Коментари - Какво се случва с човешкото тяло в Космоса? | IT.dir.bg

Аз не отхвърлям вече установените факти, а предлагам друга гледна точка, която да допълни нещата. Ако не ти харесва думата Етер, можеш да го кръстиш с друго име, но трябва да наричаме някак си това , за което говорим. Не знам дали е поле или нещо много по комплексно, но истината е, че това нещо има все още неоткрити и неизследвани параметри. За по лесно аз ще си му викам ЕТЕР, за да върви дискусията. Та според мен тоя ЕТЕР въздейства на всяко тяло от всички страни равномерно, нещо като налягането, което течността оказва на тяло потопено в нея. Когато се приближаваш до масивно тяло, то се явява като екран от съответната страна и силите остават неуравновесени, откъдето се появява едностранен натиск под формата на теглои с вектор насочен към екрана. Това обяснява добре факта на намаляването на теглото с отдалечаването от Земята и безтегловността в открития Космос, както и различните гравитации в близост до други планети с маси различни от земната. От тук следва и извода, че за да се осигурят на космонавтите условия с гравитация като земната трябва постоянно ускорение равно на (g=9.8), т.е. кораба постоянно да се ускорява със g=9,8 в едната посока до половината път и после постоянно да забавя с -g до пристигане то му! Така космонавтите ще имат същите условия като на Земята по време на пътуването. Какви двигатали и гириво ще използват е въпрос на технологии, но това е друга тема. За да променят g на -g трябва да променят вектора на скоростта на 180 като завъртят кораба или да включт челни двигатели и да спрат задните.

Интересно ! Танковете обаче имат достатъчна маса около танкистите , бронята е от всички страни и би следвало вътре танкистите да са в безтегловност !?!? Нали ?

Според мен добре си се ориентирал/а за етера но трябва да ти кажа, че не разбираш някои неща. В условията на нулева гравитация няма смисъл да поддържаш ускорение за да запазиш дадена скорост а само трябва да използваш двигателите за да я достигнеш. Освен ако няма някоя технология която да го предотврати то при висока скорост напр. 1% от тази на светлината даденото тяло ще се разпадне под натиска на собствената си релативистична маса. Маса (с един от споменатите й по-горе аспекти) и тегло на обект са различни неща. Второто е условна характеристика нямащо директна връзка при изкуствената гравитация. Ако както казваш векторът на движение при гравитация на планета е обратен (не е привличане а натиск) то тогава трябва също да приемем, че освен телата се движи и самият етер за да придаде ускорение на обектите. Ако това е така то идеята ти за изкуствена гравитация трябва да се преформулира доколкото ускоряването на косм. кораб ще предизвика специфичен гравитационен "натиск" към неговите вертикални задни стени. Да не говорим какво биха предизвикали промени в траекторията, маневри и т.н. От астронавтите вътре няма да остане нищо.

За да се поддържа изкуствена гравитация трябва или въртене, за да се получат центробежни сили, които да "лепят" екипажа по периферията, като при този вариант може да се поддържа постоянна скорост ИЛИ постоянно ускорение = g (не постоянна скорост), което ускорение от P=mg, ще породи теглото. Разбира се, че има разлика между масата и теглото. За да има тегло, трябва ускорение на мацата, а не постоанна скорост (за втория пример). По отношение на забележката, че при натиск отгоре Етера би трябвало да се движи не е задължително. За пример - течноста упражнява равномерно налягане върху всочки точки на потопено в нея тяло, без да е задължително да се движи. Разбира се течноста може и да се движи, но тогава се променя разпределението на налягането по повърхностите на тялото. Мисля, че същата логика би могла да се прилага и при Етера. По последната забележка, не виждам претоварване на структурата, ако се подържа g около 9,8 - 10. Всички структури на Земята го издържат, а в авиацията и ракетостроенето неколкократно го надвишават.

Уточнение - не масата прави безтегловността, а равномерния натиск, налягане от всички страни на тялото, когато е в открития космос (свойство на Етера), което не може да стане на Земята или в близост до нея, защото тя (Земята) служи като екран от едната страна, поглъщайки или отслабвайки полето на Етера и останалата неуравновесена насрещна сила ни "залепва" за Земята и на това струва ми се викаме земна гравитация. При тая постановка нещата имат просто обяснение и нямаме нужда да ги усложняваме и да търсим несъществуваща "гравитация".

Добре де ако не надвишаваме ускорения даващи само 9-10 g тогава ще ни трябва цяла вечност за да достигнем високи скорости от една страна. От друга страна с увеличаването на скоростта за да продължава процеса ще е необходима все повече енергия. Говоря за скорости 1-2% от тази на светлината, което е вече нещо можещо да те закара до Алфа Кентавър например за 10-на години. Може тези архаични начини за пътуване да вършат работа при кратки разстояния до 15-на светл. год. но при по-големи е просто смешно да се обсъжда. Решенията при пътуванията до далечни звезди според мен нямат нищо общо със стандартното придвижване от точка А до Б. Кардинално и фундаментално други технологии са нужни в сравнение със съществуващите сега.