Земята скоро може да се сдобие с второ слънце за няколко седмици, съобщи „Дейли мейл“.
Космическият феномен ще може да бъде наблюдаван, когато една от най-ярките звезди в нощното небе експлодира и се превърне в свръхнова. Според астрономите най-зрелищното явление в историята на планетата може да се случи тази година. Въпреки че червеният свръхгигант Бетелгейзе в съзвездието Орион е отдалечен на 640 светлинни години, експлозията му ще превърне нощта в ден и ще изглежда сякаш в небето има две слънца.
Астрономите обаче не са съвсем сигурни кога ще започне звездното шоу. От звездна гледна точка Бетелгейзе се очаква да избухне всеки момент. Според Брад Картър от Университета на Южен Куинсленд галактическият взрив най-вероятно ще се случи преди 2012 г.  “Горивото в ядрото на старата звезда е на привършване. Когато то се изчерпа напълно, Бетелгейзе ще се самоунищожи“, обясни д-р Картър. По думите му когато звездата избухне, ще можем да я наблюдаваме в продължение на няколко седмици, след което тя ще започне да избледнява, докато престане изобщо да се забелязва.
Интернет пространството гъмжи от теории за края на света, свързващи свръхновата с предсказанието в календара на маите, подхранвани от връзката между наименованието Бетелгейзе и това на дявола. Експертите обаче са убедени, че големият взрив ще избухне толкова далече от нас, че няма да представлява никаква заплаха. „Когато една звезда избухне, в началото се наблюдава дъжд от неутрино частици. Те ще преминат през Земята и въпреки че свръхновата ще бъде видима заради силната светлина, която ще се излъчва от нея, 99% от енергията в нея се освобождава в тези частици, които ще преминат през нас и през нашата планета, без да ни причинят никаква вреда“, обясни д-р Картър.
И все пак когато избухне, Бетелгейзе почти със сигурност ще бъде най-зрелищната свръхнова, наблюдавана някога. Тя е деветата най-ярка звезда на небето и втората най-ярка в съзвездието Орион. Нейният отличителен оранжево-червен цвят я прави лесно забележима в нощното небе. Бетелгейзе е толкова голяма, че ако беше в центъра на нашата Слънчева система, щеше да се простира отвъд астероидния пояс, изцяло покривайки орбитите на Меркурий, Венера, Земята и Марс.