Изследователите Рени Вебер от Маршаловия център за космически полети на НАСА и Рафаел Гарсия от университета във френския град Тулуза за първи път представиха доказателства, че в недрата си Луната има ядро от разтопен метал, обграден от слой течна мантия, съобщи сп. “Сайънс“.
Откритието ще помогне по-добре да се разбере как се е формирала Луната и нашата планета. В своето проучване двамата са извършили повторен анализ на сеизмографските данни, събрани в средата на 70-те години. Учените са използвали не само новите изчислителни възможности, но и съвременни методи за анализ на сеизмологичните данни, които са се променили съществено през последните 40 години. Именно това позволило да бъде получена важна информация от научни данни, които дълго време са били смятани за безполезни.
Сеизмологичните датчици, установени на Луната, фиксират много по-малки сеизмични вълни отколкото на Земята. При това лунотресенията стават много по-рядко от земетресенията. Освен това повърхността на Луната, набраздена с кратери от сблъсъците с малки космически тела, маскира сеизмичните колебания, разпространявани в горните слоеве. Съвкупността от тези фактори е пречела на учените да анализират сеизмичните данни в средата на 70-те години.
В изследването си Вебер и Гарсия са успели да отчетат тези фактори. След като са анализирали различните видове сеизмични вълни, те са стигнали до един и същ извод - Луната има свое разтопено ядро, което се състои главно от желязо, както и при Земята. Диаметърът на ядрото е около 330-360 километра.
Изчисленията на Вебер показват, че разтопеното ядро има свое твърдо вътрешно ядро от желязо, чийто диаметър е приблизително 240 километра. Диаметърът пък на разтопената мантия е 480 километра, допълва БГНЕС.
Според планетолозите тези данни могат да спомогнат за по-пълното разбиране на еволюцията на Луната, формирала се преди 4,5 милиарда години, след удар със Земята на небесно тяло с размерите на Марс. Подобни познания позволяват да се прогнозира еволюцията и на нашата все още формираща се планета.