Космическият апарат на НАСА „Месинджър“ успешно навлезе в орбитата на Меркурий и стана първата сонда с подобно постижение, предаде Би Би Си, цитирана от в. "Класа".
Роботизираната сонда започна 14-минутно горене в главния си 600-нютонов двигател на 17-и март. Това забави апарата достатъчно, за да бъде „захванат“ от гравитацията на най-вътрешната планета в Слънчевата система. Така „Месинджър“ навлезе в 12-часовата силно елиптична орбита около планетата.
Заради близостта си до Слънцето Меркурий не е особено приветливо място за научни изследвания. Температурите на повърхността на планетата са достатъчно високи, за да разтопят олово. Затова „Месинджър“ е оборудван със специален щит, който го предпазва от тези екстремни жеги. Дори и инструментите на сондата, които наблюдават планетата, трябва да бъдат защитени от изпепеляващата горещина, идваща от повърхността й.
В момента „Месинджър“ се намира на около 46 млн. км от Слънцето и на около 155 млн. км от Земята. Според главния инженер на сондата Ерик Финиган „Месинджър“ се е доближил максимално близко до Меркурий. Изследователят Шон Соломон от института "Карнеги" във Вашингтон се надява в следващите месеци сондата да донесе значителни открития.
„Започнахме мисията „Месинджър“ преди 15 години с предложение към НАСА. Оттогава се подготвяме за навлизането в орбитата на Меркурий и наблюденията, които ще последват. Силно подценяване ще е, ако кажем, че научният екип е въодушевен от онова, което предстои. Не сме на себе си“, каза ученият. Самото доближаване до Меркурий обаче се оказа сериозно предизвикателство. „Месинджър“ трябваше да направи шест ниски прелитания – веднъж над Земята, два пъти над Венера и три пъти над самия Меркурий, за да овладее скоростта си, докато се приближаваше към Слънцето и огромната му гравитация. Стратегията, разработена от учени и инженери, е „Месинджър“ да събира данни с помощта на седемте инструмента, с които разполага, докато е най-близо до повърхността на Меркурий (на около 200 км над повърхността на планетата), и да изпраща информацията на Земята, когато се намира най-далече от планетата (до 15 000 км от повърхността) и се охлажда.
„Меркурий“ често се смята за безинтересен и скучен свят, който предлага малко вълнения на онези, които го наблюдават, но планетарните учени твърдят обратното – това е планета на необикновени противоположности. Меркурий е толкова близо до Слънцето, че температурата на повърхността на екватора му може да достигне до повече от 600 градуса по Целзий. В същото време обаче на полюсите, които винаги са в сянка, може да има замръзнала вода. Планетата е толкова плътна за размерите си, че над две трети от космическото тяло вероятно е изградено от желязо. Освен това Меркурий има магнитно поле – нещо, което липсва при Венера и Марс.