Коментари - Учени откриха нови части от пъзела на първия живот на Земята | IT.dir.bg

Чувал съм за строматолити, да. Това също са бактерии. Срещат се и като колонии от бактерии, т.е. много бактерии натрупани на едно място. Това не ги прави нещо по-различно от бактерии.

мисля няма смисъл да влизаш така остро в темата, всички имаме своите разбирания и вярвания ... въпросите, които Без промяна между другото са интересни, единствената особеност е че ако той е човек над 20 и е внимавал в училище би трябвало да знае отговорите им или поне отговорите които науката дава на тях. . Относно това за маймуните и маймуноподобните еволюирали по-късно ... Това показва фундаментална грешка в разбирането на еволюцията! Тя не е развитие на видовете в права линия водеща абсолютно винаги в една и съща посока. Не е задължително бактерия, да еволюира в многоклетъчно, в планктон, в медуза, в милион други неща и като извърви този еволюционен път да се превърне в най-висшето нещо във вселената - човек. Като начало човекът не е най-висшето нещо във вселената, той е просто доминиращ в момента вид. Има ли по-силни видове - безброй, има ли по-бързи, по-гъвкави, по-издържливи на температури, виждащи по-добре, летящи, плуващи ... каквато и черта да си измислиш има примери които показват някой който е по-добър от нас. Единственото в което може би сме най-добри е, че смятаме себе си за най-умни, каквото и да означа това. Човек не е целта на еволюцията, ролята на еволюцията не е с времето да превърне всички видове в хора, ролята на еволюцията е видовете да оцелеят. Видовете се променят, за да оцелеят. Така един вид на едно място е поставен пред едни предизвикателства и еволюира по един начин, но ако част от този вид мигрира някъде другаде ще бъде поставена в различни условия и ще еволюира по друг начин. Все още има бактерии на планетата ни! Те очевидно са еволюирали от някои първични бактерии, но са си останали бактерии, защото са срещнали удачни условия за живот и не им се е налагало да се променят толкова за да оцелеят за разлика от някои други бактерии. . Примерно аз и ти сме братя маймунки родени от една майка. Цял живот скачаме от клон на клон рупаме банани и портокали. Имаме огромни ръце и мощен гръб за да се хващаме здраво за клоните. Ти си имаш твоите женски, аз моите. В един момент решаваме, че дърветата които обитаваме от раждането ни са ни тесни за двамата и за да не се конфронтираме, аз повеждам моите женски и скачайки от клон на клон се местя на другия край на джунглата. Ти си оставаш тук скачаш от клон на клон и рупаш банани, аз съм на другия край на гората на десетки/стотици километри и също скачам от клон на клон и рупам банани. 50-100 години всичко е 6 има банани нашите деца и внуци скачат от клон на клон щастливо. Обаче мълния подпалва моята част от джунглата, внуците ми трябва да се спасят няма на къде да скачат от клон на клон дърветата горят. Вече са доскачали до края на джунглата, дървета няма, зад гърба им само огън, но там някъде в далечината на хоризонта се вижда друга гора. Внуците ми, краката им хич ги няма но принудени от съдбата слизат долу и тръгват през полето към онази другата гора. За твоите внуци огъня не е проблем защото моите и твоите територии са разделени от голяма река и огъня спира и не гори твоите джунгли. Обаче изведнъж се оказва че докато твоите внуци скачат от клон на клон и рупат банани, моите внуци ходят по полето, събират бръмбъри и ягоди за да се изхранят. Ние с теб сме от една майка родени, но съдбата на внуците ни е коренно различна. Твоите съхраняват традициите на майка ни - да скачат от клон на клон и да рупат банани, докато моите забравят тези традиции и изграждат нови - да ходят и да събират от земята. Моите внуци може въобще да не стигнат до онази гора на хоризонта, може вълци и лъвове да ги изядат по пътя, но може и да попаднат на някое местенце изобилно с ягоди и бръмръчета, само трябва да вървиш и да обикаляш по цял ден да ги събираш. И ето моите внуци с поколение на поколение вместо да тренират ръцете си в скачане от клон на клон тренират кратака си в ходене, ръцете им закърняват, караката им се развиват. След няколко десетки хилядолетия, ръцете на моите внуци вече ще са много слабички за скачане от клон на клон, защото няма нужда да са силни, но пък краката им ще са силни и яки за да вървят и тичат. И ето ти два различни вида тръгнали от едно и също място. . Сочиш към една дебела книга, но не си даваш сметката, че за горното което аз пиша в нелитературен стил са изписани цели библиотеки пълни с дебели книги. Не знам коя конкретно книга сочиш, предполагам някоя изпълнена с религиозни приказки и легенди преплетени с народна мъдрост, по вдъхновени от исторически събития. Моля те бъди така критичен и съмнителен към нея, както и към еволюцията. Виж го по този начин. Аргумента "Съществува бог, него така му скимна, щтракна с пръсти и готово нещата са така както са! Вярвай!" е доста неубедителен, а за жалост религиозните дебели книги са изпълнени от корица до корица с преповтаряне на този едничък аргумент. Не приемаш науката на вяра! Правилно правиш! Не това е смисъла на науката! Съмнението е една от движещите сили на науката. Но ако сравняваш науката с религия, то не приемай и религията на вяра! Нека с еднакъв метър мерим двете версии за реалността! . Само да вметна, че и така вече поста стана въздълъг. Науката няма всички отговори. Науката няма проблем да отговаря с не знам, за момента не знам и може и никога да не узная. Науката няма проблем да признае, че отговорите които има са само най-добрите за момента, не задължително абсолютно правилните. Религиите обикновено са тези които твърдят, че имат всички верни отговори за абсолютно всичко.

