Излъчване от остатъците на свръхновата са регистрирани в рентгеновия диапазон с помощта на уред на японския космически модул Кибо на Международната космическа станция.

По данни на астрономите, взривилата се някога звезда се е намирала в съзвездието Лебед на разстояние "едва" 5,5 хиляди светлинни години от нашата планета. Масата й е превишавала слънчевата няколко десетки пъти, а мощността на взрива е надхвърляла този на обикновена свръхнова най-малко 100 пъти.

Космическото явление е оставило след себе си облак от газ с диаметър почти хиляда светлинни години. Ако е наблюдавана от Земята, тази свръхнова е греела от небето 40 пъти по-ярко от Луната, пише ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.

Астрономите наричат свръхнова взрива на масивна звезда, който се случва след гравитационен колапс на ядрото. Смята се, че това е рядко явление и се случва веднъж на 100 хиляди или дори на милион години. Засега на учените са известни осем подобни взрива и всички са фиксирани извън пределите на Млечния път, докато откритата от специалистите на ДЖАКСА звезда се е намирала в нашата галактика.

Толкова мощни космически взривове означават силно радиоактивно излъчване, което може да застраши живота на Земята. Предполага се, че свръхновата в съзвездието Лебед също е можела да окаже негативно влияние на земната биосфера и дори да доведе до изчезването на някои видове.

Остатъците от свръхновите се наблюдават лесно с радиотелескопите, а някои от тях - и в оптическия диапазон. Но най-младите са толкова горещи, че основната част от излъчената от тях енергия е в рентгеновия диапазон на спектъра. В оптическия диапазон те се наблюдават като невзрачно сгъстяване на слаби мъгляви нишки. Но рентгеновите лъчи силно се поглъщат от земната атмосфера, затова наблюдаването на остатъците е с най-добър резултат от орбитални рентгенови телескопи, като Кибо.