Изследване показва, че представата за времето в мозъка е децентрализирана, като отделните невронни вериги имат собствени времеви механизми за специфични дейности.

Откритието не само увеличава възможността за изкуствено манипулиране на възприятията за време, но и обяснява защо чувството ни за време се променя при различни обстоятелства - например когато се забавляваме или сме под стрес.

Двама изследователи от университета в Минесота, щата Минеаполис обучили маймуни от вида резус да изпълняват задачи, изискващи да движат очите си между две точки в редовни интервали от една секунда, съобщава британският в. "Дейли Мейл", цитиран от БГНЕС.
Изследването е публикувано в научното списание "Ню Сайънтист".

Макар и с помощта на външни подсказки за следене на времето, след три месеца маймуните се научили да движат очите си между точките със средни интервали от 1,003 и 0,0973 секунди.
С помощта на електроди учените записали мозъчната дейност на 100 неврона в областта на мозъка, свързана с движението на очите, докато маймуните изпълнявали задачите. Те установили, че дейността на невроните намалява на редовни интервали между всяко движение на очите, което им позволило да предскажат кога ще дойде следващото движение.

По-бавният ритъм на понижаване на дейността на невроните отговарял на надценяването от маймуната на дължината на една секунда, а по-бързият ритъм на понижаване означавал, че тя движи очите си преди да е настъпил моментът.

Резултатите от експеримента означават, че един ден учените ще могат да манипулират субективното усещане за изминалото време, като третират нервните окончания, показващи минаването на времето в мозъка ни.

Те също така дават обяснение защо при определени условия субективното усещане за това колко време е минало е различно.
Например, когато даден човек е под стрес, това се отразява на химическите вещества в мозъка като адреналин. Учените знаят, че адреналинът се отразява на ритъма на дейност на невроните.