Докато правителствата по света обсъждат потенциални политики, които да намалят емисиите на парникови газове, изследване на Университета на Вашингтон показва, че светът вече е обречен на по-топъл климат заради вече освободените в атмосферата емисии, съобщи „Сайънс дейли“.
Затоплянето ще продължава дори и ако се приеме най-строгата политика за ограничаване на вредните емисии, тъй като парниковите газове, като въглероден диоксид и метан, ще продължават да се освобождават. Новото изследване обаче показва, че дори и ако абсолютно всички емисии спрат незабавно, температурите ще останат по-високи в сравнение с нивата отпреди индустриалната революция, тъй като вече произведените газове най-вероятно ще останат в атмосферата още хиляди години.
В действителност е възможно температурите да продължат да се повишават дори и ако всички автомобили, отоплителни и охлаждащи системи и други източници на парникови газове изведнъж бъдат елиминирани, обяснява Кайл Армър, професор по физика, който е съавтор на изследването заедно с проф. Джерард Роу. Това е така, защото миниатюрните атмосферни частици, наречени аерозоли, които противодействат на парниковия ефект, като отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса, биха издържали едва няколко седмици, след като емисиите спрат, докато парниковите газове ще оцелеят по-дълго.
„Аерозолите ще бъдат елиминирани доста бързо, след което ще станем свидетели на рязък скок в температурите за няколко десетилетия“, обясни той.
Глобалните температури вече са се повишили с около 0,8 градуса по Целзий в сравнение с нивата им преди индустриалната революция от началото на XIX век. За изчисленията си учените взимат предвид наблюдаваното затопляне, както и известните нива на парниковите газове и аерозоли, вече освободени в атмосферата, за да разберат какво би се случило, ако всички емисии, свързани с промишлеността, изведнъж спрат.
В най-добрия случай глобалните температури всъщност биха се понижили, но все пак биха останали с около 0,3 градуса по Целзий по високи от нивата им преди индустриалната революция и най-вероятно няма да се върнат отново до тези нива, обясни Армър. Има възможност температурите да се повишат до близо 2 градуса по Целзий в сравнение с началото на XIX век – праг, над който според учените ще станем свидетели на значителни вреди, свързани с климата.
Разбира се, не е реалистично да очакваме всички емисии изведнъж да спрат, каза Армър. По думите му цялостният ефект на аерозолите – частици морска сол или сажди от изгарянето на изкопаеми горива, вероятно е най-голямото неизвестно в климатичните изследвания.
Учените обаче са уверени от резултатите от използваните модели, че дори и ако всички емисии бъдат прекратени, затоплянето няма да спре. Докато емисиите на парникови газове продължават, климатичното обвързване със затоплянето на планетата става по-силно, казва Армър. Той смята, че е важно правителствата да знаят, че неизвестните в сегашните климатични наблюдения, като например ефектът на аерозолите, предполагат, че затоплянето може да се окаже по-сериозно, отколкото показват моделите.