Коментари - Защо маршрутът на отиване изглежда по-дълъг | IT.dir.bg

Срещнали се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане пита Вуте кaкво работи. - Научен работник - вика Вуте. - Е кво е тва научен работник - пита Нане. - Глей са, правим разни опите и докоментираме и протоколираме. Та значи фанем една стоножка, откинем й единио крак и речем "Оди ма!". Она оди. И ние пишем у протоколо - "она оди". После откинем още един крак, пак и речем "А оди ма!". Она па оди и ниа пишем у протоколо "она па оди". И така доде й откинем сите крака. Викаме й "А оди ма!", а она ни мръда, ни шава. И ние пишем у протоколо "она оглуше" ....

Причината е същата, поради която беше създаден прогрес-бара в инсталационните програми в компютрите. Ако не знаеш кога свършва даден процес, той ти се вижда безкраен дори само след секунди. Но ако виждаш края... даже в българския език казваме "видя му се края". Най-лесно се вижда, ако започнем даунлоуд на драйвер от сайта на НР през експлорер и през мозила. Първия показва неизвестно оставащо време, а втория си показва точно колко още има да чакаме.

Решението е много просто. Може навсякъде да се връщаме и така пътят ще е еднакво къс и в двете посоки.

Според мен е обратното. Когато се връщат е по-дълго. Поне при мен е така. Това го свързвам с факта че когато се прибираш искаш да се случи по-бързо и за това пътя ти се струва по -дълъг. Винаги когато тръгвам за някъде даже ми се струва доста бързо. Но като почна да се прибирам.... мъка...и пътя и времето едвам се точат. :))

Ние това отдавна го знаем. Като влиза го усещаш по-дълъг отколкото като излиза.

По-дълъг е пътят по нагорнището, независимо дали е отиване или връщане.

Зависи дали отиваш на работа или на море.

Тези учени прдизвикват само смях с техните методологии и емпирирчнен инструментариум. ИСтинската причина за описаното явление е съвсем проста и тя може да се обясни с факти от ежедневието: Когато човек отива някъде , където го очаква нещо, различно от всекидневните неща, например отпуска, дестинация с приятни преживявания, времето "тече по-бавно", защото самото очакване за промяната, която ще се извърши, действа напрягащо, "изнервщщо" и пр. поради което натоварва психиката, създавайки илюзията за "проточване" нас времето. Най-простият пример е чакането на опашка, или някакво друго натоварващо преживяване! В такива случаи казваме времето се точеше неумолимо бавно - т.е. суберктивното преживяване като причина е на лице, но в случая "учените" само констатират, без да могат да обяснят явлението. И обратно: когато сме разтоварени от очакването за нещо, или преживяваме нещо много приятно, времето като че лети. Следният стих не оставя съмнение за това: "Затова за любовта се казва, че тя е безметежно щастие, забрава сладка, в която времето е спряло, макар и неусетно да минава."

Можеше просто да кажеш, че когато отиваме някъде всичко е непознато, а когато се връщаме вече дори пътя ни е познат. Това създава субективно усещане за времето.