Превърнаха слънчева енергия във водород | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Превърнаха слънчева енергия във водород
EPA/БГНЕС

Превърнаха слънчева енергия във водород

Идеята да се складира слънчева енергия чрез превръщането й във водород не е нова. Швейцарски учени обаче разработиха нова евтина технология, при която за целта се използват вода и ръжда, съобщи Франс прес, цитирана от БТА.

5 187
Учени от Федералния политехнически институт в Лозана си поставили за цел да превърнат слънчевата светлина във водород, ползвайки евтини материали. Учените прибегнали до използване на вода и метални оксиди, като например железен оксид, т.е. ръжда.

Проблемът е в това, че железният оксид не е добър електропроводник. Затова учените ползвали по-"усъвършенствана" форма на железен оксид в сравнение с ръждата по пироните. Железният оксид бе комбиниран със силициев оксид и покрит с нанометричен слой алуминиев оксид и кобалт, а това оптимизира електрохимичните свойства на материала, се казва в комюнике на института.

Производителността все още е ниска, от порядъка на 1,4-3,6 процента, но се надяваме до няколко години да достигне 16 процента, като методът остане евтин, поясниха учените.
Превърнаха слънчева енергия във водород

Превърнаха слънчева енергия във водород

Идеята да се складира слънчева енергия чрез превръщането й във водород не е нова. Швейцарски учени обаче разработиха нова евтина технология, при която за целта се използват вода и ръжда, съобщи Франс прес, цитирана от БТА.

5 187 EPA/БГНЕС
Учени от Федералния политехнически институт в Лозана си поставили за цел да превърнат слънчевата светлина във водород, ползвайки евтини материали. Учените прибегнали до използване на вода и метални оксиди, като например железен оксид, т.е. ръжда.

Проблемът е в това, че железният оксид не е добър електропроводник. Затова учените ползвали по-"усъвършенствана" форма на железен оксид в сравнение с ръждата по пироните. Железният оксид бе комбиниран със силициев оксид и покрит с нанометричен слой алуминиев оксид и кобалт, а това оптимизира електрохимичните свойства на материала, се казва в комюнике на института.

Производителността все още е ниска, от порядъка на 1,4-3,6 процента, но се надяваме до няколко години да достигне 16 процента, като методът остане евтин, поясниха учените.