В написаното от тебе има някой верни моменти, обаче изпускаш нещо фундаментално важно, без което еволюцията НЕ РАБОТИ и това което описваш няма как да се случи. В твоя разказ, внуците ти слизайки от дърветата по принуда, няма как да развият стъпала за ходене просто от това, че са се сменили условията на средата, те са слезли от дървото на земята и пробват да ходят и това им е много необходимо. Не става така! И ето защо! Тяхната генетика е даденост и тази генетика им определя да имат не стъпала на краката, а хватателни крайници, както е при всички маймуни. Така са се родили такива и такива ще си умрат, няма как да се променят. Генетиката им е дефинирана от самото им раждане и те не могат да я променят каквото и да правят. И ето го важния момент сега! В тяхното поколение обаче, по ред причини , като например радиация , хормонален баланс на родителите, или просто случайно грешно свързване на гените в процеса на размножаване и грешно предаване на информацията, както е във всяка информационна система, може и даже не може , а със статистическа сигурност в известна част от потомството ще настъпят някакви МУТАЦИИ. Те са СЛУЧАЙНИ. Голяма част от тези мутации или ще бъдат НЕУТРАЛНИ или ще бъдат НЕГАТИВНИ спрямо средата на хабитат на твоите внуци. Т.е могат да не донесат никакво предимство или дори могат да донесат недостатък относно оцеляването на внуците ти. Но една малка част от тези мутации , чийто механизъм повтарям е случаен, ще донесат на новото поколение някакво предимство спрямо средата в която живеят. А тези индивиди ще имат статистически по-голям шанс да оцелеят пред останалите и съответно да предадат тези ПОЛОЖИТЕЛНИ мутации с гените си и свързаните с тях предимства за оцеляване към следващото поколение. И така нататък и така нататък. Ето, така работи еволюцията. С МУТАЦИИ. Това е фундаментално важно за нея.

