някакво друго, създадено преди това. Ако някой соросоид прояви усет за творчество, може да открие прилика на АК дори с пищова на Лефоше, създаден няколко века по-рано. Щурмгевер отдавна е загробен, но АК се произвежда в десетки държави и остава най-сигурният и поразяващ автомат в света.
Бих казал подобрено копие е най-точното определение. За гения Калашников какво да кажем. В Германия конструкторски бюра с дългогодишен опит са работил върху това оръжие, а в Русия сам човек без специално образование създава този автомат. Има ли някой който да вярва на тази приказка?
Прочетете това на Автор: Йордан Николов за ExtremeCentrePoint по немски и руски източници: „Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмо-класно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …” Александар Зайцев, военен инженер-конструктор Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайсер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайсер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка. 5148_sturmcover1 Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG. Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.
Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайсер? Хуго Шмайзер На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайсер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация. По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайсер и брат му Ханс Шмайсер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците. В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема. През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайсер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайсер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайсер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников. В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайсер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайсер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро. След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайсер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайсер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Аз не съм спец по оръженйната история, но ВСВ ми е хоби което означава че чета всичко на темата което ми попадне. Сещам се за две книги в момента. Едната писана от немски войник изкарал войната от началото до край на фронта и след края й, бяга в Канада. "Всички наши снайперисти търсеха да земенят немските пушки с руски защото бяха по добри, но те рядко се намираха." Още от книгата написана лично от Ханс Гудериан "Водач на Танкове" - бащата на блитцкрйг стратегията и всепризнат грос-майстор в танковото дело "Руският танк Т-34 беше по успешен от немските танкове. Към 43-44г решихме че така не може да продължава и трябваше да направим нещо. Първоначално идеята беше да копираме Т-34 1 към 1. Решениято да не го правим не беше базирано на някакво национална гордост че не бива да копираме танковете на врага, а на това че двигателят на Т-34 беше направен изцяло от алуминий...матерял до който ние нямахме достъп в необходимите количества". Какво сочи това. Че руснаците са способни на имат добри и ефективни идеи които определено да работят по добре от немските еквиваленти. А не както някои от коменитращите се опитват да ни убедят...че руснаците не могът нищо. Русия има ОГРОМНИ приноси към в редица сфери и военното дело е едно от тях. Възможно е да са копирали немска пушка..в това няма нищо лошо...и немците са кипирали пушката от някой друг..ако се поинтересувате ще видете че не немците са били първите в правенето на огнестрелни оръжия, което означава че са заемствали от някъде другаде. Също така е напълно възможно руснаците сами и без да влият от външни фактори да си стиганли до същите заключения до които е стигнал и човека направил немската пушка. Помнете едно: Ако много хора има дървета с ябълки, всеки рано или късно САМ ще се сети да направи сок, ракия или сладкиш от тях....
През 1944 год никакво немско оръжие не е било в състояние да промени хода на войната. Руснаците бият швабите по всички фронтове. Немската пропаганда започва да манипулира света с производствата на някакви нови автомати, реактивни самолети, подводници и атомни бомби, с които щели да победят. Щурмгевеер е продукт на тази пропаганда. А Руснаците пердашат с Шпаген и Мосин и нищо не може да ги спре. Бойният опит на съветската армия дава основания след войната да се конструира и произведЕ АК
като прочета само "изключително кораво оръжие" и ми стгава ясно кой, как и защо е писал тези статия...
АК е от малкото продаваеми руски продукти, нормално е само за него да пишете и да величаете. Но не е най-доброто оръжие. М16 има доста предимства, точност, далекобойност, по-удобен е за употреба. АК е по-мощен, но заради амунициите. А и АК е повече германски, отколкото руски.
А и пак започнахте с 2СВ. Русия нямаше шанс срещу Германия, ако се биеха 1:1. Дори преди битката при Курск, Германия отклонява 1/3та от машините за Африка. А Германия сега е заедно с Англия, Франция, САЩ ;)
Хуго е имал малка оръжейна работилница в Тюрингия. Пилил, стъргал, шкурил ... Там скалъпил своя автомат. Представя го като автоматично оръжие за еднократна употреба. Но германците през 44 год вече са на такъв зор, че се хващат за всяка спасителна сламка. Днес никой не ползва Шмайзер. А АК е руска иновация в оръжейното дело и има голям и дълготраен успех.
Толкоз много глупости , не бях чел от много време. Идея си си няма каква мотивация има в главата ви да пишете толкова лъжи !!! :-)
Ясно е написано ЗА ТЪПАЦИТЕ, че двата автомата са конструктивно различни, ама котка по гръб и соросоид по корем - не пада!!!!!!
Михаил Калашников НИТО Е НЕГРАМОТЕН, НИТО Е ПРОСТ. Тая опорна точка от козяк те издава, нещастник!!!
От 100 м се вижда, че АК-47 е клонинг на SG-44 .. а това, че имали малки разлики в механизмите само подтвърждава, че руснаците зле са прикрили измамата. И да .. не Калашников е измислил АК-47 ( някакъв си работник без образование ) а пленения, от руснаците, Хуго Шмайзер .. същият измислил и SG.
Не че е копие, ами е опростено копие. Типично за руският инженерен ''гений''..И разбира се, опростеният боклук е много евтин, съответно и много разпространен. СъветопИдалите, нали не са ходили в казарма и не знаят, че това един почти безполезен отпадък, като всичко, що е сделано от руснак..Но, вярно е, идеален е за всякакви талибани и клошари. Ръси куршуми във всички посоки ( щото не става за прицел). Тъкмо като за хванати от гората ''бойци''
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайсер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников. В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайсер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайсер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро. След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайсер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайсер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
Дрън, дрън, ярина... Бай ти хюго е разбирал от автоматични карабини толкова, колкото магаре от духова музика. И е бил в Русия защото е разбирал от студено щамповане на стомана, което е доста по-евтино от изработването на цевната кутия на фреза. А тъй като е предстояло масово превъоръжаване, това е било съществено. Преоборудването на производството обаче става чак края на 50-те и от 60-та АК се прави със щампована кутия. Защо толкова дълго? Ами защото руснаците са решили основни проблеми в технологията на немците, заради които щурмгевеерите са се пукали като грънци, при интензивна експлоатация. Относно неграмотния селянин, вземи ти самия се поограмоти малко. После намери дипломата на Ричард Гатлинг. Или потърси кой университет е завършил Хайръм Максим. Ако ти е малко, запознай се с биографиите на Едисон и Гейтс.
Хуго е бил необразован оръжеен техник, с шлосерски и стругарски умения. Имал е малка работилница, както много други. И днес в Зул има такива оръжейници, които произвеждат предимно ловно оръжие, с марка Симсон. Хуго е надут балон от немската пропаганда, преди пълната капитулация на Германия. Немските войници предпочитали изпитани пушки пред автомата на Хуго. Калашников е самороден руски гений във военното дело. Хуго само му е прислужвал след войната.
