Резултатите от изследването потвърждават дълго дебатираната теория относно това какво контролира впечатляващото симетрично изхвърляне на материя в космическото пространство.

Планетарните мъглявини представляват светещи обвивки от газ около бели джуджета - подобни на Слънцето звезди в последния стадий от живота си. Планетарната мъглявина Флеминг 1 е добър пример за симетрични изхвърляния на материя, които сформират нещо като извити структури. Тази мъглявина се намира в съзвездието Кентавър и е открита преди един век от Уилямина Флеминг - бивша домашна прислужница, която била наета от Обсерваторията на Харвардския колеж, защото се увличала по астрономията.

Астрономите отдавна дебатират какъв е произходът на симетричните изхвърляния на материя, но не бяха стигнали до консенсус. Сега нови наблюдения на Флеминг 1, направени с VLT, били комбинирани с компютърни модели от екип под ръководството на Анри Бофен от Южната европейска обсерватория в Чили, за да се изясни как тези странни форми са се образували.

Учените ползвали телескопа, за да изследват светлината от централната звезда. Те установили, че в центъра на Флеминг 1 има не едно, а две бели джуджета, които се завъртат едно около друго за 1,2 дни. Макар бинарни системи да са откривани в центъра на планетарни мъглявини и преди, системите от две орбитиращи едно около друго бели джуджета са рядкост.

"Произходът на красивите интригуващи форми на Флеминг 1 и сходни обекти предизвиква спорове от десетилетия, заяви Бофен. Астрономи споменаваха за бинарна система и преди, но винаги се е смятало, че в този случай двете звезди трябва да са много раздалечени една от друга, а орбиталният период да е от порядъка на десетки години или по-дълъг. Благодарение на компютърните модели и наблюденията, които ни позволиха да надникнем в центъра на мъглявината, заключихме, че двете звезди са хиляди пъти по-близо една до друга."

Когато доближи края на живота си, звезда с 8 пъти по-голяма маса от слънчевата изхвърля външните си обвивки и започва да губи маса. Това позволява на горещото ядро на звездата да излъчва светлина, предизвиквайки движение навън на "пашкул" от газ.

Новото изследване показва, че Флеминг 1 е резултат от близкото взаимодействие между двете звезди - от лебедовата песен на двойка звезди. Това е пример за бинарна централна звезда, за която компютърни симулации правилно са предсказали как се е сформирала заобикалящата я мъглявина, допълни съавторът на изследването Брент Мишалски от Южноафриканската астрономическа обсерватория.