Изместваш разговора в различна посока. Във възголемия си пост обясних какво фундаментално прави еволюцията докато ти в момента поставяш фокуса върху един от механизмите по който се случва, този низ от промени които обобщено наричаме еволюция. Мутацията не е единственият инструмент по който тези промени/еволюцията се случва. Също така имаш непълно разбиране за това как работи генетиката и ДНК-то което имаме. В известен смисъл то действително е неизменно, но всъщност в друг смисъл не е. Оффф пак надушвам въздълъг пост ... . Съвсем накратко макар и може да остана неразбран. Виж просто ДНКто съдържа колосално количество информация, по-голямата част от която всъщност остава неизползвана. В хода на живота си ДНКто ни превключва между различни черти при възможност и необходимост. Не няма да ти порасне трета ръка защото така си си пожелал за рожденият ден. Ако примерно работиш тежък физически труд за дълъг период от време, ти даваш сигнал на тялото си че то трябва да се адаптира към много по-голямо физическо натоварване. Трябва му повече сила, повече издържливост ... То проверява в наличните в ДНК инструкции, аха ето тук има едно "слайдърче" за мускулатурата преместваме го към повече мускули. Това се случва в хода на живота ни и ние предаваме на децата си това моментно състояние на ДНКто си. В случая с включени повече мускули. Те може в своя живот да не работят толкова физически може и да работят. Ако работят то те бутат това слайдърче още малко по посока мускули, техните внуци още малко, техните внуци още малко ... И изведнъж се оказва, че ти преди да почнеш тежката си физически кариера си бил примерно кожа и кости 50-60 кила с мокри парцали, а няколко поколения по-късно изпълнени с тежък физически труд внуците ти буквално се раждат претенденти за Мистър Олимпия. . Не става въпрос за мутации, нищо ново като ДНК код внуците ти не са придобили, въпроса е че самото ДНК не съдържа твърди закони - прави така! ти ще си хърбав цял живот! Не, ДНКто по-скоро задава някакви граници в които нещата да се случват - може да си хърбав примерно оценка 1 може да си мистър олимпия примерно 10ка или всичко по средата. От родителите си си наследил, че примерно 4 е добра позиция за тази черта. Все пак многото мускули на мистър олимпия означават огромно количество енергия вложена в тях и ако нямаш пряка полза от това то ти просто прахосваш енергия. Ако си наследил 4ка, може един живот да не стигне да стигнеш 10ка, това е ако 10ката е действително необходима и полагаш труд да я постигнеш. Наследил си 4ка, ще предадеш на децата си 6, те ще предадат на децата си 7 и тн. . Това важи и в случая на маймунките, една група от тях не използва ръцете си те отслабват и атрофират, в ДНКто им "едно тикче или слайдърче" се премества от повече към по-малко мускулатура по ръцете, за да не се хаби излишна енергия и обратното с краката. Маймунките не получават нови уникални черти, ДНКто им на този етап не се променя, те още не са нов вид, това действително става с мутации, те променят съществуващи черти. Обикновено мутациите идват след натрупването на такива малки промени. Всъщност по-голямата част от еволюционните промени са следствие на тази бавен тип еволюция, не следствие на революция която представляват мутациите. . Съвсем накратко ... хич не са кратки тези теми.

Отново има нещо вярно в написаното от теб, както и невярно. За да не сме прекалено многословни, и да се отплеснем към понятия като генотип и фенотип, трябва да се подчертае, че основните механизми на еволюцията в промяната на съществуващите и създаването на нови видове, са МУТАЦИИТЕ И ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР. Основната ни тема е всепак еволюцията, нали така. Мутациите, които като цяло са случаен процес непрекъснато "предлагат" варианти за нови видове, а естествения подбор отбира тези варианти, като унищожава неполезните спрямо някаква външна среда (която също не е константна, а се променя!) мутации и стимулира оцеляването и предаването в поколенията напред на полезните за оцеляването мутации. И всичко това става бавно и не може да се види ясно в рамките на един човешки живот и дори в рамките на десетки човешки поколения. Затова в генетиката често се изследват тези процеси с видове , които живеят кратко и много по-бързо сменят поколенията си, в рамките на дни например, като някои мухи. Това е като цяло основата на еволюцията и на появата на нови биологични видове.