Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората преди появата на земеделието | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората преди появата на земеделието
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората преди появата на земеделието

Животинските протеини са по-малко от очакваното

| Редактор: Стоян Гогов 0 2306

Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората, преди да се появи земеделието преди около 11 500 години в Близкия изток, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Земеделието е крайъгълен камък за човечеството, тъй като води до революция в храненето и начина на живот, излизаща извън рамките на модела на съществуване на ловците-събирачи, след като видът Хомо сапиенс се появява преди повече от 300 000 години в Африка.

Заради липсата на добре запазени човешки останки от периода, предхождащ тази повратна точка, хранителните навици на предземеделските хора остават загадка, но нови изследвания хвърлят светлина по въпроса.

Учените успяха да възстановят диетата на една такава култура от Северна Африка, като изненадващо установиха, че тя се е хранила предимно с растения.

Специалистите анализират кости и зъби от останките на седем души, както и различни зъби отпреди около 15 000 години, намерени в пещера в североизточната част на Мароко. Хората са били част от т.нар. иберо-мавританска култура.

Анализът на формите или изотопите на елементи, включително въглерод, азот, цинк, сяра и стронций в тези останки, показва вида и количеството на растенията и месото, които са консумирали, отбелязва Ройтерс. На мястото са открити останки от различни ядливи диви растения, включително сладки жълъди, кедрови ядки, шамфъстък, овес и бобови растения. Основната плячка, според откритите в пещерата кости, е била т.нар. гривест козирог.

"Преобладава мнението е, че диетата на ловците-събирачи се е състояла предимно от животински протеини. Данните обаче показват, че растенията са представлявали голяма част от менюто им", казва Зинеб Мубтахидж, докторант по археология в Института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия и водещ автор на изследването. То са публикувано в изданието Nature Ecology & Evolution.

"Това е важно, тъй като се предполага, че вероятно няколко популации в света вече са започнали да включват значително количество растения в хранителния си режим в периода преди развитието на земеделието", допълва съавторът на проучването Клервия Жау от Националния център за научни изследвания на Франция

Иберо-мавританците са били ловци-събирачи, обитавали части от Мароко и Либия преди около 25 000 до 11 000 години. Доказателствата сочат, че пещерата е била място за живеене, както и за погребения, отбелязва Ройтерс.

Тези хора са я използвали през значителен период от всяка година, което показва по-уседнал начин на живот, отколкото обикаляне на района в търсене на ресурси, отбелязват учените.

Те са използвали диворастящи растения, които са зреели през различните сезони на годината, а зъбите им показват зависимост от нишестени растителни видове.

Ядливите растения може да са били съхранявани от ловците-събирачи целогодишно, за да се предпазят от сезонния недостиг на плячка и да си осигурят редовни доставки на храна, казват изследователите.

Според учените тези хора са се хранили само с диви растения.

Иберо-мавританците никога не са развивали земеделие, което се е появило сравнително късно в Северна Африка.

"Интересно е, че нашите открития демонстрират минимални доказателства за консумация на морски дарове или сладководни храни сред тези древни родове. Освен това изглежда, че тези хора може да са включили дивите растения в храненето на своите деца на по-ранен етап, отколкото се смяташе досега", казва Мубтахидж.

"По-специално, ние се съсредоточихме върху прехода от кърмене към твърда храна при бебетата. Кърмата има уникален изотопен подпис, различен от този на твърдите храни, които обикновено се консумират от възрастните", отбелязва тя.

Сред седемте души, чиито останки са изследвани, има две бебета. Учените сравняват химичния състав на зъб на дете, образуван по време на периода на кърмене, с този на костната тъкан, отразяващ храненето малко преди смъртта. Оказва се, че има промени в диетата на бебето с течение на времето. Доказателствата показват, че твърда храна се включва около 12-месечна възраст и кърменето на бебетата приключва по-рано, отколкото се очаква за предземеделско общество, казват изследователите.

Северна Африка е ключов регион за изучаване на еволюцията на вида Хомо сапиенс и разселването му извън Африка, припомня Ройтерс.

"Разбирането на причините, поради които някои групи ловци-събирачи са преминали към земеделие, а други - не, може да даде ценна информация за движещите сили на земеделските иновации и факторите, повлияли решенията на човешките общества да приемат нови стратегии за препитание", казва Мубтахидж.

Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората преди появата на земеделието

Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората преди появата на земеделието

Животинските протеини са по-малко от очакваното

| Редактор : Стоян Гогов 0 2306 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ново проучване разкрива с какво са се хранили хората, преди да се появи земеделието преди около 11 500 години в Близкия изток, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Земеделието е крайъгълен камък за човечеството, тъй като води до революция в храненето и начина на живот, излизаща извън рамките на модела на съществуване на ловците-събирачи, след като видът Хомо сапиенс се появява преди повече от 300 000 години в Африка.

Заради липсата на добре запазени човешки останки от периода, предхождащ тази повратна точка, хранителните навици на предземеделските хора остават загадка, но нови изследвания хвърлят светлина по въпроса.

Учените успяха да възстановят диетата на една такава култура от Северна Африка, като изненадващо установиха, че тя се е хранила предимно с растения.

Специалистите анализират кости и зъби от останките на седем души, както и различни зъби отпреди около 15 000 години, намерени в пещера в североизточната част на Мароко. Хората са били част от т.нар. иберо-мавританска култура.

Анализът на формите или изотопите на елементи, включително въглерод, азот, цинк, сяра и стронций в тези останки, показва вида и количеството на растенията и месото, които са консумирали, отбелязва Ройтерс. На мястото са открити останки от различни ядливи диви растения, включително сладки жълъди, кедрови ядки, шамфъстък, овес и бобови растения. Основната плячка, според откритите в пещерата кости, е била т.нар. гривест козирог.

"Преобладава мнението е, че диетата на ловците-събирачи се е състояла предимно от животински протеини. Данните обаче показват, че растенията са представлявали голяма част от менюто им", казва Зинеб Мубтахидж, докторант по археология в Института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия и водещ автор на изследването. То са публикувано в изданието Nature Ecology & Evolution.

"Това е важно, тъй като се предполага, че вероятно няколко популации в света вече са започнали да включват значително количество растения в хранителния си режим в периода преди развитието на земеделието", допълва съавторът на проучването Клервия Жау от Националния център за научни изследвания на Франция

Иберо-мавританците са били ловци-събирачи, обитавали части от Мароко и Либия преди около 25 000 до 11 000 години. Доказателствата сочат, че пещерата е била място за живеене, както и за погребения, отбелязва Ройтерс.

Тези хора са я използвали през значителен период от всяка година, което показва по-уседнал начин на живот, отколкото обикаляне на района в търсене на ресурси, отбелязват учените.

Те са използвали диворастящи растения, които са зреели през различните сезони на годината, а зъбите им показват зависимост от нишестени растителни видове.

Ядливите растения може да са били съхранявани от ловците-събирачи целогодишно, за да се предпазят от сезонния недостиг на плячка и да си осигурят редовни доставки на храна, казват изследователите.

Според учените тези хора са се хранили само с диви растения.

Иберо-мавританците никога не са развивали земеделие, което се е появило сравнително късно в Северна Африка.

"Интересно е, че нашите открития демонстрират минимални доказателства за консумация на морски дарове или сладководни храни сред тези древни родове. Освен това изглежда, че тези хора може да са включили дивите растения в храненето на своите деца на по-ранен етап, отколкото се смяташе досега", казва Мубтахидж.

"По-специално, ние се съсредоточихме върху прехода от кърмене към твърда храна при бебетата. Кърмата има уникален изотопен подпис, различен от този на твърдите храни, които обикновено се консумират от възрастните", отбелязва тя.

Сред седемте души, чиито останки са изследвани, има две бебета. Учените сравняват химичния състав на зъб на дете, образуван по време на периода на кърмене, с този на костната тъкан, отразяващ храненето малко преди смъртта. Оказва се, че има промени в диетата на бебето с течение на времето. Доказателствата показват, че твърда храна се включва около 12-месечна възраст и кърменето на бебетата приключва по-рано, отколкото се очаква за предземеделско общество, казват изследователите.

Северна Африка е ключов регион за изучаване на еволюцията на вида Хомо сапиенс и разселването му извън Африка, припомня Ройтерс.

"Разбирането на причините, поради които някои групи ловци-събирачи са преминали към земеделие, а други - не, може да даде ценна информация за движещите сили на земеделските иновации и факторите, повлияли решенията на човешките общества да приемат нови стратегии за препитание", казва Мубтахидж.