klassa.bg
Колайдерът в ЦЕРН - машина на времето?
Най-големият ускорител на елементарни частици в света – Големият адронен колайдер, може да се окаже способен да накара материята да пътува назад във времето, съобщи „Сайънс дейли“.
“Нашата теория е хипотетична, но тя не нарушава законите на физиката или експерименталните ограничения“, обяснява Том Вайлер, професор по физика в университета „Вандербилт“, цитиран от в. "Класа". Една от основните цели на Големия адронен колайдер е да открие частицата Хигс бозон, или „божествената частица“, която е необходима, за да се даде обяснение защо частици като протони, неутрони и електрони имат маса.
Някои учени предполагат, че ако колайдерът успее да произведе Хигс бозон, той ще създаде още една частица, наречена Хигс синглет. Според Вайлер и колегата му Чу Ман Хо тези синглети биха имали способността да прескачат в пето измерение, където да се движат напред или назад във времето, и така да се появяват в бъдещето или в миналото.
Ако учените успеят да създадат Хигс синглети, те ще могат да изпращат послания в миналото или в бъдещето. Според тях теорията е доказуема – ако Големият адронен колайдер започне да произвежда Хигс синглети и едновременно с това техните разпадни продукти, това може да означава, че те са били произведени от частици, върнали се назад във времето, за да се появят преди сблъсъците, които са ги произвели.
Теорията на Вайлер и Хо се основава на М-теорията, или „теорията на всичко“, която обединява свойствата на известните субатомни частици и сили, но изисква 10 или 11 измерения вместо познатите ни четири. Вайлер започнал да изучава пътуването във времето преди шест години, за да обясни аномалиите, наблюдавани при няколко експеримента с неутрино частици. Той и колегите му стигнали до обяснение на тези аномалии на базата на съществуването на хипотетична частица, наречена стерилно неутрино. Тя се смята за още по-неуловима от обикновеното неутрино, тъй като взаимодейства единствено с гравитационната сила, но това от своя страна би трябвало да я направи способна да пътува през допълнителни измерения. Според Общата теория на относителността на Айнщайн съществуват определени условия, при които движението със скорост, по-висока от тази на светлината, е еквивалентно на пътуване назад във времето.
“Нашата теория е хипотетична, но тя не нарушава законите на физиката или експерименталните ограничения“, обяснява Том Вайлер, професор по физика в университета „Вандербилт“, цитиран от в. "Класа". Една от основните цели на Големия адронен колайдер е да открие частицата Хигс бозон, или „божествената частица“, която е необходима, за да се даде обяснение защо частици като протони, неутрони и електрони имат маса.
Някои учени предполагат, че ако колайдерът успее да произведе Хигс бозон, той ще създаде още една частица, наречена Хигс синглет. Според Вайлер и колегата му Чу Ман Хо тези синглети биха имали способността да прескачат в пето измерение, където да се движат напред или назад във времето, и така да се появяват в бъдещето или в миналото.
Ако учените успеят да създадат Хигс синглети, те ще могат да изпращат послания в миналото или в бъдещето. Според тях теорията е доказуема – ако Големият адронен колайдер започне да произвежда Хигс синглети и едновременно с това техните разпадни продукти, това може да означава, че те са били произведени от частици, върнали се назад във времето, за да се появят преди сблъсъците, които са ги произвели.
Теорията на Вайлер и Хо се основава на М-теорията, или „теорията на всичко“, която обединява свойствата на известните субатомни частици и сили, но изисква 10 или 11 измерения вместо познатите ни четири. Вайлер започнал да изучава пътуването във времето преди шест години, за да обясни аномалиите, наблюдавани при няколко експеримента с неутрино частици. Той и колегите му стигнали до обяснение на тези аномалии на базата на съществуването на хипотетична частица, наречена стерилно неутрино. Тя се смята за още по-неуловима от обикновеното неутрино, тъй като взаимодейства единствено с гравитационната сила, но това от своя страна би трябвало да я направи способна да пътува през допълнителни измерения. Според Общата теория на относителността на Айнщайн съществуват определени условия, при които движението със скорост, по-висока от тази на светлината, е еквивалентно на пътуване назад във времето.