EPA/БГНЕС
”БалканСат” ще следи за природни бедствия
Разработваният микроспътник "БалканСат" ще преминава четири пъти в денонощието над територията на България и чрез него ще се определя точното местоположение и обхвата на природни бедствия, каза в интервю за БТА проф. Петър Гецов - директор на Института за космически и слънчево-земни изследвания при БАН. Поводът е днешният Международен ден на авиацията и космонавтиката.
Проектът за микроспътника "БалканСат" ще бъде завършен в следващите години и в него заедно с български учени, участват и научни работници от страните от Балканите, уточни проф. Гецов. Той обясни, че "БалканСат" е от клас "микросателити", които имат тегло до 50 килограма. Съвременното развитие на електрониката и напредъкът в софтуерното осигуряване на апаратурата позволяват да се намали обема и теглото на спътниците, които се извеждат в космическата орбита.
Голяма част от задачите, които изпълняват сателитите в космоса, се осъществяват от микросателити. Те имат много по-малко тегло и затова цената за извеждането им в орбита, както и за изработването им е по-ниска, коментира ученият. "Предвиждаме чрез "БалканСат" да се наблюдава земната повърхност и околната среда, като ще има възможност за приближение от 30 до 50 метра", каза проф. Гецов. По думите му така ще се определя точното местоположение и обхвата на природните бедствия - като наводнения, пожари и технологични катастрофи.
И сега се използват космически изображения от американска спътникова система, но там разрешението е над 250 метра - или, за да се получи по-подробна информация, но и да се направи успешен мониторинг на България, ни е необходим точно такъв микроспътник, заяви директорът на института. Проф. Петър Гецов отбеляза, че е хубаво, че, преминавайки над отделните територии на страните от Балканите, всички те, ще могат да използват данните от него. Спътникът ще бъде в орбита на 700-800 километра височина и така "ще може да обхване страните от целия Балкански регион", коментира ученият.
Микроспътниците сега са "хит", защото много по-малки са разходите за тяхното създаване и за тяхното извеждане в орбита, отбеляза проф. Гецов. "БалканСат" струва около 2 - 2,5 млн. евро и затова търсим "коопериране с други страни за неговото финансиране", но не се заблуждаваме, че от бюджета на България само частично може да очакваме средства. Търсим средства по различни програми - например от Седмата рамкова програма на ЕС, както и от заинтересовани от проекта министерства и ведомства, каза проф. Гецов.
Проектът за микроспътника "БалканСат" ще бъде завършен в следващите години и в него заедно с български учени, участват и научни работници от страните от Балканите, уточни проф. Гецов. Той обясни, че "БалканСат" е от клас "микросателити", които имат тегло до 50 килограма. Съвременното развитие на електрониката и напредъкът в софтуерното осигуряване на апаратурата позволяват да се намали обема и теглото на спътниците, които се извеждат в космическата орбита.
Голяма част от задачите, които изпълняват сателитите в космоса, се осъществяват от микросателити. Те имат много по-малко тегло и затова цената за извеждането им в орбита, както и за изработването им е по-ниска, коментира ученият. "Предвиждаме чрез "БалканСат" да се наблюдава земната повърхност и околната среда, като ще има възможност за приближение от 30 до 50 метра", каза проф. Гецов. По думите му така ще се определя точното местоположение и обхвата на природните бедствия - като наводнения, пожари и технологични катастрофи.
И сега се използват космически изображения от американска спътникова система, но там разрешението е над 250 метра - или, за да се получи по-подробна информация, но и да се направи успешен мониторинг на България, ни е необходим точно такъв микроспътник, заяви директорът на института. Проф. Петър Гецов отбеляза, че е хубаво, че, преминавайки над отделните територии на страните от Балканите, всички те, ще могат да използват данните от него. Спътникът ще бъде в орбита на 700-800 километра височина и така "ще може да обхване страните от целия Балкански регион", коментира ученият.
Микроспътниците сега са "хит", защото много по-малки са разходите за тяхното създаване и за тяхното извеждане в орбита, отбеляза проф. Гецов. "БалканСат" струва около 2 - 2,5 млн. евро и затова търсим "коопериране с други страни за неговото финансиране", но не се заблуждаваме, че от бюджета на България само частично може да очакваме средства. Търсим средства по различни програми - например от Седмата рамкова програма на ЕС, както и от заинтересовани от проекта министерства и ведомства, каза проф. Гецов.