Стъпка по стъпка учените разгадават тайните на стареенето и някои дори предполагат, че съвсем скоро ще имаме лекарства, които да забавят или дори да върнат назад процесите на стареене, съобщи Би Би Си.
Какво обаче действително може да постигне науката и какви са опасностите от намесата в биологичния ни часовник? Процесът на остаряването е сложен и дълго представляваше неразгадаема мистерия, но в последно време учените са постигнали голям напредък.
В края на миналата година екип от Института за ракови изследвания „Дана-Фарбър“ в Бостън публикува доклад, в който подробно бе описано спирането и връщането назад на процеса на стареене при лабораторни животни. Учените тогава се фокусираха върху хромозомите, които се намират в ядрата на всички клетки, и по-специално теломерите – накрайниците на хромозомите. Теломерите защитават хромозомите от увреждания, но с възрастта се скъсяват до момента, в който клетките вече изгубват способността да се делят.
Проф. Роналд де Пиньо и неговите колеги манипулирали ензима, който регулира теломерите, известен като теломераза, и наблюдавали изумителни резултати. При подсилването на ензима биологичният часовник на животните, изглежда, започнал да върви назад. Учените очаквали да наблюдават забавяне или стабилизиране на стареенето, но вместо това станали свидетели на драматичен обрат в признаците и симптомите му – мозъците на животните се увеличили, познавателните им способности се подобрили, а репродуктивността им била възстановена.
Прилагането на подобни принципи при хората обаче се оказва сериозно предизвикателство. Освен че теломеразата се свързва с рака, вероятно съществуват много други механизми, участващи в стареенето. Много учени вярват, че митохондриите може да играят голяма роля. Митохондриите са енергийните централи на клетките, но те освобождават и вредни химикали, свързани със стареенето. Освен това значение имат и свободните радикали – високореактивни атоми или молекули, атакуващи нашето тяло. Стволовите клетки, които играят роля при обновяването му, вероятно също участват в процеса.
Въпреки че цялостната картина на остаряването предстои да бъде завършена, някои учени вече тестват терапии срещу стареене върху хора. Проф. Дейвид Синклер, който работи в Медицинския колеж в Харвард, и неговите колеги работят върху синтетични лекарства, наречени „сиртуин активиращи съставки“, или STACs. Тестове върху животни показват, че STACs възстановяват здравето и увеличават шансовете за оцеляване при затлъстели животни. Тестовете при хора обаче все още са в ранен етап. Опитите са продължение на по-ранно изследване върху ресвератрола – естествена съставка на гроздето и червеното вино. И ресвератролът, и STACs, изглежда, имитират ефекта на ограничаването на приетите калории, което, както вече е известно, забавя стареенето при животните.
„Откритието не е извинение, което ни позволява да ядем пържени картофи и да седим пред телевизора цял ден, но може да подсили здравословния ни начин на живот и да ни позволи да се възползваме от предимствата на перфектното здраве, на което е способен организмът“, обясни проф. Синклер. По думите му приемът на храна не се променя – животните продължават да се хранят нормално и не отслабват, но организмът им, изглежда, не знае, че е с наднормено тегло, и органите им функционират както при напълно здрави индивиди.
Дали обаче трябва да експериментираме с нещо толкова фундаментално като стареенето и какви са етичните съображения? Проф. Тим Спектър от Лондонския кралски колеж, който също изследва процеса на стареене, смята, че фокусът не е върху удължаването на живота, а върху доброто здраве. „Ако това означава да живеем по-дълго, но парализирани от артрит например, борбата със стареенето няма много смисъл. Важно е да разберем тези процеси, за да се справим с артрита, диабета, сърдечните заболявания и всичко останало, свързано с възрастта“, подчертава професорът.